Решение № 7559 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 981/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Русе, чрез процесуален представител гл. юрк. С. Янкова против решение 1574/15.11.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 1575/2023 г., с което е отменено решение 32-233589/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Русе към MRN 20BG004304001480R0 от 08.06.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Касаторът счита, че от събраните по делото доказателства са доказани фактическите и правни основания за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Твърди, че при придобиване на употребяваното превозно средство, предмет на внос, Валмат 92 ООД е заплатило сумата 18 000 USD. Поради това счита, че декларираната митническа стойност е неправилно изчислена и следва да бъда отхвърлена, като на основание чл. 70 МКС бъде определена нова митническа стойност въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Валмат 92 ООД, с. Приселци, област Варна, чрез адвокат С. Желязкова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в писмен отговор. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд Варна е било решение рег. 32-233589/21.06.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Русе към MRN 20BG004304001480R0 от 08.06.2020 г., с което на основание чл. 70, § 1 и 2 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, i от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане до свободно обращение - пътнически автомобил, употребяван, катастрофирал; марка: Tesla, модел: S, с шаси 5YJSA1E10GF161067, държава на изпращане/износ САЩ, условие на доставка EXW Ню Йорк в размер на 33 019.54 лева и на вносителя Валмат 92 ООД са определени задължения за довнасяне на мито и ДДС в общ размер на 6 929,17 лева. От фактическа страна съдът е установил, че Валмат 92 ООД с митническа декларация с MRN 20BG004304001480R0 от 08.06.2020 г. е декларирало при режим допускане до свободно обращение посочения по-горе употребяван пътнически автомобил, марка Tesla, модел: S с митническа стойност в размер на 5 868 USD, определена по метода на договорната стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и разходи за международен транспорт от 500 USD по валутен курс 1,78484 лева/USD. Към декларацията дружеството е приложило Buyer s agreement (договор) от 07.03.2020 г., коносамент (Bill of lading) HBOL2121, фактура, издадена от Florida Prestige Collection LLC за транспортни разходи, свидетелство за претърпяло щета моторно превозно средство и документ за прехвърляне на собственост. От Електронна информация за износ (Electronic Export Information-EEI) еквивалент на декларация за износ, получена по реда на международното сътрудничество от властите в САЩ, според която стойността на автомобила декларирана при износа е 18 000 USD, митническият орган е приел, че тази сума е действително платената цена при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на ЕС и е формирал митническа стойност при вноса в размер на 32 127.12 лева - 18 000 USD при курс 1.78484 лв./ USD продажна цена и транспортни разходи 500 USD при същия курс в размер на 892.42 лева съгласно приложената към МД фактура на основание чл. 70 § 1 и 2 във връзка с чл. 71, § 1, б. д, i от Регламент (ЕС) 952/2013. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но в противоречие с материалния закон. В мотивите си съдът е посочил материалноправните предпоставки за определяне на митническата стойност на стоките по чл. 70 - 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и процедурите, предвидени в чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и е приел, че в конкретния случай митническите власти не са провели производство по оспорване на декларираната митническа стойност по реда на чл. 144 и чл. 141 от Регламента за изпълнение и същата не е определена съгласно чл. 74 от МКС, а по общото правило на чл. 70 от МКС, като е прието, че вносителят е платил за автомобила не сумата от 5 868 USD, която е декларирал при вноса, а 18 000 USD с каквато стойност е декларирано превозното средство при износа му от САЩ. Съдът е посочил, че информацията относно декларираната при износа стойност на процесния автомобил, е получена по линия на сътрудничеството между митническите администрации на Република България и САЩ, по реда на чл. 13 от Спогодбата между правителствата на двете държави, утвърдена с РМС 754/15.11.2002 г. на Министерството на финансите ДВ бр. 45/27.05.2004 г. в сила от 01.04.2004 г. От отговора на американските власти рег. 32-359976/24.10.2022 г. съдът е установил, че от страна на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е представена единствено Електронна информация за износ (EEI) Х20200324010506 и пояснения за съдържанието й. Не са представени фактура или друг документ, от който да се установява декларираната при износа стойност от 18 000 USD и от какво е формирана. Според съда информацията, представена от Департамент за вътрешна сигурност на САЩ е относима към процесната стока, предвид съвпадението за изпращач, идентификационни данни и регистрационния талон на автомобила, но посочената в износната декларация стойност не обвързва българските митнически власти. В тази връзка са изложени мотиви, че отговорът на Департамента за вътрешна сигурност на САЩ е съставен от длъжностно лице, в рамките и за целите на сътрудничеството по спогодбата, но по аргумент от чл. 179, ал.1 ГПК има обвързваща доказателствена сила единствено за изявленията пред департамента и за извършените от него и пред него действия. В конкретния случай с оглед съдържанието на отговора, съдът е приел, че има удостоверителна сила единствено относно характера на EEI, че е американският еквивалент на декларация за износ в ЕС, както и относно разясненията по съдържанието и означенията в тази декларация. Относно декларираната износна стойност, съдът е приел, че отговорът на американските власти няма обвързваща доказателствена сила. Отговорът не съдържа данни, че декларираната износна стойност е определена на база оригинални фактури, както е прието в оспорения акт и че представлява действително платената или подлежаща на плащане цена на автомобила. Липсва удостоверяване от американските власти на изявление на продавача, че при продажбата на автомобила е получена по-висока цена от тази, посочена в декларацията за внос, както и че представеният при вноса документ за продажба е неистински. Износната декларация също не е официален документ и няма обвързваща доказателствена сила относно декларираните при износа обстоятелства, в това число и за декларираната при износа стойност. В подкрепа на този извод съдът се е позовал на решение от 15 септември 2011 г. по дело С-138/10, ДП Груп, т. 33-35, според което съгласно чл. 59, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 (отм., МК), в митническото право на Съюза е приложим принципът, съгласно който за всяка предназначена за поставяне под митнически режим стока следва да се подаде декларация. По този начин определянето на необходимите за прилагането на митническата правна уредба елементи по отношение на стоките се извършва въз основа не на направени от митническите органи констатации, а на предоставените от декларатора данни. По тези съображения, съдът е приел, че в тежест на митническата администрация е да докаже, че стойността на стоката, посочена от износителя е действително договорената и подлежаща на плащане стойност по смисъла на чл. 70 § 1 от МК. В случая към процесната митническа декларация е представено споразумение за покупко продажба от 07.03.2020 г. между износителя и продавач Florida Prestige Collection и Валмат 92 ООД, според което стойността на автомобила е 5 868 USD, която стойност съответства на декларираната и според заключението на ССЕ е платена с банков превод на 12.03.2020 г. Според съда декларираната при износа митническа стойност на автомобила, както и установеното от вещото лице в заключението на ССЕ, че с/ка 401 Доставчици към края на 2020 г. е с дебитно салдо 16 754.60 лева, т.е. Валмат 92 ООД има вземане към Florida Prestige Collection - по банков път са платени суми, които надхвърлят стойността на внесените 5 броя автомобили, са обстоятелства, които могат да породят съмнения в декларираната митническа стойност при вноса, но те следва да бъдат проверени в производство по оспорване на митническата стойност по чл.140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение и в случай, че се потвърдят, митническата стойност да бъде определена по вторичните методи на чл. 74 § 1 и 2 от МК. В случая в рамките на последващия контрол на декларацията по чл. 48 МК митническите органи не са извършили такъв анализ и не са определили митническата стойност при спазване на чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение. В тази връзка съдът е констатирал, че административното производство по издаване на акт за промяна в митническата стойност, първоначално е образувано на това основание, но впоследствие този подход е изоставен и митническата стойност е определена по общото правило на чл. 70 § 1 от МК, като в противоречие с доказателствата е прието, че действително платената или подлежаща на плащане цена включва стойността на автомобила, декларирана при износа и транспортните разходи до РБ. В допълнение към изложените съображения, съдът е обсъдил съдържанието на износната митническа декларация във връзка с представените по делото документи свидетелство за претърпяло тотална щета моторно превозно средство от 28.02.2020 г. издадено от Щата Калифорния на Progressive Casualty, според което процесният автомобил е претърпял тотална щита и документът за регистрация на автомобила, според който Progressive Casualty е първият му собственик, от който го е придобил износителят Florida Prestige Collection и е приел, че не е ясно дали посочената в кл.20h на износната декларация стойност от 18 000 USD е цената на автомобила при продажбата му за износ или представлява някакъв вид застрахователна стойност, във връзка с това, че е обявен за претърпял тотална щета. Съдът е констатирал, че в EEI като краен получател на автомобила е посочен "Алекс БГ 2008" ЕООД, а в BILL OF LADING HBOL2121 същото дружеството е посочено като междинен получател и е посочил, че при тези данни не е ясно дали посочената в износната декларация стойност е последната договорна стойност или представлява цена на продажба, предхождаща продажбата, за която е подадена митническата декларация за внос и въз основа на която съгласно решение от 28.02.2008 г. на СЕС по дело С-263/06 EU:C:2008:128 е недопустимо да се определя митническа стойност. При издаването на оспорения административен акт тези обстоятелства не са изследвани нито по линия на международното сътрудничество, нито чрез проверка на Алекс БГ 2008 ЕООД. С тези мотиви е обоснован краен извод за незаконосъобразност на определената митническата стойност въз основа на обявената в износната декларация стойност и е отменил акта. Решението е правилно постановено. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение Установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Прилагането на § 3 от чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 е последната предвидена възможност за определяне на митническата стойност на стоките, съгласно който когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) ) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. В конкретния случай правилно съдът е приел, че декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013. Законосъобразен е и изводът му, че установените от митническите органи противоречиви данни относно декларираната стойност на автомобила при износа и вноса, както и допълнително установените обстоятелства за платени по банков път суми от "Валмат 92" ООД на Florida Prestige Collection, които надхвърлят стойността на внесените 5 броя автомобили, представляват обстоятелства, които могат да породят съмнения в декларираната митническа стойност при вноса, но те следва да бъдат проверени в производство по оспорване на митническата стойност по чл.140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение и случай, че съмненията не отпаднат, митническата стойност да бъде определена съгласно методите, предвидени в чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. При издаването на оспорения акт това не е сторено, поради което и предвид липсата на доказателства, че декларираната при износа стойност от 18 000 USD представлява договорната стойност на автомобила по смисъла на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, правилно съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилна преценка на доказателствата по делото. При постановяване на решението съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е преценил доказателствената им сила в съответствие с процесуалните правила. Изложените от съда мотиви относно доказателствената сила на износната митническа декларация и на отговора на американските власти, получен по реда на Спогодбата между правителствата на РБ и САЩ се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Изложените от касатора съображения, че данните в предоставената от американските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват налични данни на митническата територия на Съюза, са неотносими към предмета на спора, тъй като в случая митническата стойност не е определена по метода, предвиден в чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация, но не следва да се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, предвид липсата на искане от страната. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,