Решение № 6902 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8796/2015 г.

Решение № 6902 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8796/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "М. Ж." ЕООД, гр. С. против решение № 3535/21.05.2015 г. по адм. д. № 1306/2014 г. на Административен съд - С.-град. Т., че решението е неправилно и иска да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че не е доказана по делото причинната връзка между претендираните вреди и отменения административен акт. Съдът не е взел предвид Решение № РД-УС-04-127 от 27.12.2017 г. на УС на НЗОК. В противоречие с ТП № 5/21.06.2017 г по ТД № 3/2007 г. на ВАС съдът е приел, че отношенията между НЗОК и собственика на аптека са гражданскоправни, а не административни. Ответникът по касационната жалба - НЗОК, редовно призован, не изпраща представител. В писмен отговор по делото оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество - неоснователна. Не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Решението на съда е съобразено с решението по ТД № 2/2015 г. на ВАС. В периода преди отмяната на подзаконов нормативен акт не се дължи обезщетение за вреди. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - С.-град е образувано по предявен иск от "М. Ж." ЕООД, гр. С. против Национална здравноосигурителна каса, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 22 408,62 лева за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., причинени от отменен административен акт - Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД 16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК, ведно със законната лихва в размер на 6905,16 лева за период от 06.02.2011 г. - 05.02.2014 г. и мораторната лихва за периода от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на паричната сума. Ищецът е посочил, че в аптеката, която поддържа, се отпускат лекарствени продукти на населението, заплащани частично или напълно от НЗОК и с която е сключил договор № 16-2257/01.01.2008 г. В изпълнение на приетия Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/, е издадена Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП, Наредбата) (отменена ДВ бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 20.12.2011 г.), в която е посочено как се образува цената на лекарствени продукти заплащани с публични средства. На 10.01.2008 г. директорът на НЗОК утвърждава Указание № РД-16-3 за работа с лекарствен списък на НЗОК и съответно Приложение № 2 неразделна част от указанието. Приложение № 2, съставляващо Лекарствен списък на НЗОК "работна версия за аптеки" влиза в сила на 01.02.2008 г. С това указание лекарствения списък на НЗОК е изменен и допълнен, като неправомерно били определени "пределна цена за НЗОК" и "максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице в лева". Указанието е отменено с влязло в сила решение на Върховния административен съд /ВАС/. Твърди, че за периода от 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г., когато принудително е продавал лекарствени продукти на цените, посочени в отменената аптечна версия, ищецът е претърпял вреди, тъй като е осъществявал продажби на цени, по-ниски от определените с Наредбата. Съдът е отхвърлил предявените искове. Приел е, че не са налице всички предпоставки от фактическия състав, за да се ангажира отговорността на ответника. Между ищеца и ответника е сключен договор, по силата, на който ищецът отпуска лекарствени продукти на ЗЗОЛ, които изцяло или частично се заплащат от НЗОК. При сключването на договора страните са равнопоставени относно решението за сключването му. Действително ищецът няма възможност да променя клаузи на договора (по този начин се защитава на обществения интерес, изискващ всички съконтрахенти на НЗОК да действат при еднакви условия), но има възможност да избере дали да го сключи или не. Вредите произтичат не от отменения административен акт, а от договора сключен между страните и необходимостта същият да се изпълнява. Приложение № 2 работна версия за аптеки се е прилагало за процесния период само и единствено по отношение на изпълнителите, сключили индивидуален договор с НЗОК. За лицата, които не са били в договорни отношения с НЗОК, това приложение обективно не би могло да има приложение. Съдът се е позовал и на установения факт, че през периода от влизане в сила на Указанието на директора на НЗОК до влизане в сила на новия Позитивен лекарствен списък, издаден в изпълнение на съдебното решение, ищецът е продавал някои лекарствени средства съобразно определените с Указанието цени, а не по по-високата пределна стойността на тези лекарствените средства съгласно Наредбата, Търговската политика на ищеца не е била да се продава на максимално допустими цени. След като надценката за търговеца на дребно по чл. 7, ал. 1, т. 3 от НУПРРРЦЛП не е фиксирана като нормативно задължителна, не може да се приеме без съответното доказване, че ищецът е претърпял вреди във вид на пропуснати ползи, тъй като е продавал на по-ниски пределни цени по колона 7 и 9 от указанието от по-високите пределни цени, определени в НУПРРРЦЛП. Неоснователността на главния иск директно обуславя неоснователността и на съединения с него акцесорния иск за заплащане на лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. След подробен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, съдът е разгледал всички твърдения на ищеца и обосновано е отхвърлили претенцията му. От фактическа страна по делото е установено, че видно от представения договор № 16-2257/01.01.2008 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, Допълнително споразумение към същия договор от 31.01.2008 г. и Допълнително споразумение към същия договор от 06.02.2008 г. "М. Ж." ЕООД, гр. С. е изпълнител по договора, като се е задължила да отпуска на задължително здравно осигурените лица (ЗЗОЛ) лекарства за домашно лечение на територията на страната, заплащани напълно или частично от НЗОК, съобразно условията предвидени в договора. Директорът на НЗОК е утвърдил Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК № РД-16-3/10.01.2008 г., като неразделна част от указанието е и Приложение № 2 - аптечна версия, което се прилага и към индивидуалния договор на аптеката с НЗОК. Указанието и Приложение № 2 - работна версия за аптеки са влезли в сила на 01.02.2008 г. Видно от приложението, в същото колона № 7 определя "пределна цена на НЗОК", а колона № 9 предвижда "максимална стойност заплащана от ЗЗОЛ". С Решение № 6826 от 06.06.200 8 г. по дело № 2762/2008 г. по описа на ВАС, съдът е отменил колона 7 "пределна цена за НЗОК" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от ЗЗОЛ в лева" от Приложение 2 - Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки" неразделна част от Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК - РД-16-3 от 10.01.2008 г., утвърдено от директора на НЗОК. Решението е потвърдено с Решение № 4118/30.03.2009 г. по дело № 10621/2008 г. на ВАС. С. извършената от съда проверка установява, че решението е обнародвано в Д. вестник бр. 27/10.04.2009 г. и е влязло в сила на 10.04.2009 г. Съдът е направил обосновани изводи въз основа на тези доказателства и касационната инстанция напълно споделя тези изводи. В допълнение на изложените съображения касационната инстанция намира, че неоснователността на иска произтича от разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 194 от АПК, предвиждащи, че подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на обнародване на съдебното решение за отмяната на акта. Определящо за преценката за дължимост на обезщетението в настоящия случай е периодът, за който се претендират да са настъпили вредите - 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. След като подзаконовият нормативен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение на 10.04.2009 г., към момента на настъпване на твърдените вреди, този подзаконов нормативен акт е бил валиден и действащ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Същите съображения са залегнали и в ТР № 2/2016 г. на ОС на ВАС. О. посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. По аргумент от чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, валидният и законосъобразен подзаконов нормативен акт не може да причини вреди на гражданите и юридическите лица. Последващо съдебно решение, с което ПНА се отменя, няма обратно действие и не може да преуреди възникналите обществени отношения. Изложените съображения обуславят неоснователност на иска за периода от 01.02.2008 г. до 10.04.2009 г. За останалия период от 10.04.2009 г. до 31.05.2009 г. съдът правилно е приел, че по делото не се установяват цените, на които ищецът е продавал процесните лекарствени продукти на свободния пазар. Обоснован е извода на съда, че не е доказана причинната връзка между отменената разпоредба и претендираната вреда от ищеца. Само фактът, че е определена пределна цена на НЗОК не доказва, че прилагането и е довело до намаляване автоматично на печалбата на дружеството. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,