Решение № 9629 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2009 г.

Решение № 9629 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14071/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Хидрекс" ООД със седалище гр. София, подадена чрез процесуалния му представител адв. П. Манчева, против решение от 4.03.2009 г., постановено по адм. дело № 03520 от 2006 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против данъчен ревизионен акт № 440 от 25.10.2005 г. на данъчния орган при ТДД - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 647 от 27.03.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, както и в частта, в която ДРА е изменен за разликата на определения ДДС за внасяне за периода 1 - 30.06.2004 г. и за периода 1 - 31.07.2004 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора решението на съда е немотивирано, тъй като в него липсват мотиви за отказа да се признае право на данъчен кредит поотделно за всеки един от доставчиците. Твърди, че решението е постановено в противоречие с трайно установената практика на Върховния административен съд, тъй като изводът за липса на основание за признаване на право на данъчен кредит по фактурите е мотивиран единствено с ненамирането на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Изложени са и оплаквания относно игнорирането на относими доказателства, в това число и заключенията (основно и допълнително) на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). По изложени в жалбата подробни съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е отхвърлил жалбата на "Хидрекс" ООД - гр. София, против данъчен ревизионен акт № 440 от 25.10.2005 г. на данъчния орган при ТДД - гр. София, в частта, потвърдена с решение № 647 от 27.03.2006 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП, както и в частта, в която ДРА е изменен за разликата на определения ДДС за внасяне за периода 1 - 30.06.2004 г. и за периода 1 - 31.07.2004 г. За да постанови този съдебен акт, решаващият състав на СГС е приел, че правилно данъчните органи са отказали правото на данъчен кредит на осн. чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) по фактури, издадени от "Електра Джи Ди Пи" ЕООД, ЕТ "Пиер 2000 - Найден Иванов", "Технотрейд-ПКН" ЕООД, "М. Х. Трейд" ЕООД, "Олимпиада" ЕООД и "Кардама" ЕООД. При липса на проверка в счетоводството на преките доставчици съдът не е възприел отразения в допълнителното заключение на вещото лице извод за начисляване на данъка и е изложил съображения, че липсата на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС изключва възможността за признаване на правото на данъчен кредит. Съдът е стигнал до извода, че са налице и обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.), тъй в хода на извършените насрещни проверки доставчиците не са били открити на данъчните им адреси и не са представени изисканите от данъчните органи документи във връзка с доставките. Първоинстанционният съд е мотивирал своето решение и с липсата на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като доказателства в тази насока не са били представени от жалбоподателя както в административното, така и в съдебното производство. Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е обсъдил всички направени от дружеството жалбоподател доводи и представените по делото доказателства, относими към всеки един от доставчиците, както и заключенията (основно и допълнително) на съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делото, и е изложил своите съображения защо не възприема изводите на вещото лице. При постановяването на съдебния акт правилно са анализирани събраните по делото доказателства за всички доставчици, поради което е неоснователно твърдението на касатора за немотивираност на решението. На първо място, неоснователно е твърдението на касатора, че навсякъде в ДРА е прието, че по отношение на процесните доставки са налице обстоятелствата по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) и тези по чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). От доказателствата по делото е видно, че с протоколи за насрещни проверки на доставчиците "Електра Джи Ди Пи" ЕООД, ЕТ "Пиер 2000 - Найден Иванов", "Технотрейд-ПКН" ЕООД, "М. Х. Трейд" ЕООД, "Олимпиада" ЕООД и "Кардама" ЕООД е констатирана невъзможност да бъде установено начисляване на данъка по процесните доставки съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), което е възпроизведено в процесния ДРА. Както правилно е посочил съдът, установените в съдебното производство нарушения на процедурата по чл. 50 ДПК (отм.) в рамките на извършените насрещни проверки на доставчиците ЕТ "Пиер 2000 - Найден Иванов", "Технотрейд-ПКН" ЕООД, "М. Х. Трейд" ЕООД, "Олимпиада" ЕООД и "Кардама" ЕООД не са довели до незаконосъобразност на процесния ДРА, тъй като начисляването на данъка от доставчиците не е било установено с относими доказателства. Тези обстоятелства не са установени и чрез назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като вещото лице също не е извършило проверка в счетоводствата на доставчиците, а е основало заключението си единствено на извършената проверка в счетоводството на касатора "Хидрекс" ООД и на данъчните досиета на доставчиците в НАП. Не е извършена проверка на счетоводните сметки на доставчиците, при която да се съпостави информацията от тях с тази, отразена в дневниците за продажби и в справките-декларации. В резултат на изложеното са останали неопровергани констатациите в ДРА относно липсата на доказателства за начисляването на данъка по процесните доставки. На следващо място, първоинстанционният съд е обсъдил основанията за отказ на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) и е стигнал до заключението, че от доставчиците не са представени доказателства от значение за определяне на данъчните им задължения, включително доказателства за извършване на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставки. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда предвид непредставянето на изисканите от данъчните органи документи от доставчиците, каквито не са били ангажирани от жалбоподателя и в хода на съдебното производство, въпреки че той е носил доказателствената тежест относно установяването на тези обстоятелства. В мотивите на обжалваното решение съдът на осн. чл. 160, ал. 2 от ДОПК е разгледал и въпроса относно наличието на реалност на процесните доставки, който e въведен като основание за отказ на правото на данъчен кредит в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП. Съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС (отм.) правото на данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка. В мотивите на обжалваното решение е прието, че в хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства относно реалното извършване на доставките, като документи относно кадровата и техническата обезпеченост на доставките. По отношение на представените ДРА на доставчиците "Електра Джи Ди Пи" ЕООД, "Технотрейд-ПКН" ЕООД и "Олимпиада" ЕООД, за които вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е констатирало, че включват процесните периоди и фактури като ревизираните, следва да се отбележи, че единствено с тяхното представяне, и то без извършване на проверка в счетоводствата на доставчиците, не може да се докаже, че предметът на доставките действително е престиран. Предвид това, че в процеса пред първоинстанционния съд не са установени положителните факти за реалността на доставките, съдът обосновано и в съгласие с материалната норма на чл. 64 вр. с чл. 63 и 6 от ЗДДС (отм.) е приел, че констатациите относно липсата на реалност не са опровергани и на жалбоподателя не следва да се признава претендираният данъчен кредит. По тези съображения Върховният административен съд - първо отделение, намира, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да бъдат присъдени разноски по делото в полза на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в размер на 1076 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,