Решение № 10319 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5745/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. от гр. Сливен, чрез процесуалния й представител адв. Раднев, срещу решение 758 от 10.04.2024г., постановено по адм. дело 450/2023г. по описа на Административен съд гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й, в която се посочва, че обжалва Заповед 18 11748 от 20.10.2023г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ гр. Сливен, с която на основание чл. 54, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр. Сливен, изразяващо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 и с което решение жалбоподателката е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че е неправилен извода на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като не е установено по безспорен начин наличието на непълнота и грешка в КККР, както и че изводите са в противоречие със събраните доказателства, които навеждат и на наличие на спор за материално право, което предполага не изменение на КККР, а постановяване на отказ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се отменя оспорената заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът началникът на СГКК гр. Сливен, чрез процесуалния си представител адв. Колева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Й. Щ. П., Т. Й. А. и В. Й. К., чрез процесуалния си представител адв. Попова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски за настоящата инстанция. Ответникът Ж. С. И., чрез процесуалния си представител адв. Микова, изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Сливен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и с посочени правни и фактически основания за издаването му и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Направил е извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е налице непълнота и грешка в кадастралната карта досежно нанесения нов обект в сграда с идентификатор 67338.516.75.1.1. в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КККР на гр. Сливен. За да направи този извод съдът е приел, че предмет на заповедта е само нанасянето в кадастралната карта на схема на самостоятелен обект идентификатор 67338.516.75.1.1, като е приел, че безспорно е установено от доказателствата, че процесната пристройка с посочения идентификатор представлява самостоятелен обект по смисъла на § 1 т. 1 ДР на ЗКИР. Приел е, че посочения с този идентификатор самостоятелен обект в сграда е с регистрирана площ от 20 кв.м. по документ както преди промяната, така и след промяната, поради и което е направил извод, че с изменението на КК не се засягат площите на самостоятелните обекти в сградата. Приел е и че отразяването на обекта идентификатор 67338.516.75.1.1 съответства на фактическото положение, както и на архитектурния проект в сградата, като съответно при одобряването на КК от 2006г. е била допусната непълнота и грешка. Приел е и че по отношение на пристройката с посочения идентификатор не е налице спор за собственост, тъй като не са представени доказателства за наличието на висящ такъв, като е направил извод базирайки се на заключението на вещото лице, че обектът с посочения идентификатор е изцяло собственост на заинтересованите по делото лице, по чиято инициатива е извършена промяната. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно то жалбата на С. Г., по която е започнало съдебното производство, както и от уточняващи молби и в частност уточняваща към жалбата молба от 04.01.2024г., жалбоподателката в първата инстанция оспорва цялата заповед 18 11748 от 20.10.2023г. на началника на СГКК гр. Сливен. Съдът не се е произнесъл по оспорването, с което е бил сезиран, като се е произнесъл само и единствено досежно нанасянето на нов обект в КК с идентификатор 67338.516.75.1.1, без обаче да се произнесе и по останалите части в заповедта, която е била оспорена в цялост от него, а именно частите, с които е допуснато изменение в КК относно нанасянето на сградата с идентификатор 67338.516.75.1, както и относно направените изменения в кадастралния регистър. На второ място при постановяване на оспореното решение съдът се е произнесъл досежно обект пристройка с идентификатор 67338.516.75.1.1, като е приел, че е нанесена такава от 20 кв.м., която съществувала на място. Видно обаче от съдържанието на оспорената заповед под самостоятелен обект с нов идентификатор 67338.516.75.1.1 е нанесена не пристройка с площ от 20 кв.м.1 , обект, който включва площ от 20 кв. м. на ниво 0 на сградата и 79 кв.м. на ниво 1 на сградата. Т.е. съдът се е произнесъл по отношение на обект, какъвто не е отразен в оспорената заповед. При постановяване на решението съдът не е изследвал дали посочения, приет като единен обект и нанесен с изменението в кадастъра като такъв на две нива /20 кв.м. на ниво 0 на къщата и 79 кв.м. на ниво 1 в къщата/, представлява един самостоятелен обект, който да е годен за нанасяне като единно цяло в КК/. В тази връзка съдът не е установил спрямо местоположението на 20 те кв.м. на ниво 0 на къщата дали не се засяга имота на жалбоподателката в първата инстанция С. Г. с оглед установяването дали е налице спор за материално право. Необосновано съдът е приел и липса на такъв, позовавайки се само на липсата на инициирано производство по спор за собственост. Законодателят в случаите на ЗКИР е регламентирал понятието на спор за материално право в ЗКИР, което пък от своя страна е абсолютно основание за недопускането на изменение на КККР. Най накрая при постановяване на оспореното решение съдът не се е произнесъл и по оспорването в частите от заповедта, в които е изменен и кадастралния регистър, като по отношение на данните за собственост за къщата с идентификатор 67338.516.75.1 са заличени въобще всички вписани собственици, включително и наследодателя на жалбоподателката в първата инстанция. Предвид изложените по горе мотиви оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопоризводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Сливен. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по оспорването, с което е сезиран, а именно на цялата заповед 18 11748 от 20.10.2023г., като се произнесе съобразно измененията допуснати във всички части, кактои по изменение на кадастралния регистър, така и по изменение на кадастралната карта, като установи, включително с използването на специални знания дали е налице непълнота и грешка в КККР досежно обектите, предмет на заповедта, както са посочени в нея, както и налице ли е спор за материално право досежно обекти, предмет на изменението, съобразно легалните определения за това, дадени в ЗКИР и Наредба РД 02 20 5 от 05.12.20216г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър. Предвид изхода на спора по претенциите на страните за разноски, включително за настоящата инстанция, следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение