Решение № 397 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2016 г.

Решение № 397 от 12.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5061/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Ш. срещу решение № 83 от 09.03.2016 г. по адм. д. № 821/2015 г. на Административен съд В. Търново, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/-принудително преместване на МПС-лек автомобил "Ауди" с ДК№ ВТ23-93ВС, собственост на Ш., наложена от служител на "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД-гр. В. Търново, обективирана в констативен протокол № 6969/11.11. 2015 г., съставен от инспектор "ПНП-ППС" при "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД - гр. В. Търново. Счита, че решението е неправилно, тъй като наложената от служител на "ОДПГ" ЕООД мярка е нищожна и незаконосъобразна, наложена е от некомпетентни лица и в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Според жалбоподателя описаното в констативния протокол не отговаря на обективната истина, тъй като не е бил налице знак В-27. Поддържа, че не е спазено изискването на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП лицата, съставили протокола да уведомят районното управление на МВР, което счита за съществено нарушение, тъй като само полицейските органи могат да правят преценка дали автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение. В случая е следвало да са налице изрични заповеди или актове, с които да се възлага на конкретните лица, служители на дружеството съставянето на констативни протоколи и издаването на актове по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, като се посочат конкретно техните имена и заемана длъжност. Поддържа, че действията по налагане на мярката от служители на "ОДПГ" са извършени при липсата на правомощия за налагане на принудителни административни мерки, което следва да се извършва след надлежното им овластяване от съответния административен орган, а липсата на компетентност води до нищожност на акта. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът посочил, че видно от огледа на приложената на л. 25 от делото снимка, отразяваща мястото, на което е паркиран автомобилът на Ш., автомобилът е паркиран в зона на действие на поставен неподвижно пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17 с надпис "Нарушителите се отстраняват принудително". Поради това приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че на мястото, на което е бил паркиран автомобила не е бил поставен знак В-27. Посочил, че е налице неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство и доказателствата по делото обосновават извода, че жалбоподателят е паркирал лекия си автомобил в нарушение на правилата за движение по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Съдът приел за доказани фактите и обстоятелствата, отразени в констативния протокол относно местоположението на паркирания автомобил и че е налице основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Изложени са мотиви, че в самият констативен протокол, обективиращ извършеното принудително преместване на неправилно паркиран автомобил, изрично е посочено, че се съставя в рамките на овластяването на К. К. да извършва такива действия, съобразно Заповед № РД22-2000/30.09. 2015 г. на Кмета на О.-В. Т., както и на основание Заповед № РД22-1254 от 16.09.2010 г. на Кмета на Община - гр. В. Търново, с която "ОДПГ"ЕООД е определена за служба за контрол по смисъла на ЗДвП и Наредбата за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. В. Търново. От приобщената като доказателство по делото Заповед № РД22-2000/30.09.2015 г., издадена от Кмета на Община-гр. В. Търново е установено, че кметът на общината на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от Закона за движението по пътищата изрично е възложил на служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи"ЕООД-гр. В. Търново, сред които и К. К.-инспектор звено "ПНП ППС", в качеството им на длъжностни лица да прилагат или да нареждат прилагането на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване или е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, като извършват всички необходими действия, съгласно чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от Закона за движение по пътищата. От представената и приета като доказателство по делото докладна записка, изготвена от К. К. е направен извод, че за издадената заповед за налагане на принудителната административна мярка и извършеното репатриране на неправилно паркирания автомобил на жалбоподателя е уведомен дежурният на ОДП-МВР-гр. В. Търново, каквато е и практиката в такива случаи. Решението е правилно. Няма доводи от жалбоподателя за наличие на причини по които да не се възприеме фактическата обстановка отразена в направената снимка, която като доказателство не е оспорена и от нея се вижда, че автомобилът е бил паркиран след поставен неподвижно пътен знак В-27 и допълнителна табела Т-17 с надпис "Нарушителите се отстраняват принудително". Възможно е жалбоподателят да не е възприел поставения пътен знак. Правилно е прието от административния съд, че нарушението е установено и че е налице една от хипотезите предвидени в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДП - пътното превозно средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Касационният жалбоподател не е взел предвид, че съдът е посочил в мотивите си, че от докладната записка, изготвена от К. К. е установено, че за издадената заповед за налагане на принудителната административна мярка и извършеното репатриране на неправилно паркирания автомобил на жалбоподателя е уведомен дежурният на ОДП-МВР-гр. В. Търново, в този смисъл неоснователни за твърденията в касационната жалба, че не е налице уведомяване. Независимо от това уведомяването на дежурният служител на ОДП-МВР-гр. В. Търново, има за цел оповестяване на местонахождението на автомобила, тъй като се извършва след налагане на принудителната административна мярка, а не е условия за налагането й. В закона е посочено, че в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Правилно е прието от съда, че преместването е разпоредено от лице, упълномощено от кмета на общината, съгласно чл. 168 ЗДвП. Както е посочил съдът като доказателство по делото е представена заповед № РД22-2000/30.09.2015 г., издадена от Кмета на Община-гр. В. Търново, с която кметът на общината на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" от Закона за движението по пътищата изрично е възложил на служители на "Организация на движението, паркинги и гаражи"ЕООД-гр. В. Търново, сред които и К. К.-инспектор звено "ПНП ППС", в качеството им на длъжностни лица да прилагат или да нареждат прилагането на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Касационният жалбоподател не е взел предвид тези констатации на съда и неоснователно поддържа в касационната си жалба, че липсва конкретен акт, с които да се възлага на конкретните лица, служители на дружеството съставянето на констативни протоколи и издаване на актове по чл. 171, т. 5 от ЗДвП, с конкретно посочване на техните имена и заемана длъжност. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение