Решение № 4237 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11755/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ ЕАД) срещу Решение 20675 от 21.10.2024 г. по адм. дело 4735/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което отменен негов акт изх. 4948 от 22.04.2024 г. за анулиране на винетен стикер 25901 за локално платено паркиране на автомобил рег. [рег. номер] и преписката е изпратена на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при ЦГМ ЕАД със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира разноските по делото. Ответникът Г. М. М., чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е акт изх. 4948 от 22.04.2024 г. на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при ЦГМ ЕАД за анулиране на винетен стикер 25901 за локално платено паркиране на автомобил рег. [рег. номер]. За да отмени административния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че отказът е издаден от компетентен орган. Режимът на локално платено паркиране на пътни превозни средства на живущите в зоните за почасово платено паркиране на територията на Столична община е регламентиран в раздел 2.3 на Наредбата за организиране на движението на територията на Столична община. Съгласно чл. 74 от посочената наредба правото на локално платено паркиране се установява с електронен винетен стикер, а съгласно чл. 78 стикерите се издават, активират, анулират и контролират от общинското дружество Център за градска мобилност ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община. В случая редът и условията за издаване на винетни стикери са регламентирани в т. ІІ от Заповед СОА21-РД 95-577/26.11.2021 г. на кмета на Столична община. На последната страница на заповедта се посочва, че заповедта се изпраща за изпълнение на изпълнителния директор на ЦГМ ЕАД. Обсъждайки съдържанието на посочената заповед на кмета на общината в контекста на приложимата нормативна уредба, съдът е достигнал до правилен извод, че именно изпълнителният директор на ЦГМ ЕАД е органът, компетентен да анулира винетни стикери. Липсва обаче основание същият да делегира тези правомощия на друго длъжностно лице, както в случая е сторил със Заповед РД-09-146/23.12.2022 г., поради което съдът неправилно е зачел същата заповед при проверка на компетентността на издателя на административния акт. По изложените съображения административният съд е достигнал до неправилен извод, че административният акт е издаден от компетентен орган. Административният акт е нищожен поради липса на компетентност на директора на Дирекция Паркиране и мобилност при ЦГМ ЕАД да анулира винетни стикери за локално платено паркиране. Касационната инстанция следва да отмени обжалваното съдебно решение в частта, с която е отменен административният акт и преписката е изпратена за ново произнасяне, и да постанови друго, с което да обяви нищожността на административния акт. Няма основание за изпращане на преписката за ново произнасяне, тъй като административното производство е започнало по инициатива на административния орган. Тъй като крайният резултат по делото относно основателността на оспорването на административния акт остава непроменен, то съдебното решение е правилно в частта за разноските, а на касатора не се дължат направените такива за касационна инстанция. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение