Решение № 538 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 208/2012 г.

Решение № 538 от 19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 208/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 7.10.2011 г. по гр. д. № 269/2011 г. на АС Велико Търново от Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща А. К. Г., починал на 11.04.2005 г. С определение от 5.10.2012 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса относно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, с оглед вината на управителя на търговското дружество - ответник, като предпоставка за отговорността по посочената разпоредба. Жалбоподателката - Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А. Н., чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че решението е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде уважен предявения иск. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С решение от 31.05.2011 г. по гр. д. № 929/2010 г. ВКС е обезсилил въззивно решение по гр. д. № 50/2010 г. на АС Велико Търново и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав с указания да даде възможност да се отстранят нередовности на исковата молба като се посочат обстоятелства относно това в какво си изразява виновното поведение на изпълнителя на възложената работа - в случая загиналия пилот, а не на управителя на фирмата, възложител на работата. В изпълнение на дадените указания исковата молба на Н. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. А., е била оставена без движение и с молба от 5.07.2011 г. е направено уточнение, че пилотът Е. П. е нарушил изискванията на Наредба № 6/2001 г. за експлоатация на въздухоплавателните средства - допуснал е достъп на хора в самолет, който не е конструиран за превоз на хора. След така направеното уточнение на исковата молба, при новото разглеждане на делото, с обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил искове на Н. А. Г., действаща като малолетна чрез своята майка и законна представителка С. Н. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилата смърт на нейния баща А. К. г. Установено е по делото, че на 11.04.2006 г. бащата на малолетната Н. Г. е загинал в самолетна катастрофа с АН-2, собственост на ответното дружество. Въззивният съд е счел, че при наличие на влязлата в сила присъда, и по-точно постановеното решение от 20.05.2009 г. по нохд № 142/2009 г. на ВКС, което е признат за невиновен и оправдан П. К. -управител на дружеството, по обвинението му да е причинил смъртта на повече от едно лице - Е. И. и А. Г., следва да се приеме, че след като той няма вина за настъпилия вредоносен резултат спрямо праводателя на ищцата, то отговорност не носи и дружеството, на което той е управител. Приел е, че след като управителят на дружеството възложител на работата - "К. -ер" ООД е оправдан от наказателния съд, то няма противоправност на деянието и няма вина за смъртта на праводателя на ищцата от страна на длъжностно лице, при и по повод извършване на работа, възложена от дружеството работа. Допуснато е касационно обжалване по въпроса относно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД, с оглед преценката за вината на управителя на търговското дружество - ответник, като предпоставка за отговорността по посочената разпоредба. Настоящият състав намира, че в решението е даден отговор на същия в противоречие с практиката на ВКС установено с постановленията № 7/1958 г., № 7/1959 г., № 4/1961 г. и № 17/1963 г. на Пленумът на Върховния съд. В същата е прието, че отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму: когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата и когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него, в който случай вредите се явяват причинени по повод изпълнението на възложената работа. Приема се, че отговорност по чл. 49 ЗЗД съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа и същата не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод изпълнението на възложената работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетение на пострадалите. С оглед на трайно установената практика по приложението на чл. 49 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. В случая е установено, че пилотът Е. П. е нарушил изискванията на Наредба № 6/2001 г. за експлоатация на въздухоплавателните средства, като е допуснал достъп на хора в самолет, който не е конструиран за превоз на пътници. Поверяването на причинителя на вредите на вещите, оръдията, оръжията и пр. за извършване на възложената работа само по себе си не е основание за възникване на отговорност по чл. 49 ЗЗД, както правилно е приел в обжалваното решение и въззивният съд, но в случая увреждането с тях е причинено по повод изпълнението на възложената работа от дружеството ответник. Вината следва да се търси не у този, който е възложил работа, а у този, който я изпълнява. Ако последния виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност на възложителя на работата е налице, дори и да няма вина на управителя на дружеството възложител за настъпилата вреда. Отговорността па чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия и въззивният съд неправилно е приел, че наличието на вина на другото починало лице при полета - Е. П., който е бил и пилот на самолета, не е предмет на обсъждане в настоящото производство. В случая настоящия състав намира, че следва да се ангажира отговорността по чл. 49 ЗЗД на възложителя на работата- [фирма], за причинените виновно от извършителя на възложена от дружеството работа неимуществени вреди на Н. А., наследница на починалия А. г. Искът е основателен и следва да бъде уважен, като с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 75 000 лева, тъй като се касае за дете на ниска възраст, което ще израсне без бащина подкрепа, както психологическа, така и във икономическа. При определяне размера на обезщетението, което се дължи на наследницата на починалия настоящият състав намира съща така, че с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се намали дължимото се обезщетение. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането, т. е. когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат. Принос за настъпване на увреждането ще е налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, т. е. от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. В случая пострадалия е съзнавал, че се качва за полет в самолет непригоден за превоз на пътници. Настоящият състав намира степента на неговото съпричиняване в размер на 1/3, поради което размерът на определеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да бъде намален с така приетия размер на съпричиняване и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 50 000 лева. Същият дължи с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗЗД заплащане и на лихва върху така определения размер на обезщетение, считано от извършването на деликта - 11.04.2006 г. до окончателното заплащане на сумата. С оглед разпоредбата на чл. 80 ГПК на жалбоподателката не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като не е представен списък за направени такива до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в случая до 4.12.2012 г. Предвид изложените съображения, съдът