Решение № 6324 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2014 г.

Решение № 6324 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5829/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 514 от 21.02.2014 г. по адм. дело № 1382/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което по жалба на ЕТ "Пласт-Борис Паков", ЕИК 115852736, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Петър Стоев", представляван от Борис Пламенов Паков, е отменен Ревизионен акт (РА) № 161205491 от 28.01.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, изменен с Решение № 386 от 15.04.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди от м. 07 до м. 12.2007 г., от м. 10 до м. 12.2008 г., от м. 10 до м. 12.2009 г. и от м. 10 до м. 12.2010 г. е начислен допълнително данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 37 174.11 лв. главница и 14 894.97 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, във връзка с § 1, т. 26, б. "и" от ДР на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Иска се отмяна на съдебното решение, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Пласт-Борис Паков", чрез адв. Иван Иванов, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Пред първоинстанционият съд не е имало спор по фактите. Спорът е бил дали предоставените от ревизираното лице услуги на дружеството, в което е съдружник и управител - "ИТ Бул Пласт" ООД, се счита за независима икономическа дейност и дали формира облагаем оборот по ЗДДС. По делото е установено, че Борис Паков е извършвал дейност като едноличен търговец, получил е доходи по извънтрудови правоотношения - по сключени граждански договори с "ИТ Бул Пласт" ООД и е декларирал доходи от наем. Лицето е подало годишни данъчни декларации по чл. 42 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2006 г. и по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г., за 2008 г., за 2009 г. и за 2010 г., с които е декларирало подробно описани доходи. По време на ревизията е установено, че приходите от дейност като едноличен търговец са реализирани през месеците октомври, ноември и декември на съответната година, същите са отчетени чрез ЕКАФП и са описани подробно в стр. 4 от текстовата част на ревизионния доклад по суми и месеци. През периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. ревизираното лице, като физическо лице е сключило граждански договори, в качеството му на изпълнител с "ИТ Бул Пласт" ООД за предоставяне на услуги - товаро-разтоварни дейности, строителство, опаковане и облепване със стикери на стоки, инвеститорски контрол при строителство на обект "Складова база" на "Ит Бул Пласт" ООД, като е получило по сключените граждански договори следните доходи: С РКО № 99 от 31.12.2006 г. сумата в размер на 14 000 лв.; С РКО № 100 от 3.12.2007 г. сумата в размер на 12 000 лв.; С РКО № 141 от 30.12.2008 г. сумата в размер на 8 720 лв.; С РКО № 100 от 31.12.2008 г. сумата в размер на 2 880 лв.; С РКО № 131 от 31.12.2009 г. сумата в размер на 10 000 лв.; С РКО № 114 от 31.12.2010 г. сумата в размер на 4 500 лв. През 2007 г. задълженото лице е получило доход в размер на 4 380 лв. от отдаден под наем недвижим имот на "Ти. Ер. Ел. Фуудс" ООД. Отдадения имот е в режим на СИО, поради което получения наем от ревизираното лице е в размер на 1/2 - 2 190 лв. За да определят размера на облагаемия оборот органите по приходите са включили приходите от дейността на едноличния търговец, получените доходи по граждански договори и получените приходи от наеми и въз основа на тях е установено, че за периода от 1.10.2006 г. до 31.12.2006 г. ревизираното лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 ЗДДС в размер на 60 295 лв. и съгласно разпоредбите на чл. 96, ал. 1 ЗДДС едноличният търговец е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП Пловдив в срок до 14.01.2007 г. След посочената дата, ревизираното лице е следвало да начислява ДДС върху извършените от него облагаеми доставки и така са определени процесните задължения с РА. За да отмени РА, първоинстанционният съд е приел, че получените суми по сключените граждански договори, между ревизираното лице и "ИТ Бул Пласт" ООД не представлява облагаем оборот поради това, че на осн. § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ, тези суми са приравнени на доход от трудово правоотношение, доколкото те представляват възнаграждение за личен труд на съдружник в собственото му дружество. В това си качество физическото лице не е действало като данъчно задължено по ЗДДС лице, тъй като чл. 3, ал. 3, т. 1 ЗДДС изрично изключва от понятието независима икономическа дейност тази, осъществявана от физическо лице по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово. Решението е правилно. Нормата на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ е в сила от 1.01.2010 г. Тя обаче е норма-определение, която е несамостоятелна правна норма (не може да се прилага отделно, а само при тълкуването на други разпоредби, за смисъла, на които е от значение дефинираното в нея понятие). Нормите-определения, както и тълкувателните норми, поради несамостоятелния им характер имат по принцип обратно действие, доколкото изясняват легално смисъла на понятие от значение за възникнали вече правоотношения. Първоинстанционният съд правилно и обосновано, е приел, че получените суми от сключените граждански договори между ревизираното лице и дружеството, в което е съдружник не следва да се прибави към облагаемия оборот на ревизираното лице за посочения период, поради което за лицето не е възникнало на посочената в РА дата задължение за регистрация по ЗДДС, съответно-незаконосъобразно с акта е начислен спорният ДДС. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение