Решение № 15851 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2012 г.

Решение № 15851 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10346/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по три касационни жалби, подадени както следва: 1. от "Гранд 57" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Караиванова; 2. от началника на РДНСК-Североизточен район, чрез юрк. Панайотова и 2. от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрк. Стефанов срещу решение № 1538 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 914/2012 г. на Административен съд - Варна. С първата касационна жалба се обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № ДК-02-СИР-16/26.01.2012 г. на началника на на РДНСК-Североизточен район като незаконосъобразно, поради неправилно прилагане на материалния закон и се претендира неговата отмяна със законните последици. Касационната жалба на РДНСК-Североизточен район е за цялостна отмяна на решението, като се сочи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. С касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна, в частта, с която е прогласена нищожност на заповед № ДК-02-СИР-16/26.01.2012 г. на началника на на РДНСК-Североизточен район Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба на "Гранд 57" ЕООД, гр. Варна е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. Касационните жалба на началника на РДНСК-Североизточен район и Министерство на регионалното развитие и благоустройството са процесуално недопустими, с оглед нормите на чл. 215, ал. 7 ЗУТ и чл. 210, ал. 1 АПК. С обжалваното решение, административният съд е прогласил нищожността на оспорената заповед № ДК-02-СИР-16/26.01.2012 г. на началника на на РДНСК-Североизточен район, в частта, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж "заведение за обществено хранене" в южната част на морски плаж "Кранево-юг" и е отхвърлил жалбата на "Гранд 57" ЕООД срещу същата заповед, в частта, с която е разпоредено премахване на "санитарно помещение и склад с обща площ от 6,72 кв. м. и бетонова площадка" към заведението за обществено хранене. Прието е, че по реда на чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ подлежат на премахване само обектите, съставляващи строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - санитарно помещение и склад с обща площ от 6,72 кв. м. и бетонова площадка", а останалата част, видно от приетата по делото съдебно-техническа експертиза подлежи на премахване по друг ред /чл. 57а ЗУТ/, тъй като съставлява временен обект по смисъла на чл. 56 ЗУТ. Установено е, че за обекта, имащ характеристиката на строеж /пета категория/, липсват изискуемите строителни книжа, поради което законосъобразно е издадена заповед по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за вида, конструкцията и разположението на обекта, като се обсъдени възраженията на страните във връзка с доказателствата по преписката и приетата без оспорване експертиза. С касационната жалба на "Гранд 57" ЕООД, гр. Варна се обжалва решение № 1538 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 914/2012 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № ДК-02-СИР-16/26.01.2012 г. на началника на на РДНСК-Североизточен район, т. е. досежно разпореденото премахване на "санитарно помещение и склад с обща площ от 6,72 кв. м. и бетонова площадка" към заведението за обществено хранене. Решението, в тази част е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 5 от 9.12.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа за процесния строеж не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство-такива не се представят, т. е. налице е безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите, изложени в касационната жалба касаят вида на строежа и неговата категоризация, но не сочат на неговата законност, респ. търпимост по § 16 от ПЗР на ЗУТ. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страна по делото е конституирана Държавата чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството, тъй като процесния обект засяга имот-изключителна държавна собственост. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началника на РДНСК Североизточен район и адресата на административния акт - собственика или извършителя на строежа-"Гранд 57" ЕООД, гр. Варна. Собственикът на терена не е заинтересовано лице, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за него и не рефлектира негативно в правната му сфера. Предвид това, решението по отношение на Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да бъде обезсилено и производството в тази част прекратено. С оглед изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решението, в отхвърлителната си жалбата част следва да се остави в сила. Касационните жалби на началника на РДНСК-Североизточен район и Министерство на регионалното развитие и благоустройството следва да се оставят без разглеждане като процесуално недопустими, тъй като, в частта, с която е прогласена нищожността на заповед № ДК-02-СИР-16/26.01.2012 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, решението не подлежи на касационен контрол. Съгласно чл. 215, ал. 7 ЗУТ /след изм. с § 73 от ПЗР на ЗИД на ЗДС, обн. бр. 87/5.11.10 г. на ДВ, в сила от 9.11.10 г./ решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове по този закон са окончателни с изключение на решенията по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, комплексни проекти за инвестиционна инициатива и заповеди за премахване на незаконни строежи от първа до пета категория включително. Обжалваното решение, в посочената част е окончателно, тъй като не е сред визираните в разпоредбата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ изключения. Предмет на съдебен контрол е заповед за премахване на обект по чл. 56 ЗУТ, а не на строеж от I до V категория. Касационната жалба на началника на РДНСК-Североизточен район срещу решението в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на -"Гранд 57" ЕООД срещу заповед № ДК-02-СИР-16/26.01.2012 г. на началника на на РДНСК-Североизточен район, т. е. досежно разпореденото премахване на "санитарно помещение и склад с обща площ от 6,72 кв. м. и бетонова площадка" към заведението за обществено хранене е недопустима, предвид нормата на чл. 210, ал. 1 АПК, тъй като решението в тази част е с позитивен за касатора ефект. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 АПК