Решение № 9574 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2009 г.

Решение № 9574 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5257/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (Зздискр.). Образувано е по жалба на Сдружение с обществено полезна дейност "Сдружение на инвалидите "Взаимопомощ", със седалище в гр. Ловеч против Решение № 24/20.02.2009 год., постановено по преписка № 7/2008 год. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД (комисията). Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че административният орган неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал. Твърди, че актът е опорочен, поради необсъждане от КЗД на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до формирането на неправилни правни изводи. Като недостатък на решението се сочи, че органът не е отчел причините за отделяне на значителна група от членската маса на Съюза на инвалидите в България (СИБ (Съюза) и за обединяването им в отделно гражданско сдружение. Според жалбоподателя неприемането му за колективен (асоцииран) член на СИБ представлява дискриминация по смисъла на чл. 4 от Зздискр. Позовавайки се на чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), застъпва становището, че членуващите в сдружението лица с увреждания са поставени в неравностойно положение, тъй като не могат да ползват правата си, произтичащи от Конституцията на Република България, ЗИХУ и Устава на СИБ, респективно - от предоставяните от държавата придобивки за тази категория лица. По така наведените в жалбата съображения се иска отмяна на атакувания административен акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в хода на делото по същество аргументи за законосъобразност на обжалвания акт. Заинтересованата страна - председателят на Управителния съвет (УС) на СИБ чрез пълномощника си по делото, счита оплакванията на жалбоподателя за неоснователни и недоказани. По подробно развитите в депозирани писмени бележки доводи моли за оставяне на решението на комисията в сила. Заинтересованата страна - председателят на РС на СИБ - Ловеч, не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Сдружение на инвалидите "Взаимопомощ" (сдружението (СИ "Взаимопомощ"), в която се съдържат твърдения за осъществявана от УС на СИБ - Ловеч пряка дискриминация спрямо членовете на сдружението чрез отказ за асоциирането му в регионалната структура на СИБ в Ловеч. По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55 и сл. от Зздискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на страните и ангажираните от тях доказателства (писмени документи и свидетелски показания), описани подробно в атакувания административен акт. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, комисията е постановила процесното решение, с което е оставила без уважение жалбата на сдружението срещу СИБ. За да постанови този резултат, КЗД е приела, че жалбоподателят не е доказал факти, от които да може да се направи извод, че ответникът в административното производство го е третирал неравно. Комисията е установила, че възможността за колективно членство в ответната организация е регламентирана изрично в Устава на СИБ и в Правилника за колективно членство в СИБ (ПКЧ (правилника), в който се съдържат условията и критериите, на които следва да отговаря кандидатстващото за колективен член юридическо лице, за да бъде прието за такъв. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Устава на СИБ колективни членове на договорна основа могат да бъдат регистрираните като юридически лица сдружения, изброени в т. 1 - т. 3 от цитираната разпоредба, приемащи настоящия устав. В чл. 8 от ПКЧ е предвидено кумулативното наличие на следните изисквания към заявилите желание за членство организации: да имат уставни цели и задачи с национално значение в областта на защитата, рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите; да имат териториални структури в не по-малко от 50 на сто от областите в страната и да имат не по-малко от 300 члена. В тази връзка е констатирано, че УС на СИБ - Ловеч е взел решение подалото заявление за членство сдружение да не бъде прието в национално представената организация на лицата с увреждания, тъй като същото не отговаря на посочените в ПКЧ изисквания. Комисията е счела, че при безспорно доказаната липса на предпоставките за колективно членство в СИБ, отказът на УС на СИБ - Ловеч да асоциира сдружението като колективен член не води на извод за осъществено по-неблагоприятно третиране спрямо неприетата организация в сравнение с други кандидати за колективно членство. Според административния орган преценката на СИБ по заявлението на жалбоподателя за членство е съобразена с изрично регламентирани правила и изисквания, прилагани еднакво спрямо всички кандидати за колективни членове, поради което не е налице извършена от СИБ дискриминация по който и да е от визираните в чл. 4 от Зздискр. признаци. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. По делото няма спор, че част от членуващите в РС на СИБ в Ловеч са прекратили членственото си правоотношение със същата и са се обособили в самостоятелна организация на хора с увреждания, регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в обществена полза. Видно от устава на сдружението-жалбоподател, същото е създадено с цел интегриране на инвалидите в обществото. Предметът му на дейност включва представляване, отстояване и защитаване на интересите на инвалидите пред държавните, общинските, обществените и други органи и организации в страната и в чужбина, както и допълнителна стопанска дейност, имаща отношение към инвалидите и тяхната рехабилитация и социална интеграция. По негови данни, неоспорени от ответните в административното производство страни, през процесния период членската маса на сдружението наброява общо 292 души. Новосформираното сдружение е подало заявление до РС на СИБ - Ловеч, изх. № 3/29.09.2005 г., да бъде асоциирано като колективен член на СИБ. Заявлението е разгледано от УС на РС на СИБ - Ловеч, който е взел решение за неприемане на СИ "Взаимопомощ" в структурите на СИБ, за което сдружението е съответно уведомено. Досежно твърдението за внасяне на ново заявление за асоцииране през 2007 г., по което няма произнасяне на СИБ, съдът счита, че ангажираните в тази насока от сдружението доказателства не установяват по несъмнен начин твърдяното обстоятелство за повторно кандидатстване. Дори да се приеме обратното, този факт не води автоматично на извод за дискриминационна практика спрямо жалбоподателя. Видно от представените по преписката писмени доказателства, членуването в СИБ е доброволно и може да бъде индивидуално или колективно. Колективното членство е предмет на детайлна уредба в ПКЧ. Според чл. 2 от правилника, колективното членство в СИБ се изгражда на принципа откритост на Съюза към всяко обществено сдружение на и за инвалидите, което има близки по съдържание цели и задачи с тези на СИБ, съгласно устава си има структура, органи, вътрешни организационни връзки и функционира в съответствие с предвиденото в Устава на СИБ и отговаря на изискванията, определени в този правилник. Анализът на правната рамка, регламентираща асоциирането в СИБ сочи, че приемането на нови колективни членове е право, а не задължение на приемащата организация и се осъществява на договорна основа. Както правилно е посочила комисията, критериите, на които трябва да отговарят кандидатите за колективно членство са изрично и ясно определени в чл. 8 от ПКЧ. В чл. 9 от същия правилник е предвидено, че сдружение, което не изпълнява изискванията по чл. 8, т. 2 и т. 3 може да кандидатства за асоцииран член на СИБ пред УС на регионалната организация на СИБ в областта, където е седалището по съдебната му регистрация, в случая - пред РС на СИБ в Ловеч. Според установените в административното производство фактически положения, неоспорени от жалбоподателя, отказът на приемащата регионална организация да асоциира СИ "Взаимопомощ" произтича от неизпълнение на условията, изискуеми към кандидатстващите за колективно членство юридически лица. При това положение и с оглед липсата на доказателства, оборващи тези констатации, изводите на КЗД за отсъствие на неравно третиране спрямо жалбоподателя от страна на СИБ и регионалната му организационна структура в Ловеч се явяват законосъобразни. След като сдружението обективно не е отговаряло на условията за колективно членство в Съюза, то не би могло да претендира, че неприемането му за член осъществява нарушение на общата забрана за дискриминация по чл. 4 от Зздискр. Дори да се приеме, че отказът за приемане на СИ "Взаимопомощ" за член на СИБ е продиктуван всъщност от обстоятелството, че сдружението се е самонастанило и ползва неправомерно помещение (Клуб на инвалида), предоставено от собственика - община Ловеч на РС на СИБ - Ловеч за безвъзмездно ползване, то поведението на приемащата организация и при тази хипотези не сочи на дискриминационен признак по чл. 4 от специалния закон, нито на по-неблагоприятно третиране при сравними сходни белези. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Зздискр. сдружения на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. По делото няма данни за дискриминация на членовете на СИ "Взаимопомощ" от страна на СИБ, респективно - от РС на СИБ в Ловеч. В специалната нормативна уредба в областта на интеграцията на хората с увреждания - ЗИХУ и правилника за прилагането му, получаването на целеви помощи от тази категория лица не е обвързано по никакъв начин с членство в СИБ или в която и да било друга организация на или за хора с увреждания. В административната преписка се съдържат доказателства за изплащане на правоимащите лица, включително на членове на сдружението-жалбоподател, на полагащите им се целеви помощи чрез териториалните структури на СИБ в изпълнение на чл. 53 от ППЗИХУ, поради което твърденията на оспорващия за поставяне на членовете му в неравностойно положение по отношение ползването на правата и помощите, предвидени за хората с увреждания, се явяват неоснователни и недоказани. Що се отнася до позоваването на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗИХУ, същото е изцяло ирелевантно към конкретното спорно правоотношение. Цитираната в жалбата законова норма е адресирана към определена категория работодатели и няма отношение към граждански сдружения на хората с увреждания, каквото представлява СИ "Взаимопомощ". От същата не произтичат права или привилегии за сдружението, които да са свързани с членуване в СИБ. Ето защо настоящият състав намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съдържанието на административния акт. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от Зздискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая изводът на комисията, че не са налице доказателства, които да водят на заключение за дискриминационно третиране, се възприема от настоящата инстанция. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи така постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. В тази връзка не се споделя оплакването, че като не е анализирала обстоятелствата, довели до напускането на СИБ на група нейни членове и до създаването на самостоятелно сдружение, комисията е формирала неправилни крайни изводи. Тези обстоятелства са неотносими към предмета на спора, поради което установяването им е без значение за правилното му решаване. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитие в жалбата до съда доводи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Административният акт е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалното право и с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение