Решение № 11188 от 4.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5270/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Хаджиев против решение 718 от 10. 02. 2021 г. по адм. дело 5665/ 2019 г. на Административен съд София град, с което са отхвърлени жалбите му против заповед РД-09-50-583/ 31.10.1997 г. главния архитект на гр. София, с искане за прогласяване на нейната нищожност и против заповед РД50-386/21.05.2019 г. на главния архитект на Столична община, с която е поправена очевидна фактическа грешка, допусната в първия административен акт. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необосновано, като излага съображения в този смисъл. Моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови нов съдебен акт по същество, с който да се прогласи нищожността на заповед РД-09-50-583/ 31.10.1997 г. главния архитект на гр. София и да се прогласи за нищожна или да се отмени заповед РД50-386/21.05.2019 г. на главния архитект на Столична община. Претендира и направените по делото разноски пред двете инстанции. С касационната жалба същият оспорва съдебния акт и в частта за разноските като излага съображения, че разноските, които е осъден да заплати на ответника са прекомерни, както и че не дължи разноски на заинтересованите лица или евентуално присъдените такива са прекомерни. Ответникът главен архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответниците В. Киров и Н. Христова съответно чрез адв. Черногорски и адв. Хинков оспорват касационната жалба. Ответниците А. Димитрова чрез адв. Орсов и ответниците М. Илиева и Н. Илиев, чрез адв. Бояджиева оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците: Църковно настоятелство при храм Св. Мъченици Кирик и Юлия", Министър на регионалното развитие и благоустройството като представител на държавата, Столична община, Д. Николов, М. Павлова, Е. Павлов и Л. Илиева, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона административният съд приема, че оспорената заповед РД-09-50-583/ 31.10.1997 г. на главния архитект на гр. София, в частта, в която е одобрено частично изменение на регулационния план на гр. Банкя за кв. 104; откриване на улица по о.т. 89а-480 и се създава нов кв. 104г, по зелените линии, цифри и букви, съгласно приложения проект, не е нищожна. Правилно е преценено, че административният акт е постановен от компетентен съгласно чл. 6, т. 7 ЗТСУ (отм.) орган. Заключението на съда в този смисъл е направено въз основа на заповед РД-09-819/ 20.12.1996 г. на кмета на Столична община, издадена в изпълнение на решение на Столичния общински съвет, съгласувано с Министерството на териториалното развитие и благоустройството, на основание чл. 184, ал. 2 ЗТСУ (отм.), с която на главния архитект на София са предоставени правата да одобрява на основание чл. 32, ал. 1 ЗТСУ (отм.) изменение на подробни градоустройствени планове (застроителни, регулационни и др.). Законосъобразно е прието, че при издаване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление, както и че оспорената заповед е издадена в съответствие с изискванията за форма. Актът е писмен, съдържа текстова и графична част, в която е нанесена новооткритата улица с о.т. 489а - о.т. 480б. В обстоятелствената част на заповедта са посочени правните и фактически основания за издаването й, като в случая изменението на застроителния и регулационен план е одобрено на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗТСУ (отм.) в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството и за осигуряване на възможност за целесъобразно застрояване по действащите технически правила и нормативи и архитектурно градоустройствени изисквания. Това мотивира и крайното заключение на административния съд, че дори да са допуснати, нарушенията във формата на оспорения административен акт не съставляват пороци, довели до липса на форма и съответно до нищожност на заповедта, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. Принципно следва се посочи, че противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая посочените условия не са изпълнени. Заповедта е издадена на предвидено в закона основание. Одобреното изменение на регулационния план в частта относно откритата улица между о.т. 489а- о.т. 480б е в съответствие с чл. 46, ал. 2 от ППЗТСУ (отм.) в относимата редакция, според който със застроителен и регулационен план се предвиждат мероприятия на държавата, включително главна и второстепенна улична мрежа. Ето защо доводите на жалбоподателя, че улицата не може да се предвиди с измение на регулационния план, са неоснователни. Допуснатото несъответствие в означението на предвидената улица в текстовата и в графичната част на заповедта (в текста е посочено, че улицата е между о.т. 89а-о.т.480, а в графичната част улицата е с о.т. 489а-о.т. 480б) също не съставлява порок, водещ до нищожност на акта. В случая волята на органа е ясно изразена, тъй като одобреното изменение на регулационния план е в съответствие с графичната част на представения проект. Допусната и описана по- горе неточност, представлява очевидна фактическа грешка, отстранена от органа със заповед РД50-386/21.05.2019г. В този смисъл са съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Всъщност всички нарушения, посочени от жалбоподателя, дори да са допуснати не сочат на противоречие с материалния закон с характера изяснен по горе и не биха могли да обосноват нищожност на оспорената заповед. Изводите на административния съд за отсъствие на основания за прогласяване за нищожна или за отмяна на заповед РД50-386/21.05.2019г. на главния архитект на Столична община, също се споделят от настоящата инстанция. Актът е издаден по реда на чл. 62, ал. 2 АПК и с него е отстранена очевидна фактическа грешка, допусната в текстовата част на заповед РД-09-50-583/ 31.10.1997 г. на главния архитект на гр. София, в която вместо отриване на улица с о.т. 89а-480 следва да се чете откриване на улица с о.т. 489а-о.т. 480б. Административният съд правилно приеме, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, като в тази хипотеза органът действа служебно. Правилно е заключението, че заповедта е издадена след изпълнение на посочените в текста на чл. 62, ал. 2 АПК материалноправни предпоставки. Цитираната норма предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от органа - издател при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е органът сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. В случая правилно е прието, че допуснатото несъответствие между означенията на откритата улица в текстовата и графичната част в заповед РД-09-50-583/ 31.10.1997 г. главния архитект на гр. София следва да бъде отстранено, като текстът на заповедта се приведе в съответствие с означенията в графичната част. По този начин волята на органа не се променя, тъй като е ясно изразена с графичната част на заповедта, а доводите на касационния жалбоподател в обратен смисъл са неоснователни. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателя за нищожност на заповед РД-09-50-583/ 31.10.1997 г. главния архитект на гр. София и за нищожност или отмяна на заповед РД50-386/21.05.2019 г. на същия орган. Обратно на твърденията на касатора съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени аргументи в подкрепа на извода, че оспорените заповеди не са нищожни, както и че не са налице основания за отмяна на акта от 2019 г. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град се обосновава от доказателствата и е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. В частта, в която се оспорва размера на присъдените от първата инстанция разноски, касационната жалба представлява искане за изменение или допълване на решението по реда на чл. 248, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, което съгласно цитирания текст следва да бъде разгледано от първоинстанционния съдебен състав. В случая това е направено, като с определение 2007 от 22.03.2021 г. по адм. дело 5665/2019 г. съставът на административния съд отхвърля искането на жалбоподателя Хаджиев за изменение на съдебното решение в частта за разноските. Този съдебен акт е съобщен на страната чрез адв. Попчев, но не е обжалван и е влязъл в сила (съобщение на л. 395). С това процесуалният ред за изменение на съдебното решение в частта за разноските, респ. за оспорване на акта по чл. 248, ал. 1 ГПК е изчерпан, поради което касационната жалба в частта за разноските следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция касационният жалбоподател следва да заплати на ответницата А. Димитрова сумата 1200.00 лв. разноски по делото, а на ответниците М. Илиева и Н. Илиев сумата 1500.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. Разноските на М. Илиева и Н. Илиев следва да бъдат присъдени в пълен размер с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че не надвишават значително минималния размер на възнагражденията за дела с такъв характер, предвидени в Наредба 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че не надвишават адвокатско възнаграждение, заплатено от касационния жалбоподател на адв. Попчев. По тези съображения съдът намира, че заплатеното от М. Илиева и Н. Илиев адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,