Решение № 12038 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2021 г.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, представен от адв. А. Пачаманов, срещу решение 69/25.02.2021 г. на Административен съд Стара Загора по адм. д. 669 по описа за 2020 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 51/3/3121258/3/01/04/02 с изх. 01-2600/6662#2 от 28.07.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила с прилагане на реда за установяване на публично държавно вземане по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и ДОПК. Обосновава прилагането на този ред с позоваване на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ и на установения факт на извършено от фонда окончателно плащане, както и на правилото на § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ бр. 2 от 2018 г./ за завършване по досегашния ред на започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. до изтичане на периода на мониторинг. Изборът на производството за издаване на акта следвал и от § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ. Отрича нарушаването на административнопроизводствените правила да представлява самостоятелно основание за отмяна на заключителния акт в производството. Изразява убеждение, че са установени фактическите основания за издаване на акта, представляващи материални предпоставки за разпоредената с него правна промяна, тъй като са допуснати сочените нарушения и липсва точно на задълженията на получателя на безвъзмездната финансова помощ по му договора с Разплащателната агенция - тези следващи от одобрения проект и бизнес плана към него. Посочените в АУПДВ фактически и правни основания били обвързани с неизпълнение на критериите за подбор по чл. 16, ал. 2 във вр. с чл. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г., а не с основанията за извършване на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Според касатора съдебният акт не притежава съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като не са обсъдени твърденията от представената писмена защита. Отсъствието на преценка на тези твърдения е в основата и на оплакването за необоснованост на решението. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Лидер 2000 ЕООД, чрез повереник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Стара Загора АУПДВ е установено публично държавно вземане в размер 20 474.13 лева. Задължено лице е Лидер 2000 ЕООД. Източник на задължението е твърдяно от администрацията неизпълнение от адресата на акта на договорни и нормативни задължения. По констатациите на администрацията на дружеството е предоставена безвъзмездна финансова помощ по мярка 41 Прилагане на стратегии за местно развитие и мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007 2013 г. с договор 51/3/3121258 от 14.10.2014 г., сключен между ДФЗ, Сдружение с нестопанско цел Местна инициативна група Гълъбово 2011 и Лидер 2000 ЕООД /ползвател на помощта/. Установено е изпълнение на представения и одобрен с договора бизнес план в размер средноаритметично 42.01 % от заложените приходи за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. Като правно основание да се разпореди връщане на изплатените суми за финансова помощ със законната лихва върху тях е възприета разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23/18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Прилагане на стратегиите за местно развитие и по мярка Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност н асъответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие от ПРСР за периода 2007-2013 г., като има позоваване и на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г., както и на т. 4.17 и 4.25.3 от договора за отпускане на финансова помощ, както и на т. 11 от приложение 2 към него. Размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е определен по критериите на т. 30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ. Допълнително е извършено позоваване на разпоредбите на чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Според първостепенния съд компетентността на издателя на акта следва от разпоредбите на чл. 27, ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП. Отмяната на АУПДВ е мотивирана с решаващи изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването му и противоречие с материалния закон. Прието е, че посоченото в акта фактическо основание неизпълнение на заложените в одобрения по проекта бизнес план финансови показатели /приходи/ за финансовите 2016, 2017 и 2018 г. представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект. Непостигането на индикаторите представлявало основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, реализирана с решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ. При наличието на основанията по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ подлежащата на възстановяване финансова помощ се установявала с решение за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ по реда на ЗУСЕСИФ, а не с АУПДВ. Съдът е отхвърлил довода на ответника за обосновано с действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ и § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП прилагане към спора на досегашния ред, като с прилагане на Правилата за определяне на размера е фиксирал 14.10.2019 г. за край на мониторинговия период при поставено на 01.11.2019 г. начало на производството по издаване на АУПДВ. Съдът е разграничил изпълнението на инвестицията от постигане на приходи от финансираната дейност. Не се спорело, че инвестицията е изпълнена, поради което липсвало нарушение на т. 4.17 от договора. Точка 11 от приложение 2 към договора въвеждала задължение на ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция, което не включвало задължение на ползвателя да постигне заложените в бизнес плана финансови показатели. Неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови приходи не представлявало основание за връщане на получената финансова помощ по цитираните от издателя на акта разпоредби от двете наредби и от договора. С бизнес плана се доказвала икономическата жизнеспособност на проекта, като условие за предоставяне на финансовата помощ, поради което неизпълнението на изискването по чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 не представлявало материално основание по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 23 да се разпореди връщане на изплатени суми по отпуснатата финансова помощ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Правилно първостепенния съд е оценил като основание за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт издаването му при отсъствие на материалните предпоставки и неприложим административнопроизводствен ред. Тази позиция на настоящия съдебен състав е повлияна от очертаващата се като константна съдебна практика на върховната съдебна инстанция по административни дела при решаване на аналогични спорове (така решенията по административни дела 11780/20 г., 142/21 г., 10232/20 г., 2128/20 г., 13576820 г. и 11903/20 г., всички по описа на ВАС), което е основание да изостави досегашното си разбиране относно приложимия административнопроизводствен ред в привръзка с възприемането на материалните предпоставки за възникването на публичните държавни вземания при неизпълнение на задълженията на ползвателя по договора за отпускане на финансова помощ. Изборът на администрацията е да дефинира обхвата на задълженията по договора за отпускане на финансова помощ, като отнесе към тях постигането на заявените в бизнес плана приходи от дейността. С арг. от чл. 16, ал. 1 и приложение 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредба 29 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., одобреният проект, за който се отпуска финансирането, е обективиран в бизнес плана. Задължение на ползвателя на помощта по т. 4.17 от Договора е да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения проект и изискванията съгласно приложение 2. Раздел IV, т. 1.1 от бизнес плана отразява приходите от дейността, като в колона А на таблица две се посочват видовете продукти/услуги, които кандидатът произвежда/предоставя и са пряко свързани с инвестицията. Това е и причината администрацията да квалифицира недостигането на заявените прогнозни приходи от дейността като неизпълнение на договорно задължение и юридически факт, пораждащ правомощието ѝ по чл. 59, ал. 1 от Наредба 23 да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва. Затова и соченото в АУПДВ фактическо основание за издаването му е относимо към третото алтернативно правно основание по чл. 27, ал. 7 ЗПЗП за установяване на дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ с акт за установяване на публично държавно вземане, издаден по реда на ДОПК, тъй като представлява неспазване на друго задължение от ползвателя на помощта /несъмнено не е неспазване на критерий за допустимост или на ангажимент/. Този подход е незаконосъобразен. Органът не е означил предварително елементите на одобрения проект, които представляват индикатор за изпълнението му. Съответно не е възприел неизпълнението на одобрени индикатори, като основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, та подлежащата на възстановяване финансова помощ да се установява с решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСУСИФ. Администрацията не е означила, но е припознала размера на приходите от финансираната дейност като индикатор при одобряването на проекта и при проверката за изпълнението на задълженията по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Това сочи на дължимост на идентифицирането на конкретното неизпълнение на задължение по договора като индикатор при упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на акта, установяващ публично държавно вземане заради неизпълнението. Наличието на основанията по чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕСИФ определя като приложим редът за възстановяване на получената помощ с решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във вр. с чл. 73 ЗУСЕСИФ и представлява материалноправна пречка за установяване на публичното държавно вземане с АУПДВ по реда на ДОПК на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП /редакцията на разпоредбата я сочи като приложима за основания извън тези по ал. 6 на чл. 27 ЗПЗП/. Обратно на убеждението на касатора извършеното окончателно плащане по договора за отпускане на финансова помощ, не дисквалифицира, а предполага подлежащата на възстановяване на възстановяване безвъзмездна финансова помощ да се определи с решение за налагане на финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Не е аргумент за противното разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от същия закон, според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. Очевидно ако корекцията е извършена по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕСИФ, то публично вземане няма да има. Актът, с който се определя по основание и размер финансовата корекция, та да бъде тя неизвършената по чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, е решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. С решението по чл. 73, ал. 1 от закона вземането придобива ликвидност. Касаторът не отрича, че началото на производството, приключило с издаването на АУПДВ, е поставено след изтичането на срока за мониторинг, определен в съответствие с Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., одобрени със заповед 03/РД/3218 от 08.08.2019 г. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго не се съдържа в ЗПЗП, доколкото с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е ограничено до изтичане на периода на мониторинг. Касационният жалбоподател не сочи на кои негови доводи /а не твърдения, които са друг вид процесуално действие на страната/ не е отговорил първостепенния съд. Касационното му оплакване не е с конкретността на касационно основание по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК във вр. с чл. 218, ал. 1 АПК и обсъждането му е недължимо. Без значение за изхода на делото е обстоятелството, че първостепенният съд неправилно ограничава обхвата на задълженията на ползвателя на помощта по договора за отпускане на финансова помощ, като изключва от тях постигане на заявените в бизнес плана приходи от дейността. При действието на § 1, т. 19 от Наредба 29 проектът включва заявлението за подпомагане и всички изискуеми документи, т.е и бизнес план /вж. чл. 26, ал. 1 от Наредбата във вр. с приложение 5 към нея/. Изискване към бизнесплана /който се изработва по образеца на приложение 3 към Наредбата вж. чл. 16, ал. 1 от нея/ е да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството /чл. 16, ал. 2 Наредба 29/. Икономическата жизнеспособност е дефинирана в § 1, т. 6 от Наредба 29 като генерирането на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана.. Бизнес планът е единен и неделим. Недопустимо е изолирането на инвестицията, която се индивидуализира по предмет, инвестиционни разходи и постигане на целите за съответствие със стандартите на Общността в таблици 1, 2 и 3 от раздел III.1, б. А на приложение 3 от приходите от дейността по таблица 2 Производствена и търговска програма, раздел IV., т. 1.1, тъй като инвестицията не е самоцел, а бизнес планът трябва да доказва икономическата жизнеспособност на стопанството, която по хипотеза предполага приходи от дейността. При вземането на решение за одобряване или за отхвърляне на заявлението за подпомагане РА изследва съответствието на заявлението с целите, дейностите и изискванията по Наредба 29 /вж. чл. 27, ал. 3, т. 1 от Наредбата/. Очевидно без очакване за приходи от дейността няма как да е съобразено с целите на мярката по чл. 2, ал. 1 от Наредбата отпускането на безвъзмездна финансова помощ за инвестиция, която е в обхвата на дейностите по чл. 4, ал. 1 от нея. Затова и задължението на ползвателя за извършване на одобрената инвестиция в съответствие с одобрения проект по т. 4.17 от договора за подпомагане и т. 11 от приложение 2 към договора включва и постигане на приходите от дейността по производствената програма. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение.