Решение № 8749 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2016 г.

Решение № 8749 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6227/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. А. Д., [населено място], [адрес] срещу Решение № 3912 от 5.04.2016 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 1573/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Е. А. Д. срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 10, протокол № 47 от 17.09.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност".

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Е. А. Д., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В нарушение на доказателствата по делото и на закона съдът приел, че органът обсъдил предложението за налагане на по-тежко дисциплинарно наказание и че има ясни мотиви за индивидуализиране на това наказание. Изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет при вземане на решението по никакъв начин не обосновават тежестта на нарушението и не охарактеризират личността и поведението му. Органът не отчел и отличната му атестационна оценка. С оглед на това при определяне на наказанието не е спазен принципа по чл. 309 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Неподкрепен от доказателствата по делото счита извода на съда за безспорно установено извършването на нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Съдът не обсъдил факта, че становището е написано на 20.04.2010 г. не до пресата, а до тогавашния министър на вътрешните работи Ц. Ц., когото сигнализирал и за правонарушения по смисъла на чл. 208 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Съдът не обсъдил тези факти и не изложил фактически изводи досежно тях.

Неправилен счита извода на съда, че дисциплинарното нарушение е в състояние на продължено (продължавано) правно състояние с оглед на посоченото в становището, че "имате и занапред подкрепата ми във всичко, което вършите в полза на Държавата и в полза на обществото", поради което във всеки един последващ момент може да се приеме, че е налице нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, без да са изтекли сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ и без да е приложима хипотезата на чл. 310, ал. 3, предложение 2 ЗСВ. Съдът не отчел, че тази част от становището е едно бъдещо несигурно събитие. Сочи, че действията му не са имали за цел да уронят престижа на съдебната власт, а само и единствено сигнал по смисъла на чл. 208 НПК и това е началната дата, от която трябва да се брои срока по чл. 310 ЗСВ.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Касаторът се представлява от адв. Р. Ф., Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Съдът подробно обсъдил всички доказателства по делото и направил обосновани изводи относно нарушението и наказанието. Правилно приел, че дисциплинарното производство е образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, които текат от публичното оповестяване на действията на магистрата. Излага фактите по установяване на дисциплинарното нарушение. По отношение на доводите за необоснованост на съдебното решение сочи, че съдът направил изводите си въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото и като установил крайно несъответствие между фактически осъщественото от касатора и правно дължимото според Закона за съдебната власт и Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Съдът обсъдил и възраженията на касатора. Правилен и обоснован счита и извода на съда досежно приложимостта на чл. 309 ЗСВ. Моли съда да отхвърли касационната жалба. Ответникът се представлява от юрисконсулт Д. З.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Неоснователни са възраженията на касатора за немотивираност на съдебното решение. Съдът извършил преценка на всички събрани по делото доказателства относно дисциплинарното нарушение, поведението на нарушителя, настъпилите вредни последици. О. В. съдебен съвет и съдът приели, че с оглед на данните за личността на касатора същият уронва престижа на съдебната власт и поведението му е в разрез с Кодекса на българските магистрати. Неоснователно е възражението, че производството не следвало да се образува поради изтекли пет години от извършването на нарушението. Видно от доказателствата по делото пълният текст на писмото на касатора до министъра на вътрешните работи е публикуван на 24.02.2015 г., с оглед на това приложима е хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Не са нарушени процесуалните правила и касаторът имал възможност да организира защитата си. Спазен е принципът на съразмерност при определяне на наказанието, поради което съдебното решение следва да бъде потвърдено.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

1. Е. А. Д. е съдия в Районен съд, [населено място], считано от 1.02.1994 г. От 6.07.1998 г. и от 9.11.2004 г. бил ръководител на съда. Съдия Д. има комплексна атестационна оценка "много добра" и ранг съдия в апелативен съд.

Съдия Д. положил клетва, в т. ч. да бъде "безпристрастен, обективен и справедлив, да допринася за издигане на престижа на професията".

1. На 3.05.2010 г. в Министерството на вътрешните работи било входирано, № М-8251, писмо (становище) на съдия Д., подписано от него и с поставен печат на Районен съд, [населено място], до министъра на вътрешните работи.

1. На 17.07.2014 г., с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 33 на съдия Д. било образувано дисциплинарно производство - дело № 26/2014 г.

1. На 27.11.2014 г. съдия Д. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 05.09.2013 г., в сградата на Районен съд, [населено място], в качеството си на съдия се заканил с убийство на длъжностно лице при изпълнение на службата му.

1. На 17.12.2014 г. Висшият съдебен съвет, с решение по т. 18 на Протокол № 61, временно отстранил съдия Д. от длъжност "съдия".

1. На 24.02.2015 г. на електронния информационен сайт "Блиц", под заглавие "Съдия би всички рекорди с политически доноси до Ц. Ц.", бил публикуван пълният текст на писмото на съдия Д. до министъра на вътрешните работи Ц. Ц. Сред цитатите, изложени в публикацията фигурират:

"Уважаеми господин Министър, желанието ми да изразя това свое становище датира от 2009 г., по повод отстраняването от работа на комисар Т. М. - директор ОДП гр. С. З. П. В. за Вашата твърдост и решителност. Личното ми мнение като гражданин и магистрат е, че МВР се освободи от един ... "бандит"

"... Няма да крия, че изпитвам лична омраза и ненавист към това лице..."

"... Още веднъж ви поздравявам за Вашата твърдост и решителност и оттогава съм Ваш верен фен..."

"... Тъй като от душа и сърце съм фен на [ПП], за това си позволявам да изразя това свое становище и притеснение..."

"... Това мое поведение е било винаги последователно и непоколебимо..."

"... Един от най-големите проблеми на Висшия съдебен съвет е неговият главен секретар - госпожа С. К., която е черната касичка на непочтените членове..."

"... Имате и занапред подкрепата ми към всичко, което правите в полза на Държавата и в полза на обществото."

Писмото е четири печатни страници, стандартен формат.

Информационната агенция окачествила становището като "текст с повече от смущаващо съдържание", "скандален пример за срастване на съдебната власт с политическите процеси в държавата", "донос", "знаково писмо" като се сочело, че след писмото съдия Д. участвал в изборите за кмет като кандидат, както и че бил привлечен към наказателна отговорност за заплаха за убийство.

1. На 25.02.2015 г. [ел. сайт] публикувал статия, озаглавена "Зловещият знак на времето, в което живеем". В статията се коментирала публикацията на информационна агенция "Блиц" като се възпроизвеждали цитати от становището, означени като "разтърсваща фраза", "верноподаническа стилистика", която "не приляга и не бива да е в стила на нито една личност, още по-малко на представител на независимата съдебна власт".

1. На 30.03.2015 г. петима членове на Висшия съдебен съвет го сезирали с предложение да се образува дисциплинарно производство на съдия Д. за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ като му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ.

1. На 2.04.2015 г., с решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 7, т. 11, било образувано дисциплинарно производство и избран чрез жребий дисциплинарен състав.

1. На 22.06.2015 г. и на 7.07.2015 г. дисциплинарният състав провел заседания, за които г-н Д. бил надлежно уведомен, но не присъствал. Дисциплинарният състав разпитал свидетелите Х. В. Д. - председател на Районен съд, [населено място], и Р. Д. - съдебен секретар в съда, който под диктовката на съдия Д. фактически написал писмото до министъра на вътрешните работи.

1. На 29.07.2015 г., с Решение № 10-00-038/25.08.2015 г., дисциплинарният състав приел, че с действията си по изготвяне и изпращане на министъра на вътрешните работи на процесното писмо съдия Д. осъществил състава на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ - налице е виновно, противоправно лично действие на дисциплинарно привлеченото лице, което е в нарушение на основни принципи на етично поведение, установени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърнява авторитета на магистратурата - нарушение на т. 1.4, т. 5.2 и т. 5.5. За това нарушение дисциплинарният състав предложил налагането на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ - понижаване в ранг за срок от три години (от съдия в апелативен съд в съдия в окръжен съд).

1. На 17.09.2015 г. Висшият съдебен съвет разгледал предложението на дисциплинарния състав. Членът на Съвета г-жа Г. Г. направила предложение за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" като обосновала предложението си с доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство. Г-жа Г. К. подкрепила предложението като го обосновала със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, които "много добре характеризират личността на дисциплинарно привлеченото лице". Позовала се на посоченото в решението на дисциплинарния състав: "Налице е крайно несъответствие между фактически осъщественото от съдия Д. поведение и правно дължимото такова" и на установеното, което разкрива "ярко политическо пристрастие, едно много неетично поведени по отношение на представителите на самата съдебна система, на служители и на всички онези, които са споменати в писмото". Г-н Р. Б. посочил, че е налице несъвместимост по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Членът на Съвета - г-н Я. Т., обърнал внимание на образуваното през 2014 г. дисциплинарно производство, което било спряно поради образуваното наказателно производство. Г-н Д. У. припомнил на членовете на Съвета казаното от лицата, с които били проведени разговори в Районен съд, [населено място], както и от разпитаните в дисциплинарното производство свидетели, които били достатъчни да смята, че "тежестта на нарушението, което ние всички отчитаме, съобразено с личностните данни на дисциплинарно отговорното лице, друго наказание, освен това, което колегите Г. и К. предлагат, не би имало ефект". С 18 гласа "за", 0 "против" и 4 "въздържал се" Висшият съдебен съвет наложил на съдия Д. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел, че решението, с което на съдия Д. е наложено дисциплинарно наказание е взето от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Факта, че дисциплинарният състав предложил един вид наказание, а Висшият съдебен съвет наложил най-тежкото не е в нарушение на производствените правила. Налице е обсъждане във Висшия съдебен съвет на предложението за налагане на най-тежкото наказание като са изложени ясни мотиви за неговото определяне и индивидуализиране. Дисциплинарното производство осигурило в пълен обем процесуалните гаранции на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице.

Съдът приел, че дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ е безспорно установено, а дисциплинарното наказание е законово посоченото и определено при събрани и обсъдени многобройни доказателства относно личността на нарушителя, професионалното и човешко поведение и отношение към извършеното.

Не е налице изтекла давност, тъй като с оглед на чл. 310, ал. 2, предложение второ ЗСВ срокът започва да тече от публичното оповестяване на действията, накърняващи престижа а съдебната власт. Приел, че извършеното дисциплинарно нарушение е в състояние на продължено (продължавано) правно състояние, което е уредено в Наказателния кодекс (НК). Макар и фактическият състав на дисциплинарното нарушение да е консумиран през 2010 г. състоянието на уронване на престижа на съдебната власт е налице и към настоящия момент с оглед на изразеното в "становището" до бившият министър на вътрешните работи: "имате и занапред подкрепата ми във всичко, което вършите в полза на Държавата и в полза на обществото". Поради това във всеки един последващ момент може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, без да се изтекли сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ и без да е приложима хипотезата на чл. 310, ал. 2, пр. 2 ЗСВ."

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспореното решение и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно - в нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които излага в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение са свързани с доказаността на дисциплинарното нарушение, давността и обосноваността на дисциплинарното наказание.

1. Дисциплинарното нарушение:

Съдът приел извода на Висшия съдебен съвет за осъществяване на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ за правилен и обоснован.

Преди всичко следва да се посочи, че дисциплинарното нарушение е противоправно деяние - действие или бездействие. За разлика обаче от престъпленията фактическият състав на дисциплинарните нарушения не е определен от законодателя лимитативно и конкретно - това би било невъзможно, с оглед на огромното многообразие от деяния, които по своя характер и резултат могат да доведат до нарушаване на установените в закон изисквания, правила и цели за упражняване на съответната държавна функция. Видовете нарушения са определени от законодателя само в най-общи рамки, като насока за установяване на онези служебни и извънслужебни деяния, осъществяването на които злепоставя извършването на съответната държавна функция.

Регламентираните в Закона за съдебната власт дисциплинарни нарушения, осъществявани от съдии, прокурори и следователи, не правят изключение от този законодателен подход. С оглед на това конкретното деяние, чрез което може да бъде осъществено визирано в чл. 307, ал. 1 ЗСВ дисциплинарно нарушение от съдия, прокурор или следовател е въпрос на установяване и преценка за съответствие с фактическия състав на нарушението във всеки отделен случай. Това изисква в хипотезата на чл. 307, ал. 1, т. 4 ЗСВ първо, да се установи деянието (действие или бездействие) и второ, да се установи осъществен ли е с него искания от закона резултат - накърняване на престижа на съдебната власт, защото законодателят е формулирал нарушението именно чрез противоправния резултат. Само това деяние, което е довело до този резултат представлява административно нарушение.

Правораздаването осъществявано от съда е една от основните функции на държавата и законодателят е поставил изисквания не само за начина на нейното конкретно изпълнение, но и сериозни изисквания към професионалните и морални качества на лицето, което изпълнява функцията, както и към неговото ежедневно поведение в периода на изпълнение на тази функция. Тези изисквания безспорно ограничават в определена степен служебното и извънслужебно поведение на съдията, но когато държавата овластява едно лице от нейно име да разрешава правни спорове тя неминуемо ще изисква това лице да притежава личен престиж и авторитет, защото престижа и авторитета на съдията е престиж и авторитет на държавната функция, която изпълнява и следователно на самата държава.

Тези професионални и морални изисквания към съдията са ясно и предварително определени от законодателя и с оглед на значението, което имат за основите на правовата държава установяването им е в самата Конституция. Следователно всяко лице, което като упражнява конституционното си право на свободен избор на професия - чл. 48, ал. 3 от Конституцията, съзнателно и свободно решава дали да приеме или да не приеме ограниченията на професията. Тогава, когато лицето реши, че наложените му от професията на съдията ограничения не съответстват на личните му ценности, интереси и приоритети, е свободно да преустанови упражняването на професията. Но тогава, когато е приело да упражнява професията лицето е длъжно да спазва наложените ограничения.

Едно от основните изисквания към съдията, изрично установено и в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията, както и в чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ, е да не извършва действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт. Извършването на такива действия или бездействия е несъвместимо с изискванията за длъжността на съдията и винаги представлява дисциплинарно нарушение, т.е. юридически факт с правни последици. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "престиж". С оглед на това и в съответствие с чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 от Указ № 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове съдържанието на понятието следва да бъде определено с оглед на общоупотребимия български език. С. Б. тълковен речник, Наука и изкуство, С., 2008, с. 744, престиж е влияние и добро име, уважение, почит, с които се ползва някой, авторитет. Безспорно е, че доброто име, уважението, авторитета са субективни категории, но досежно функционирането на съдебната власт в правовата държава престижът на съдебната власт, нейният авторитет, е въздигнат в конституционна ценност, а нарушаването на този престиж от съдията - в дисциплинарно нарушение.

Един от основните принципи, които конституционният законодател е регламентирал, за да гарантира престижа на съдебната власт, е нейната независимост - чл. 117, ал. 2 от Конституцията. Това е и основно изискване към съда, визирано в чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Гаранциите за независимостта на съдията са на институционално и на лично ниво. В случая става въпрос за спазване на гаранциите на лично ниво.

Основното съдържание на независимостта на съдията е подчинението му само на закона. Но това значи, че съдията не само трябва да спазва материалния и процесуалния закон, когато правораздава, но трябва и самият той да не е зависим от другите власти или от лица и обстоятелства, които застават между неговите знания и съвест от една страна, и закона - от друга. Една от проявните форми на зависимост е обвързаността с политически субект или с друга власт, извън рамките на съвместното функциониране на властите.

В случая съдия Д. - и това е безспорен факт по делото, написал и изпратил лично писмо на министъра на вътрешните работи, в качеството му и на ръководител на политическа партия, с което декларирал своята оценка, привързаност и желание за подкрепа и следване на политиката, която една политическа партия осъществява. Ирелевантно е коя е политическата партия и кой е политическият лидер, тъй като политическият живот в България се основава на принципа на политическия плурализъм - чл. 11, ал. 1 от Конституцията, важното е че г-н Д., по време, когато заема длъжността съдия, изразил политическа привързаност по начин и в степен, които поставят под основателно съмнение и злепоставят изискваната от Конституцията негова безпристрастност.

Безспорно е, че съдията не е лишен от политически права - той, както всеки гражданин, има право да упражнява политическите си права и да участва в обществения и политически живот. Съдията не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения - чл. 38 от Конституцията. Н. К., нито международните актове, по които България е страна забраняват на съдиите да изразяват своите политически и граждански позиции. Съгласно т. 7.5 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати магистратът е свободен за изразява лично мнение в средствата за масова информация по всички въпроси, за които няма изрична законова забрана. А в практиката на Съда по правата на човека трайно е утвърждавано правото на съдиите по чл. 10 ЕКПЧ на свобода на изразяване на мнение (виж например: решение от 28.10.1999 г., Wille v. Liechtenstein, Appl. N28396/95; решение от 26.02.2010 г., Kudeshkina v. Russia, Appl. N29492/05; решение от 23.06.2016 г., Baka v Hungary, Appl. N20261/12, както и доклада на Европейската комисия за демокрация чрез право - "За правото на изразяване на съдиите" от 23.06.2015 г., № 80682015).

Следователно не по принцип политическите права и убеждения на съдия Д могат да бъдат предмет на преценка за осъществяване чрез тях на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Въпросът, който делото поставя е за границата, за мярката, за начина на упражняване на тези права и в частност преминал ли е съдия Д, с оглед на заеманата от него длъжност, допустимата граница за упражняване на политическите си права и за изразяване на политическите си убеждения?

Както бе посочено по-горе правораздавателната функция, която съдията осъществява, налага определени ограничения, в т.ч. и при упражняване на политическите права на съдията като граждани. Съдията трябва, без да е лишен от политически права, да се въздържа от деяния, които го правят обвързан, зависим, пристрастен към отделен политически или обществен субект, защото така поставя под съмнение изпълнението на функциите си по искания от закона начин и в съответствие с дадената от него клетва - да бъде безпристрастен и обективен. Нещо повече. Съдията не само трябва да остава незасегнат от неподходящи, с оглед на правораздавателната му функция, връзки и влияние, но трябва и да създава у разумния наблюдател впечатление, че наистина не е засегнат от подобни фактори.

Мярката, границата за упражняване на политическите права на съдията е именно неговата безпристрастност. Тогава, когато упражняването на политическите права на съдията се превръща в негова зависимост или създава достатъчно основание у разумния наблюдател да приеме наличие на такава зависимост границата за упражняване на политическите права е премината. Защото именно зависимостта или съмнението за зависимост накърнява авторитета, престижа на съдията и следователно на самата съдебна власт.

В случая съдия Д чрез писмото, което написал и изпратил на съответното политическо лице, което е и орган на изпълнителната власт, преминал тази граница. Декларирал зависимост, привързаност, пристрастност, и то дори не към една политическа идея, а към лице, което е един от ръководителите на политическата партия. Тук става въпрос за нещо различно от изразяване на политически убеждения, още повече за общоприет начин за изразяване на политически убеждения. Тук става въпрос за лично и доброволно подчиняване на волята и желанията на друго лице, т.е. за деклариране на готовност за зависимост.

Не намира опора в самото писмо до министъра на вътрешните работи довода на касатора, че написаното е в изпълнение на функцията му по чл. 208 НПК. Вероятно касаторът има предвид разпоредбата на чл. 205, ал. 2 НПК, която задължава всяко длъжностно лице, което узнае за извършено престъпление от общ характер, да уведоми незабавно органа на досъдебното производство. Но, първо, министърът на вътрешните работи не е орган на досъдебното производство. Дори и да се приеме, че съдията неправилно адресирал сигнала си по чл. 205, ал. 2 НПК - неразграничил министъра от органа на досъдебното производство, то, второ и основно, самото съдържание на писмото доказва, че не става въпрос за изпълнение на законовата функция за сигнализиране за извършено престъпление, а за проявление на лично желание и воля да се декларира готовност и трайно намерение за поставяне в услуга и зависимост.

Употребените от съдия Д изрази: "Желанието ми да изразя това свое становище датира от 2009 г.", "Следващата тема, за която исках да изразя пред Вас личното си становище", "Тъй като по душа и сърце съм фен на Партия ..., затова си позволявам да Ви изразя това свое становище и притеснение", "Това мое поведение е било винаги последователно и непоколебимо, тъй като още през 2008 г. съм изразил в писмена форма личната си подкрепа към Премиера ..., както като гражданин, така и като магистрат" не оставят никакво съмнение у читателя, че изразяват мнението му като "гражданин и магистрат", както той самият пише, а не представляват изпълнение на функцията по чл. 205, ал. 2 НПК. Наред с това факта, че писмото е подпечатано с печата на съда, който съдия Д. ръководи, е допълнителна индиция за начина, по който разбира независимостта на съдията.

Видно от съдържанието на процесното писмо това негово разбиране е в ярко отклонение от установените стандарти на поведение на съдията и от конституционното съдържание на изискването за независимост. Поставянето на съдията в услуга на една политическа партия и по-скоро на един от ръководителите на тази партия, което е видно от съдържанието на писмото, не съответства на конституционното разбиране за поставяне на съдията в зависимост единствено от закона, знанията и съвестта му.

Релевантното в случая е, че действията на съдия Д са довели до искания от правната норма противоправен резултат - накърняване на престижа на съдебната власт. Сам по себе си факта на написване и изпращане на писмото - получаването му от адресата, което е станало на служебния адрес на адресата, т.е. съдържанието на писмото е станало достояние и на други лица, накърнява престижа на съдебната власт, защото престижа на съдебната власт не е нещо имагинерно, а е функция на престижа на всички и на всеки един съдия. С написването и изпращането на писмото личният авторитет и престиж на съдия Д., като олицетворение на независимостта и справедливостта, са били накърнени. Това значи, че е бил накърнен и престижа на самата съдебна власт.

Но наред с горното процесното писмо е било и публично оповестено - публикувано е в електронния сайт на Информационна агенция "Блиц" и на [ел. сайт]. По този начин то е достигнало до широката общественост и е мултиплицирало накърняването на престижа на съдията като е създало обществена отрицателна оценка за съдия Д, а чрез него и за съдебната власт като цяло.

Видно от изложеното налице са обективните елементи на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 1, т. 4 ЗСВ.

Налице е и субективния елемент - нарушението е извършено виновно. Органът приел, че формата на вината е непредпазливост - касаторът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Самата форма на осъществяване на нарушението прави този извод обоснован - не е възможно деянието да е извършено, без да е налице някаква форма на вина, то не е невиновно (случайно) деяние. За осъществяването на фактическия състав на дисциплинарното нарушение е достатъчно, че е извършено виновно. Формата на вината има значение за вида на наказанието.

С оглед на горното правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд за безспорно установено по делото дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ от съдия Д.. Доводите на касатора за неправилност и необоснованост на този извод на съда са неоснователни.

1. Давността:

Касаторът счита, че дисциплинарното производство е образувано след изтичането на сроковете по чл. 310, ал. 1 ЗСВ и без да е приложима хипотезата на чл. 310, ал. 3 ЗСВ.

Безспорно е, че деянието, чрез което съдия Д. осъществил дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ е осъществено на 3.05.2010 г. С оглед на правилото на чл. 310, ал. 1 ЗСВ, че дисциплинарното производство се образува в срок до шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението, верен е доводът на касатора, че срока за образуване на дисциплинарното производство е изтекъл. Но разпоредбата на чл. 310, ал. 3 ЗСВ съдържа изрично установен начален момент на сроковете по алинея 1 в хипотезата на нарушението по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ. Това е публичното оповестяване на действията, които накърняват престижа на съдебната власт.

Законодателят не е ограничил средствата, чрез които може релевантно да бъде осъществено публичното оповестяване. Следователно релевантно е всяко оповестяване, което довежда деянието до знанието на значителен брой лица. Информационните агенции и електронните сайтове осъществяват именно това - довеждат до знанието на широк кръг читатели съответната информация. С оглед на това в случая е безспорно, че на 24.02.2015 г., чрез публикуването на писмото на съдия Д. на електронната страница на Информационна агенция "Блиц", деянието му е било публично оповестено.

При тези данни и с оглед на специална разпоредба на чл. 310, ал. 3 ЗСВ началният срок по алинея 1 започва да тече от датата на публичното оповестяване на писмото на съдия Д. до министъра на вътрешните работи - 24.02.2015 г.

При начало на срока по чл. 310, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗСВ 24.02.2015 г. краткият шестмесечен срок изтекъл 24.08.2015 г. Дисциплинарното производство било образувано на 2.04.2015 г., т.е. в рамките на срока с оглед на специалната разпоредба на чл. 310, ал. 3 ЗСВ.

Касаторът не сочи доводи в подкрепа на възражението за неприложимост на разпоредбата на чл. 310, ал. 3 ЗСВ. Касационният съд не намира основания за неприложение на тази разпоредба, напротив, именно тя е приложима, защото точно с датата на публичното оповестяване на писмото законодателят обвързва началото на срока за образуване на дисциплинарното производство. Този законодателен подход, макар фактически да може да доведе, както в настоящия случай, до образуване на дисциплинарно производство и след изтичането на тригодишния срок от датата на извършване на нарушението, е гаранция, допълнителна защита на конституционната ценност - престижа на съдебната власт.

Основателно обаче е възражението на касатора за приетото от съда, че дисциплинарното нарушение "е в състояние на продължено (продължавано) правно състояние, което е уредено в Наказателния кодек", тъй като "състоянието на уронване на престижа на съдебната власт е налице и към настоящия момент с оглед на изразеното в "становището" до бившия вътрешен министър "Имате и занапред подкрепата ми във всичко, което вършите в полза на Държавата и в полза на обществото". Съдът вероятно имал предвид регламентираната в кодекса усложнена престъпна дейност. От една страна, под формата на продължавано престъпление - чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. А от друга страна - под формата на продълженото престъпление, това, което се осъществява само с едно деяние (действие или бездействие), при което субектът осъществява непрекъснато състава на престъплението през определен период от време като по този начин създава едно трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване.

Преди всичко предмет на съдебното производство е дисциплинарно нарушение, а не престъпление. Законът за съдебната власт не препраща към Наказателния кодекс за неуредените случаи на дисциплинарни нарушения, а прилагането по аналогия на Наказателния кодекс в рамките на дисциплинарното производство по Закона за съдебната власт е недопустимо - става въпрос за правоотношения в различни правни области, както и става въпрос за изключителни правни норми. На следващо място, видно е, че едно престъпление е или продължавано, или продължено - то не може да бъде едновременно и в двете форми на престъпна дейност. На трето място, безспорно е, че би могло да се осъществи продължено дисциплинарно нарушение - когато с бездействие или действие дисциплинарно отговорното лице осъществява през определен период от време едно дисциплинарно нарушение, но при липса в закона на регламентирана усложнена форма за осъществяване на административно нарушение, като това на продължаваното престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК, продължавано административно нарушение не би могло да бъде осъществено.

С оглед на горното въпросът по делото е продължено административно нарушение ли е осъщественото от касатора?

За да приеме, че извършеното от касатора е продължено административно нарушение "във всеки един последващ момент" съдът се позовал на декларираната от съдия Д. подкрепа и "занапред" на дейността на сезирания министър. С оглед на това съдът фактически приел, че нарушението не е прекратено, а и никога няма да бъде прекратено, тъй като обещанието е "занапред". Но административното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 4 ЗСВ е резултатно нарушение - не само трябва да е извършено едно деяние, но от това деяние трябва да е настъпил противоправния резултат - накърняването на престижа на съдебната власт. Ако административното нарушение продължава и "към настоящия момент", както приел съдът, не би могъл да е настъпил неговият противоправен резултат. Наред с това, ако действително трябва да се анализира обещанието за вярност, обективността налага да се посочи, че то е под условие - подкрепата е "във всичко, което вършите в полза на Държавата и в полза на обществото". Значи ли това, че за да се прецени налице ли е административно нарушение трябва да се преценява съответствието на действията на сезирания министър с "ползата" за държавата и обществото?

Очевидно е, че административното нарушение не може да продължава вечно - докато съдия Д. е жив или докато изрично се откаже от обещаното. С оглед на това приетото от съда не съответства на характера на административното нарушение и на материалния закон.

Административното нарушение е осъществено с изпращането на писмото, но с оглед на изричната разпоредба на чл. 310, ал. 3 ЗСВ срокът за образуване на дисциплинарното производство започва да тече от датата на публичното оповестяване на действието - 24.02.2015 г., когато настъпват и онези негови противоправни последици, които са обективирани в широката публичността на нарушението, а с оглед на това и в мултиплицирането на накърняването на престижа на съдебната власт. Тази неправилност на мотивите на съда обаче не се е отразила на правилността на крайния му извод за спазване на срока за образуване на дисциплинарното производство с оглед на изложеното относно приложимостта на алинея 3 на чл. 310 ЗСВ.

Поради това доводът на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон е неоснователен.

1. Дисциплинарното наказание:

Касаторът счита за неправилен извода на съда за спазване от дисциплинарно наказващия орган на чл. 309 ЗСВ. Счита, че съдът не отчел липсата у органа на мотиви досежно тежестта на деянието и фактите и обстоятелствата, които характеризират личността му.

Както обосновано сочи съдът с оглед на чл. 320, ал. 3 ЗСВ, редакция към процесния период, Висшият съдебен съвет не е обвързан от направеното от дисциплинарния състав предложение за вида на наказанието. Той може както да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание, така и да наложи друго по вид наказание. Важното е тогава, когато Висшият съдебен съвет налага по-тежко от предложеното наказание да изложи мотиви за това свое решение.

В случая от доказателствата по делото е безспорно, че дисциплинарният състав предложил на съдия Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг" за срок от три години. Висшият съдебен съвет наложил на съдия Д. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ - "дисциплинарно уволнение".

Видно от протокола от заседанието на Висшия съдебен съвет, на което е взето решение за налагане на дисциплинарното наказание, освен председателят на дисциплинарния състав - г-н В. П., който представил мотивите на състава за предложения вид наказание, становище по вида на наказанието взели и членовете на Съвета: г-жа Г. Г., г-жа Г. К., г-т Р. Б., г-н Я. Т. и г- Д. У. Вярно е, че трима от изказалите се са вносители на предложението за образуване на дисциплинарно производство - г-жа Г. Г., г-н Я. Т. и г-н Р. Б. Но този факт сам по себе си не може да обоснове липса на мотиви на органа. Важното е, че в своите изказвания и петимата членове на Съвета са посочили факти и обстоятелства релевантни именно за тежестта на нарушението и за поведението на нарушителя.

Г-жа Г., освен представеното писмено становище, изрично посочила, че събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства за личността на съдия Д., в т. ч. проверка на етичната комисия и особено показанията на разпитаните в хода на проверката свидетели, безспорно доказват, че "той е негоден да бъде магистрат", както и че предложеното наказание "не отговаря на тежестта на извършеното от него нарушение и на всички доказателства по делото". Г-жа К. посочила, че доказателствата от извършената проверка, приобщена към доказателствата по дисциплинарното дело, следва да бъдат ценени в контекста на чл. 309 ЗСВ. Установените в нея факти и обстоятелства характеризират по безспорен начин личността на съдия Д. и правят обоснован извода за налагане на най-тежкото наказание. Г-жа К. изрично се позовала на мотивите на решението на дисциплинарния състав, където е прието, че: "Налице е крайно несъответствие между фактически осъщественото от съдия Д. поведение и правно дължимото такова" и направила извод, че крайното несъответствие изисква крайно наказание. В допълнение г-жа К. добавила и изключително широкия негативен отзвук, който деянието на съдия Д. имал в [населено място]. Г-н Б. обосновал предложението за налагане на най-тежкото наказание с характера на нарушението - съдържанието на писмото счита, че сочело на нарушение на чл. 195, ал. 1, т. 6 ЗСВ. Г-н Т. се аргументирал също с негативния отзвук на деянието в съда и града, както и с факта, че съдия Д. бил временно отстранен от длъжност поради образуваното срещу него наказателно производство за заплаха за убийство. Г-н У. обосновал подкрепата си за най-тежкото наказание с оценката, която разпитаните в хода на проверката на етичната комисия дали за дейността, поведението и личността на съдия Д. Аргументите на г-н У. са изложени на седем страници от протокола на заседанието на Висшия съдебен съвет.

С оглед на подробния анализ, който членовете на Съвета направили на характера на нарушението и на поведението на съдия Д. е видно, че именно тези два критерия са били решаващи за органа при определяне на вида на наказанието. Безспорно е, че уронването на престижа на съдебната власт само по себе си, независимо с какво конкретно деяние е извършено, е административно нарушение с изключително сериозни правни последици, защото засяга конституционна ценност. Следователно тези административни нарушения по начало предполагат административни наказания, които в по-значителна степен въздействат на правоотношението на съдията. Освен вида на нарушението, видно от изказванията на членовете на Съвета, решаващо за определяне на вида на наказанието в случая е и поведението на съдия Д. Изказалите се членове на Съвета са акцентирали изрично на този критерий и са обосновали значението му в конкретния случай за налагане на най-тежкото по вид наказание.

Неоснователен е доводът на касатора за неотчитане на атестационната оценка. Видно от доказателствата по делото атестационната оценка е приобщена към доказателствата по делото и изрично е обсъдена в мотивите на решението на дисциплинарния състав. Факта, че изрично не е спомената в изказванията на членовете на Съвета не обосновава извод за нейното необсъждане, защото изказалите се членове на Съвета изрично заявили, че приемат направените от дисциплинарния състав изводи и становище вземат само по тези от изводите, които считат за необосновани и несъответни на доказателствата по делото.

Именно в този контекст следва да се отчете и становището на Съвета относно другите два елемента, релевантни за определяне на вида на наказанието - формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съветът не изказал доводи, различни от приетите от дисциплинарния състав досежно формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, поради което следва да се приеме, че ги е възприел като правилни и обосновани, но съотнесени с тежестта на нарушението и поведението на нарушителя обосновали извод за необходимост от налагане на най-тежкото наказание.

Видно от изложеното довода на касатора за неотчетено от съда нарушение на чл. 309 ЗСВ е неоснователен. Съдът правилно приел, че при определяне на вида на наказанието дисциплинарно-наказващият орган правилно приложил чл. 309 ЗСВ.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост са неоснователни. Касаторът не сочи конкретни доводи в подкрепа на твърдяния порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ако се приеме, че доводите на касатора за неправилна преценка от съда на доказателствата по делото са доводи в подкрепа на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да се посочи, че тези доводи са неотносими към този твърдян порок на съдебното решение, тъй като не се сочат нарушени процесуални норми, които са гаранция за правилността на изводите на съда, а формално и необосновано се изказва несъгласие с изводите на съда. Несъгласието с изводите на съда не е процесуално нарушение.

Поради изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните от касатора пороци. Решението е правилно. То е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд