Решение № 652 от 23.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по касационна жалба на Община Габрово, представлявана от кмета Т. Х., чрез представител по пълномощие адв. Е. Радева от Софийска адвокатска колегия, против Решение 758/04.06.2024 год., постановено по адм. дело 82/2024 год. по описа на Административен съд Габрово. Заявено е твърдение, че оспореното съдебно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Оспорен е изводът на съда за законосъобразност на решението за определяне на финансова корекция в частта за основата, доколкото съдът е разгледал косвено свързан с производството, в което е издаден оспореният акт, друг акт на същия орган, издаден в предходно производство. По мнение на касатора, съдът е допуснал съдопроизводствено нарушение като е приел за неотносимо представено от жалбоподателя в тази връзка доказателство решение от 19.12.2023 год. за верификация, което е свързано с договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), макар и в изменена негова версия.

На следващо място, в подкрепа на твърдението за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения, касаторът сочи, че съдът не е обсъдил направеното от жалбоподателя възражение за смесване на различни по своя характер производства при издаване на оспорения административен акт, доколкото е посочено, че сумата на определената в размер на 39 202,50 лв. с ДДС финансова корекция, представляваща 25% върху допустимите разходи, не следва да се верифицира при последващи искания за плащане.

Касаторът счита, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на специалните административнопроизводствени правила, който порок съдът не е установил, доколкото е приел, че е допустимо органът да изложи в решението си нови доводи и аргументи, подкрепящи изводите му за извършени нередности, които не са били изложени в уведомлението по чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕФСУ. Същевременно намира, че съдът е пропуснал да обсъди възраженията във връзка с липсата на обсъждане от страна на органа в мотивите на решението му на представеното от бенефициера възражение, а същото е само пресъздадено. По същество намира, че това се явява в нарушение на чл. 36 от АПК и чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, като е нарушено правото на защита на бенефициера.

Оспорват се и изводите на съда по същество. Сочи се, че съдът неправилно не е взел предвид изложеният от жалбоподателя аргумент, че е допустимо да се надграждат заложените в закона минимални изисквания спрямо потенциалните изпълнители, когато това е обосновано от спецификата на предмета на поръчката, както е в настоящия случай. Оспорен е и изводът на съда по отношение второто констатирано от органа нарушение, с довода, че преценката на одобрената от възложителя методика за оценка на офертите е извършена по целесъобразност, което е извън компетентността на съда. За несъответен на материалния закон касаторът намира и извода на съда за осъществяване на третото нарушение. Счита, че в тази връзка не са взети предвид доказателствата за периодите, в които инж. И. М. е осъществявал функцията на технически ръководител на обекти, възложени от Община Габрово.

Заявено е и твърдение, че в оспорения административен акт не е изследвана връзката между сочените нарушения и реалната или потенциална вреда за финансовите интереси на Съюза, което е една от кумулативно изискуемите предпоставки за да се счете, че е налице нередност.

В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение, а по същество и отмяна на решението за определяне на финансова корекция. В съдебно заседание, касаторът чрез процесуалния си представител адв. Е. Радева, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи и формулира искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за две инстанции по представен списък.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 (РУО на ОПРР), в писмен отговор чрез представител по пълномощие ст. юрисконсулт Н. Иванова, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокат над минималния размер, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за частично основателна по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното:

Община Габрово е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP001-6.002-0008-С01/18.06.2020 год., сключен с Министерство на регионалното развитие и благоустройството - Главна дирекция Стратегическо планиране и програми за регионално развитие , в качеството й на Управляващ орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020, за изпълнението на проект РЕМО ЕТЪР - МУЗЕЙ ЗА КРЕАТИВЕН КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ .

В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, с Решение УР-03-03-40/09.07.2021 год., кметът на Община Габрово е открил процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с наименование Преизграждане и преустройство на оранжерията към РЕМО ЕТЪР по проект РЕМО ЕТЪР - Музей за креативен културен туризъм , финансиран от Оперативна програма Региони в растеж 2014 2020 год., приоритетна ос 6: Регионален туризъм, по процедура BG16RFOP001-6.002 Развитие на туристически атракции , публикувана в ЦАИС ЕОП под 00038-2021-0041.

В резултат на проведената процедура е сключен Договор BG16RFOP001-6.002-0008-C01-S-7/12.11.2021 год. с единствения участник Родис-Р ЕООД, на стойност 116 500 лв. без ДДС Договорът е индексиран основание чл. 117а от Закона за обществените поръчки (ЗОП) с анекс от 07.04.2023 год., като увеличението на стойността е до 15% от договорената първоначално такава или в случая с до 14 175,00 лв., като конкретните стойности е предвидено да се изчисляват при подписване на Акт обр. 19.

Във връзка с регистриран сигнал за нередност под 2322 в УО на ОПРР, органът е извършил проверка и е уведомил бенефициера с писмо изх. 99-00-6-678/13.12.2023 год. за констатациите си за извършени нарушения с финансов ефект, както следва:

1. Незаконосъобразен критерий за подбор - органът е установил, че като критерий за подбор, свързан с техническите и професионални възможности на участниците, възложителят е поставил изискване за наличие на екип от проектанти, които следва да притежават пълна проектантска правоспособност (ППП), което е прието за ограничително с оглед на това, че съгласно издаденото от главния архитект на Община Габрово Разрешение за строеж 207/05.09.2022 год., обект Преизграждане и преустройство на оранжерия към РЕМО Етър е V-та категория строеж, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. в от ЗУТ. Органът е посочил, че съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 от Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (ЗКАИИП), проектантите с ограничена проектантска правоспособност (ОПП), вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация, могат да предоставят проектантски услуги за строежи от пета и шеста категория. Приел е, че изискването е завишено и следователно ограничително, тъй като не съответства на предмета, обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Чрез заложеното условие са възпрепятствани от участие оференти, разполагащи с проектанти, чиято професионална квалификация съответства на предвидената в закона, но е различна от посочената от възложителя. Формиран е извод за нарушение на чл. чл. 2, ал. 2, чл. 59, ал. 2 от ЗОП, чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП;

2. Незаконосъобразна методика констатациите се отнасят до включения показател Т3 Технология за изпълнение на поръчката . Органът е приел, че е налице припокриване между минимално изискуемото съдържание на техническото предложение на участниците и един от надграждащите елементи по показателя наличие на описание на организация, мобилизация и разпределение на техническите ресурси (строителна техника и механизация) и човешки ресурси , обвързани с конкретния подход за изпълнение на предмета на поръчката . За участниците се създава неяснота, какво да включат в офертите си, за да избегнат възможност за дублиращо тълкуване на едни и същи текстове в техническите предложения, като текстовете в един случай могат да се тълкуват като минимално изискване, а в друг да бъдат приети за надграждащ елемент. На следващо място е прието, че елементът на техническото предложение, по който ще се присъжда по-висок брой точки, свързан с наличие на план за организация по осигуряване (поръчване, доставяне, складиране, влагане) на необходимите материали , не може да бъде разглеждан като надграждащ и осигуряващ предимство по отношение на качеството или определени параметри на офертата. В случая възложителят оценява наличието на план, а не конкретни предимства в офертата на участника. По отношение указанието в методиката по отношение предложената организация на работа и план за организация на доставките, че следва да гарантират изпълнение на дейностите в посочения срок и качествено постигане на целените резултати, изразяващо се в постигане на краен резултат, съответстващ с целения с настоящата процедура , органът е приел, че не предоставя на участниците достатъчно информация по какъв начин следва да изготвят предложенията си, за да удовлетворят изискването за качествено постигане на целените резултати , като постигането на целения краен резултат не може да бъде гарантирано с описание на организацията на работата или на доставките. Прието е, че се създават предпоставки комисията да приложи субективно методиката за оценка, тъй като заложените изисквания са неясни и в зависимост от тяхното интерпретиране в едни случаи би могло да се отчете, че са налични, а в други, че липсват и съответно да не се присъдят точки. С оглед горното е формиран извод, че е допуснато нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 1, чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, буква б от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП;

3. Незаконосъобразно класиране органът е констатирал, че при сключване на договора от страна на определения изпълнител не са представени документи, с които се доказва, че посоченият за технически ръководител инж. И. М., отговаря на изискванията на възложителя за специфичен опит минимум 3 (три) години като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ или еквивалентно (съгласно законодателството на държавата, в която участника е придобил опита). Същевременно е установено, че между декларираните данни в ЕЕДОП и в списъка по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП е налице несъответствие, като с оглед декларираното в ЕЕДОП, единствено на последната месторабота в Родис-Р ЕООД лицето е заемало длъжността управител/технически ръководител , но без изрично да е посочено дали това е позиция по смисъла на чл. 163а от ЗУТ, каквото е изискването на възложителя. Към списъка по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП определеният изпълнител е представил единствено диплома за висше образование за лицето, от която е видна само професионалната квалификация на инж. М.. Формиран е извод, че е налице нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП, както и нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП.

Първото и второто от установените нарушения са квалифицирани като нередност по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2024 год.), за които се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по засегнатия от нередностите договор. Третото нарушение е квалифицирано като нередност по т. 14 от същото приложение, за което се предвижда определяне на финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договора с Родис-Р ЕООД.

На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция.

С писмо изх. ПИР-01-230/22.12.2023 год., бенефициерът Община Габрово е представил възражение, в което е оспорил твърденията на РУО на ОПРР за наличие на допуснати нарушения, които биха могли да се квалифицират като нередност. Заявено е, че не е налице основание за определяне на финансова корекция.

Като е приел депозираното възражение за неоснователно, РУО на ОПРР е постановил Решение РД-02-36-171/31.01.2024 год., с което на основание 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 143, § 2, и чл. 2, § 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013 във връзка със Заповед РД-02-14-642/15.06.2023 год. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, и т. 11, б. а и т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за гореописаните нарушения, е определил обща финансова корекция на бенефициера Община Габрово в размер на 25% върху поисканите за възстановяване разходи по засегнатия Договор BG16RFOP001-6.002-0008-C01-S-7/12.11.2021 год. с Родис-Р ЕООД, сключен на стойност 116 500,00 лв. без ДДС. След диспозитива на решението е посочено, че финансовата корекция e в размер на 39 202,50 лв. с ДДС, представляваща 25 % от безвъзмездната финансова помощ по договора и Допълнително споразумение 1 към него от 07.04.2023 год., и следва да не се верифицира при процедиране на последващи искания за плащане. Посочено е също, че неправомерният разход е изчислен върху стойността на всички допустими разходи по договора с изпълнител в размер на 156 810,00 лв. с ДДС и следва да бъде преизчислен върху реално отчетени и допустими за верифициране разходи по договора с изпълнител, финансиран със средства от ЕСИФ.

В мотивите на административния акт, РУО на ОПРР е възпроизвел фактическите установявания и правните изводи, обективирани в уведомлението от 13.12.2023 год., като в допълнение са развити доводи за неоснователност на наведените от бенефициера възражения.

При така установените фактически обстоятелства, първоинстанционният административен съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е постановен от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Изложил е конкретни доводи по възраженията на бенефициера за допуснати процесуални нарушения при издаване на акта, като е приел, че същият е бил надлежно уведомен за конкретните констатации на органа за извършени нарушения и му е била осигурена възможност да вземе отношение по основанието и размера на предложената финансова корекция. Посочил е, че бенефициерът се е възползвал от така предоставената му възможност и е представил възражение с конкретни доводи, които органът е обсъдил в мотивите решението си. Съдът е приел, че правилността на изводите на органа с оглед изложените от него фактически обстоятелства и доводи, е въпрос, свързан с преценката за правилното тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да се явява самостоятелно основание за отмяна на акта.

Съдът е обсъдил и твърденията на жалбоподателя за смесване на производството по верификация на разходите с това по администриране на нередност, като е взел предвид и представеното в тази връзка от жалбоподателя Решение от 19.12.2023 год. за отказ от верификация на разходи. Приел е, че доколкото постановеният отказ е обоснован със стартиралата на 13.12.2023 год. процедура по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ (процедура за администриране на нередност), то отказаните за верификация и плащане разходи представляват остойностеното евентуално финансово влияние по съмнението за нередност в размер на 25% от отчетените и подлежащи за верификация разходи по договора в това искане за плащане, като конкретната сума не е посочена като константна величина, а зависи и следва да се преизчисли върху реално отчетените и допустими за финансиране разходи по договора с изпълнителя, което е бъдещо събитие. В тази връзка съдът е приел за неоснователно и твърдението за смесване на производствата по верификация и администриране на нередност, респективно неправилно определяне на основата, върху която се прилага корекцията с процесното решение.

По отношение материалната законосъобразност на решението, съдът е приел за правилни изводите на РУО на ОПРР за допуснати от бенефициера нарушения при възлагането на обществената поръчка.

По отношение на първото установено от органа нарушение, съдът е приел за безспорно обстоятелството, че възложените ремонтни дейности съставляват СМР от пета категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. б и г от ЗУТ. Посочил е, че съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗКАИИП, проектантите с ОПП, вписани в регистъра на съответната камара, в съответствие с придобитата професионална квалификация, могат да предоставят проектантски услуги за строежи от пета и шеста категория, т.е. и за процесната поръчка. Като е анализирал предмета на поръчката и обема на включените в обхвата му дейности, съгласно одобрената от възложителя документация за обществената поръчка, съдът е достигнал до извода, че предвидените дейности за проектиране не се отличават с особена сложност и могат да се осъществят и от проектанти с ограничена, а не задължително с пълна проектантска правоспособност, както е приел и органът. Приел е, че така поставеният критерий за подбор не е необходим за установяване на възможността за изпълнение на поръчката, което е в нарушение и на чл. 59, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП. Заключил е, че по този начин се ограничава конкуренцията, като се препятства възможността за подаване на по-изгодни предложения, а потенциалното намаляване на възможностите за участие на по-широк кръг лица в процедурата води и до възможност за ощетяване бюджета на ЕСИФ. Съдът е приел за правилна дадената от органа квалификация на нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съдът е приел за правилен извода на органа за осъществяване на второто нарушение незаконосъобразна методика за оценка на офертите. Въз основа на анализ на съдържанието й е счел, че съдържа несъответствия, които не позволяват обективно сравнение на офертите, начинът на оценяване е неясен и непредвидим, което предпоставя субективизъм и несигурност при преценката, а тези обстоятелства могат да откажат от участие потенциални изпълнители. Съдът е намерил, че за оценката по подпоказател Т3 е от значение само броят на посочените като надграждащи обстоятелства, независимо кое или кои от тях фигурират в офертата, което не дава възможност за обективно сравнение между офертите. Приел е за правилен извода на органа, че е налице припокриване между минималното изискване към съдържанието на техническото предложение в частта организация на работата за изпълнение на поръчката с първото от предвидените надграждащи обстоятелства. Посочил е, че в действителност се изисква механично описване на етапи и последователност на извършване на проектирането, организация на работа за изпълнение на поръчката, както и на мерки за контрол, което не гарантира реално степен на качество при изпълнението, нито дава възможност за обективна преценка на същото при сравнение на офертите.

Съдът е приел, че вторият предвиден като надграждащ елемент не е измерител на качество, каквото е изискването на чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП, тъй като се оценява наличието на план за организация на осигуряването на необходимите материали за извършване на работите по Техническата спецификация, а не конкретни предимства на офертата. Тъй като липсват реални качествени характеристики, не може да бъде извършено сравнение между офертите на участниците.

Общо и за двете предвидени като надграждащи обстоятелства съдът е посочил, че не става ясно въз основа на какви обективни критерии ще се установява, че предложената организация и план за организация по осигуряване на доставките ще се приема, че гарантират изпълнение в срок и качествено постигане на целения резултат. Поради това е приел, че на участниците не се предоставя достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по показателя, а това предпоставя и проява на субективизъм от страна на комисията.

По отношение на третото надграждащо обстоятелство съдът е посочил, че в действителност се изисква също механично предлагане на методи и механизми, чрез които да се противодейства на негативното проявление на външни фактори, но липсват обективни критерии за преценка за тяхната приложимост и ефективност, поради което участниците не са наясно какво точно предложение да направят, а за комисията как да бъде оценено.

Предвид горното, съдът е достигнал до извода, че показателят за оценка Т3 е неясен, не почива на обективни критерии, а доколкото има най-голяма относителна тежест в комплексната оценка, оказва разубеждаващ ефект по отношение на потенциалните участници и влияе върху прозрачността при провеждането на процедурата, тъй като няма достатъчно и ясна информация при какво съдържание на техническите предложения колко точки ще бъдат присъдени, как ще се сравняват, оценяват и класират реално различните оферти, ако формално изпълнят всички изисквания, но съдържанието им е коренно различно. Заключил е, че това не съответства и на целите на ЗОП за избор на икономически най-изгодна оферта въз основа на ясни и точни критерии.

Съдът е приел за правилна дадената от органа правна квалификация на нарушенията по чл. 70, ал. 4, т. 1, чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б от ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП и на нередността по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

Съдът е формирал извод за наличие и на третото сочено от органа нарушение. Посочил е, че възложителят е описал предпоставките за доказване на съответствие с изискванията към експертите, във връзка с поставения критерий за подбор за техническите и професионални способности на участниците. Така в обявлението и документацията за поръчката е записано, че за доказване на съответствието си изискването в случаите по чл. 67, ал. 5 и чл. 112, ал. 1 от ЗОП, участниците представят доказателства съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП Списък на лица, които ще изпълняват строителството, както и документи, които доказват професионалната компетентност на лицата. Доколкото по отношение на единия от експертите, които ще вземат участие в изпълнението на строителството техническия ръководител, е посочено, че следва да има професионален опит: мин. 3 (три) години като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ или еквивалентно (съгласно законодателството на държавата, в която участника е придобил опита), то съдът е счел, че не е достатъчно представянето на списъка по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП, в който да е описан придобития опит, но следва да се представят и съответни доказателства за това при сключване на договора за възлагане на обществената поръчка. В тази връзка е приел, че от страна на участника към момента на сключване на договора не са представени документи, чрез които се доказва изпълнение на изискването за придобит минимум 3 години опит като технически ръководител за посочения от изпълнителя експерт, в лицето на инж. М.. Счел е, че продължителността на придобития опит не може да бъде доказана, чрез друга информация, дори тя да е била служебно известна на възложителя Община Габрово, с оглед направените от бенефициера възражения в тази връзка и представените от него в административното производство доказателства, доколкото и последните само установяват изпълнение на съответната длъжност от лицето, но не и нейната продължителност. Приел е за недоказано твърдението, че на възложителя е служебно известно, че лицето има нужния професионален опит, доколкото инж. И. М. е бил технически ръководител и по други договори, сключени между същия изпълнител на обществена поръчка и Община Габрово, тъй като самите договори не са представени нито в хода на административното, нито на съдебното производство, поради което не може да бъде установена продължителността на изпълнение по тези договори, съответно професионалния опит на лицето като технически ръководител по смисъла на чл. 163а от ЗУТ. Това не може да бъде установено и от представените към възражението от страна на бенефициера 3 бр. списъци на технически лица и 3 бр. актове за приемане на СМР, в които инж. М. фигурира като технически ръководител. С оглед на това и доколкото от страна на бенефициера е следвало да бъде надлежно доказан фактът на продължителността на придобития от лицето опит в производството, съдът е приел, че изводът на РУО, че предложеният експерт не отговаря на изискванията, е обоснован. В заключение е приел за доказано извършеното нарушение на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗОП, както и че същото правилно е подведено като нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности.

В съответствие с горните доводи и аргументи, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата и в полза на административния орган е присъдил разноски в размер на 200 лева.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е установил вярно и точно релевантната фактическа обстановка, въз основа на която е формирал правните си изводи. Невярно е твърдението, че съдът е приел за неотносимо представеното от жалбоподателя и настоящ касатор доказателство, съставляващо Решение от 19.12.2023 год. за отказ от верификация досежно предявените разходи по Договор BG16RFOP001-6.002-0008-C01-S-7/12.11.2021 год. с Родис-Р ЕООД. Обратното, при обсъждането му първоинстанционният съд правилно е установил, че основанието за отказ от верификация, респективно от плащане, е стартиралото производство по администриране на нередност по повод сигнал за нередност 2322. Посочените от органа в това решение правни основания са чл. 62, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕФСУ (ред. ДВ бр. 39/2022 год., приложима на основание § 70 от ЗИДЗУСЕСИФ), във вр. чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Нормата на чл. 64, ал. 1, предл. 2-ро от ЗУСЕФСУ предвижда, че съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане, когато е започната процедура по администриране на нередност.

Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът е пропуснал да установи порок в оспорения пред него акт, изразяващ се в допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от събраните по делото доказателства, бенефициерът е бил уведомен с писмото от 13.12.2023 год. за регистрирания в УО на ОПРР сигнал за нередност, съдържащ констатации и изводи за общо три допуснати нарушения при възлагането на обществената поръчка от страна на бенефициера Община Габрово. За първото от тях незаконосъобразни критерии за подбор, сигналът за нередност е съдържал констатации в две направления, за едното от които при извършената проверка по сигнала органът е счел, че е неоснователно. Няма никаква разлика в изложените от органа фактически обстоятелства, които обосновават изводите му за допуснати нарушения, осъществяващи съставите на конкретно посочени нередности, от своя страна основание за определяне на финансова корекция по всяка от тях, а при условията на чл. 7 от Наредбата за посочване на нередности и на обща финансова корекция, в уведомлението по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и тези, изложени в мотивите на оспореното решение. Напълно неоснователно от страна на касатора се твърди също, че представеното от него възражение не е обсъдено в мотивите на акта, а бланкетно е пресъздадено, и съдът не е установил този пропуск на органа, както и че е налице непълнота в констатациите на органа. Видно от съдържанието на акта, органът е изложил конкретни аргументи защо не приема за основатели доводите на бенефициера, а съдът не е установил пропуски нито по отношение установяването на релевантните за правните изводи на органа факти, нито при тяхното обсъждане, като са взети предвид изложените във възражението аргументи.

Настоящата касационна инстанция приема за правилен извода на съда, който потвърждава този на органа, че е налице първото посочено нарушение. Безспорно е, че в обявлението за обществената поръчка, възложителят е посочил като критерий за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците, същите да предложат екип за изпълнение, който като минимум включва следните технически лица: Проектант по част Архитектурна Архитект - Лице/а, вписано/и в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство, Проектант по част Конструкции , Проектант по част Геодезия , Проектант по част ВиК , Проектант по част ОВиК , Проектант по част Електрическа , Проектант по част Пожарна безопасност . В забележка е посочено, че Проектантите (за които е приложимо) следва да притежават пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП, респ. призната професионална квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. При участник чуждестранно физическо или юридическо лице се представят еквивалентни документи в зависимост от държавата, в която са установени .

Както правилно са установили органът и съдът, предметът на поръчката включва следните две основни дейности: Изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект , който включва всички необходими части, съгласно изискванията на Наредба 4/2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, при съобразяване с идентичността и културно-историческата стойност на РЕМО Етър като недвижима архитектурна ценност; Изпълнение на СМР по реализиране на строителството на обекта, което включва реконструкция и/или преустройство на монолитната част на постройката; възстановяване на покривната конструкция (метална) и остъкляването, което да осигури, освен здравина и безопасност, но и хидрозащита, топлосъхранение и максимално ослънчаване на оранжерията, вкл. прозоречни отвори с подходяща отваряемост за осигуряване на естествена вентилация; обособяване на едно основно помещение и склад (за инвентар, торопочвени смеси и препарати); обезпечаване на инженерното захранване на обекта - с електричество, вода и канал. Посочено е, че в сградата няма да има постоянно работещи, а дейността по отглеждане на цветята ще се осъществява от поддържащия персонал в музея. По тази причина не се предвижда битово помещение и санитарен възел.

Доколкото съгласно издаденото от главния архитект на Община Габрово Разрешение за строеж 207/05.09.2022 год., за обект Преизграждане и преустройство на оранжерия към РЕМО Етър , обектът на интервенция по процесната обществена поръчка представлява строеж V-та категория, инвестиционният проект за него е следвало да се изработи от проектанти - физически лица, които притежават съответната техническа и проектантска правоспособност (арг.: чл. 230, ал. 1 от ЗУТ). Както правилно се сочи от органа и съда, лицата, получили дипломи от акредитирано висше училище с професионална квалификация "архитект", "ландшафтен архитект", "урбанист", "строителен инженер" или "инженер" с образователно-квалификационна степен "магистър", притежават ограничена проектантска правоспособност и могат да предоставят проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране след вписването им в регистъра на проектантите с ограничена проектантска правоспособност в съответната камара. Видно е, че посочените лица отговарят на условието за техническа правоспособност, т.е. изпълнена е първата от кумулативно изискуемите предпоставки за изпълнение на дейността по инвестиционно проектиране.

Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 2 от ЗКАИИП, в областта на инвестиционното проектиране, лицата с придобита ОПП в зависимост от професионалната си квалификация, могат да извършват: архитектите - изработване на проекти по част "Архитектурна" за строежите от пета и шеста категория (б. а ); инженерите - изработване на проекти за строежите от пета и шеста категория (б. в ). С оглед горното, не е налице законово изискване за притежаване на пълна проектантска правоспособност от нито един от експертите, които участникът следва да включи като минимум в екипа си в настоящия случай и съответна ще е и ограничената проектантска правоспособност. Поради това и поставеното от възложителя изискване се явява завишено и както правилно е прието, не е било необходимо за установяване на възможността на участниците да изпълнят поръчката. Ето защо се явява в нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Неоснователно е в тази връзка позоваването от касатора на решение от 31.03.2022 г. по дело С-195/21 на СЕС, доколкото за да се приеме, че за възложителя няма пречка да заложи изискване, което надхвърля минималното ниво, установено от националната правна уредба, то изискването за квалификация следва да е оправдано от предмета на поръчката, да остава пропорционално на този предмет и да отговаря и на другите условия, припомнени в точки 48 и 49 от решението. В тази връзка правилен е и изводът, че с оглед съдържанието и обхвата на дейностите, включени в предмета на поръчката, не е налице сложност или обем на проектирането, които да изискват пълна проектантска правоспособност от лицата. Така поставеното изискване поставя необосновано пречки пред участието в процедурата по възлагане на обществената поръчка на лица, които разполагат или могат да включат в екипа си проектанти с ограничена проектантска правоспособност, без завишеното изискване да е оправдано от предмета, сложността или обема на поръчката, поради което се явява в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Правилно нередността е квалифицирана като такава по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, тъй като се отнася до използването на критерии за подбор, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Не е спорно, че в процедурата е подадена само една оферта от избрания за изпълнител Родис-Р ЕООД, следователно размерът на корекцията правилно е определен в хипотезата на б. а от т. 11 в размер на 10%, тъй като не е налице минимално ниво на конкуренция.

Настоящият съдебен състав намира за правилен и извода на съда за наличието и на второто, установено от органа, нарушение. Анализът на одобрената от възложителя методика за комплексна оценка на офертата води до извода, че действително е налице припокриване между минимално изискуемия елемент на техническото предложение Организация на работа за изпълнение на поръчката и първото посочено като надграждащо обстоятелство.

Определянето на по-висока оценка по показателя Т3 е обвързано с наличието на допълнително качество на изпълнението, обхващащо допълнителни обстоятелства, които надграждат задължителните минимални изисквания за съдържание на техническото предложение. Методиката включва три допълнителни обстоятелства над базовите, като наличието на едно от тях (без значение кое) заедно с базовото съдържание води до получаване на първата по степен оценка от 20 точки, а включването на всяко следващо като брой (отново без значение кое) води до получаване на още по-висок брой точки съответно при наличие на две допълнителни обстоятелства заедно с базовото съдържание 30 точки; наличието на всички три допълнителни обстоятелства заедно с базовото съдържание 40 точки (максималната оценка по показателя Т3).

Конструирането на методиката за оценка е по начин, който на практика не оценява качеството на предложеното изпълнение. Минималното съдържание на техническото предложение изисква участникът да е описал организацията на работа за изпълнение на поръчката. От страна на възложителя не са посочени никакви критерии, спрямо които ще се преценява дали съответното техническо предложение отговаря на това изискване. По начина на записване на изискването излиза, че за възложителя е без значение какво ще е конкретното съдържание на предложената от съответния участник организация на работата. Така, от една страна, не може да бъде извършена преценка доколко е налице обвързаност на предложения подход за изпълнение с по-детайлното описание на обстоятелствата по предлаганата организация, като надграждащ офертата елемент, при наличието на който в съвкупност с базовия, предложението ще получи не по-малко от 20 точки.

Разглеждана като процес, в настоящия случай предлаганата организация би следвало да представи дейността по подреждането и обвързването на всички относими към изпълнението фактори във времето и пространството и достигнатото ниво на подреденост между тях вследствие на това. В случая, предвиденото от възложителя като допълнително обстоятелство - организация, мобилизация и разпределение на използваните от участника технически ресурси (строителна техника и механизация) и човешки ресурси за изпълнение на всички видове работи и дейности от Техническата спецификация и Техническото задание за обекта се включва в минималното съдържание и не би могло да представлява обстоятелство, което да допринесе допълнително за качеството на предложеното изпълнение. Липсата на предвидено разпределение на използваните от участника технически ресурси (строителна техника и механизация) и човешки ресурси за изпълнение на всички видове работи и дейности, предполага несъответствие на конкретното предложение за изпълнение с минимално изискуемото му съдържание. Поради това и такова предложение не би могло да бъде оценявано, още повече организационното предвиждане и разпределение на ресурсите да бъде възприемано като надграждащо качеството на предложението обстоятелство, при кумулативното му наличие на което с минималното, да бъдат присъдени не по-малко от 20 точки. В тази връзка не могат да се приемат за основателни доводите, че надграждащото обстоятелство е обвързано с предложен конкретен подход, доколкото такъв не би могъл да бъде изобщо предложен, без да е предвидено разпределение на необходимите ресурси за неговото прилагане.

Правилно е и заключението, че вторият надграждащ елемент, свързан с наличието на план за организация по осигуряване (поръчване, доставяне, складиране, влагане) на необходимите материали за извършване на всички видове работи и дейности от техническата спецификация, не отговаря на изискването на чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП да бъде измерител на качество, доколкото присъждането на оценка, в която и да е от предвидените степени, е свързано единствено с простата констатация за неговото наличие. При липсата на каквито и да било критерии за обективна оценка, не е възможно да бъде изведено заключение, че предложеният от съответния участник план за организация гарантира изпълнение на дейностите в посочения срок и качествено постигане на целените резултати. Поради това, правилно е заключението, че не се оценяват конкретни предимства на офертата и няма яснота при наличието на какви обстоятелства ще се приеме, че конкретното предложение гарантира постигане срочно на заложените цели и качество.

Констатираното припокриване между минимално изискуемото съдържание на предложението и надграждащи обстоятелства, не дава възможност да се сравнят и оценят обективно техническите предложения и да се осигури достатъчно възможност на участниците предварително да се запознаят с правилата, които ще се прилагат при оценяване на офертите им по всеки показател, като по този начин не се гарантира реалната конкуренция между тях. Коментираният показател Т3 представлява количествено неопределим качествен показател, начинът за оценяването по който е с конкретна стойност чрез експертна оценка. Правилен се явява изводът на административния орган и на съда, че не е налице възможност да се сравнят обективно техническите предложения на участниците, тъй като обективни критерии, по които да се извърши съпоставка и по този начин да се достигне до извод кое предложение гарантира по-качествено изпълнение, липсват. Съответен на установените фактически обстоятелства е и изводът на съда и административния орган, за припокриване между минимално изискуемото съдържание на предложението за изпълнение и предвидени за неговото надграждане обстоятелства, като така разписаната методика не съдържа информация за критериите, които ще бъдат използвани при оценката по показателя Т3, т.е. няма яснота относно правилата, които оценителната комисия ще прилага при оценяването по този показател, налице е възможност за неограничена свобода на преценката на помощния орган, независимо от нивото на експертиза на членовете му. Гореизложеното прави правилен правния извод на органа и съда за извършено нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 1 и чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б ЗОП, а твърдението на касатора за обратното неоснователно. Правилна е и дадената от органа квалификация на нередността по т. 11 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередност. Тук важи казаното по-горе в настоящото решение.

Настоящата инстанция не споделя извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за наличие на третото нарушение.

В документацията за обществената поръчка възложителят е посочил какви са минималните изисквания, свързани с поставения критерий за подбор, по-специално в частта по отношение екипа за изпълнение на строителството. Изисква се участникът да предложи като минимум при изпълнение на строителството, експерт, който да заема позицията технически ръководител , като лицето следва да отговаря на конкретно посочените изисквания: да има образование и квалификация, съгласно чл. 163а от ЗУТ или еквивалентна, както и професионален опит: минимум 3 (три) години като технически ръководител по смисъла на чл. 163а, ал. 4 от ЗУТ или еквивалентно (съгласно законодателството на държавата, в която участника е придобил опита). В забележка, възложителят е посочил, че за доказване на съответствието си с това изискване в случаите по чл. 67, ал. 5 и чл. 112, ал. 1 от ЗОП, участниците представят доказателства съгласно чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП Списък на лицата, които ще изпълняват строителството, както и документи, които доказват професионалната компетентност на лицата. В този списък участниците посочват проектантския екип и екипа за изпълнение на строителството. Спорно в случая е доказването на придобития от предложения от избрания изпълнител експерт за позицията технически ръководител професионален опит.

За да обоснове извода си за извършено нарушение, органът се позовава както на посочените от участника данни в ЕЕДОП за предложения от него експерт за позицията технически ръководител инж. М., така и на представените към момента на сключване на договора доказателства за декларираното съответствие с критерия за подбор.

От посочените от участника в ЕЕДОП данни се установява, че предложеният експерт инж. М., е бил назначен на длъжност технически ръководител/управител в Родис-Р ЕООД за периода от м. 02/2011 г. до м. 01/2015 г.; на длъжност технически ръководител в Кота-2001 ООД за периода от м. 10/2015 г. до 2020 г.; на длъжност технически ръководител/управител в Родис-Р ЕООД от 2020 г. до момента (има се предвид момента на подаване на офертата, към който се представя ЕЕДОП). В представения от участника преди сключване на договора за възлагане на поръчката списък по чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП, обаче е декларирана следната информация: от м. 02/2011 г. до момента месторабота: Родис-Р ЕООД, длъжност: технически ръководител/управител. Въз основа на това органът е установил противоречие в данните, но въпреки това в мотивите на решението си е заключил, че към момента на издаване на решението за определяне на изпълнител, декларираната информация е достатъчна за да обоснове съответствие на експерта с минималното изискване, а оттук и че участникът отговаря на критерия за подбор. Доколкото на етап разглеждане, оценяване и класиране на офертите, представената от участника чрез ЕЕДОП информация е напълно достатъчна за да обоснове съответствието му с поставените от възложителя изисквания, то твърдението на органа, че е осъществено нарушение на чл. 107, т. 1 от ЗОП и комисията е следвало да отстрани Родис-Р ЕООД от участие на това основание, не се подкрепя от изложените от органа фактически обстоятелства и формирания от него извод е противоречив.

Другата сочена за нарушена от органа норма е тази на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Съгласно разпоредбата, възложителят не сключва с определения изпълнител писмен договор за обществена поръчка, когато той не изпълни някое от условията по ал. 1 на същия член, по-конкретно, не представи документи за съответствието с поставените критерии за подбор, включително за третите лица и подизпълнителите, ако има такива. С оглед поставянето от възложителя на критерии за подбор, свързани с техническите и професионални способности на участниците в процедурата, то документите, които следва да бъдат представени от изпълнителя към момента на сключване на договора, са тези по чл. 64, ал. 1 от ЗОП.

В случая, на етап сключване на договор, от страна на участника към списъка е приложена единствено диплома за висше образование за инж. И. М., от което е видна образователно-квалификационната му степен и професионалната квалификация, но този документ не доказва придобития от него професионален опит в качеството му на технически ръководител на строежи, съгласно изискването на възложителя. За пълнота на изложението следва да се посочи, че неоснователно касаторът се позовава на представени в хода на първоинстанционното производство доказателства за изпълнение на функцията технически ръководител от лицето. Тези доказателства са били обсъдени и от страна на административния орган, като правилно е прието, че не доказват необходимата продължителност на придобития от лицето опит от 3 години.

От изложеното следва, че макар и формално да е изпълнено изискването на чл. 112, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗОП, не е налице надлежно доказване на изискуемите от възложителя обстоятелства, поради което правилно органът е достигнал до извода, че възложителят не е следвало да сключва договор с избрания изпълнител. Формално е налице нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП.

Същевременно, така твърдените нарушения на разпоредбите на ЗОП, според органа, осъществяват състава на нередност по т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Описанието на тази категория нередност се отнася до промяна след отваряне на офертите или неправилно приложение на критериите за подбор или техническите спецификации, в резултат на което е определен за изпълнител кандидатът или участникът, който не отговаря на критериите за подбор и/или техническите спецификации, или е отстранен кандидат или участник, чиято оферта е трябвало да бъде допусната до разглеждане на техническото предложение, ако публикуваните критерии за подбор или техническите спецификации са били спазени.

В нито един момент от провеждане на процедурата по администриране на нередност нито в уведомлението по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, нито при издаване на решението си, в мотивите на което органът е обсъдил и възраженията на бенефициера, не е посочено коя точно от съдържащите се в т. 14 от Приложение 1 хипотези на нередност органът е приел за осъществена.

Независимо дали е налице обоснован извод за нарушение на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ЗОП, оспореният пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт е незаконосъобразен, тъй като правната квалификация на нередността по т. 14 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности, не отговаря на вменените нарушения и изложените фактически съображения. Константна е съдебната практика на Върховния административен съд, която и настоящият състав споделя, че относимата правна квалификация на нарушенията съгласно акта по чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, предпоставя законосъобразност на волеизявлението за определяне на финансова корекция. Констатацията на органа е за недоказано съответствие с критерий за подбор на етап сключване на договор с вече избран за изпълнител участник. Във фактическите установявания не се съдържа обосновано твърдение, че е допуснато нарушение в хода на висяща процедура по избор, на какъвто етап може да бъде осъществена нередността по т. 14 от Наредбата за посочване на нередности, а както бе посочено по-горе, органът дори е формирал извод, че на този етап е доказано съответствието на участника с критерия за подбор. На практика, органът не твърди опорочаване на процедурата по определяне на изпълнител, а само твърди, че процедурата по сключване на договор, осъществявана след този избор, е била опорочена, тъй като приетото в акта от фактическа страна нарушение е осъществено към момента на сключване на договора за изпълнение. Анализираните от органа обстоятелства, на които той обосновава крайния си извод за нарушение, и визираните в разпоредбата на т. 14 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности предпоставки, се отнасят до различни етапи от възлагането на обществената поръчка, поради това не могат да се съотнасят едни към други. В този смисъл е формираната трайна практика на ВАС (в този смисъл Решение 3660/05.04.2023 год. по адм. дело 1530/2023 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 7972/19.07.2023 год. по адм. дело 2350/2023 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 9403/09.08.2024 год. по адм. дело 4723/2024 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 5729/10.05.2024 год. по адм. дело 856/2024 год. на ВАС, VІІ отд.; Решение 4401/10.04.2024 г. по адм. дело 12358/2023 год. на ВАС, VІІ отд. и др.). Следователно изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на административния акт в тази част е неправилен.

С оглед изложеното, от установените от органа три различни нарушения на правилата за определяне на изпълнител, за всяко от които се твърди че осъществява състава на нередност, съответни на фактите и материалния закон са само изводите за осъществяване на първите две нарушения, квалифицирани като нередности по т. 11, б. а от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. От това следва, че е налице материалноправно основание за определяне на финансова корекция в размер само на 10% върху допустимите разходи по засегнатия договор с Родис-Р ЕООД. Поради това, изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на решението на РУО на ОПРР е частично неправилен. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е приета законосъобразност на оспорения административен акт за определената финансова корекция над 10% до 25%, като съответно се отмени и актът в тази му част. В останалата част, с която жалбата на Община Габрово срещу решението на РУО на ОПРР е отхвърлена в частта, с която е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по Договор BG16RFOP001-6.002-0008-C01-S-7/12.11.2021 год. с Родис-Р ЕООД, решението като правилно следва да се остави в сила.

При този изход на спора, претенциите на страните за присъждане на разноски са частично основателни, като следва да бъдат изчислени съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от касационната жалба.

Касаторът и жалбоподател в първоинстанционното производство претендира сторените пред двете инстанции разноски, които са в общ размер от 2 907,24 лв., от които 627,24 лв. държавни такси за образуване на първоинстанционното и касационното производство, и 2 280 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за касационното производство. От страна на ответника се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Като взе предвид материалния интерес по спора и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът намира, че на МРРБ - юридическото лице, в чиято структура се намира издалият административния акт орган, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 130 лева за всички инстанции. На Община Габрово следва да бъде присъдена сумата от 1 744,34 лева, а при компенсация с присъдената в полза на МРРБ сума сумата от 1 616,34 лева. Възражението на ответника за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е договорено под минимума, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 във вр. чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,