Решение № 9459 от 4.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2015 г.

Решение № 9459 от 4.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. Т. И., жив. в гр. С., срещу заповед рег. № 8121-К-2971/12.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т. 1; чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". В подадената жалба, в писмени бележки и в хода на съдебното заседание се сочи, че издадената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с разпоредбите на материалния закон, издадена при съществено нарушение на административно производствените правила. В заповедта не се съдържат твърдения за конкретни действия или бездействия на служителя. Иска се отмяна на оспорваната заповед. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът - министърът на вътрешните работи - чрез процесуален представител, юрк. П., в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 2, чл. 204, т. 1; чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 4 и чл. 201, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗМВР наложил на Илков дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Жалбоподателят, към момента на издаване на оспорената заповед е държавен служител в МВР - началник на отдел "Криминална полиция", към дирекция "Противодействие на криминалната полиция" при Главна дирекция "Криминална полиция". Заповедта е наложена за нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че И., в качеството му на ВПД началник на отдел "Криминална полиция", в сочената по- горе дирекции, не е създал необходимата организация за контрол на дейността на подчинен служител- К. М. Р.- по това време разузнавач в сектор 01 "ППЛ" при ОКП-ГДНП, по отношение на работата му по преписка ПП№ -С-рег. № 19210/4.10.2013 г., следствие на което за времето от 21.11.2013 г. до 4.09.2014 г., Р. е извършил шест отделни дисциплинарни нарушения. С тези действия И. не е изпълнил служебните си задължения сочени в длъжностната му характеристика- да "организира, методически ръководи и контролира цялостната дейност на отдела, като се ръководи от нормативните документи и разпорежданията на ръководството на ГДНП и МВР". Сочи се, че се касае за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 ЗМВР /отм./, за което е предвидено наказание "порицание". Като второ нарушение в заповедта се сочи, че И., в същото си качество, се е запознал със съдържанието на докладна записка рег. № 010875/22.01.2014 г., изготвена от подчинения му служител- К. Р., съдържаща искане за продължаване на експлоатацията на СРС/специални разузнавателни средства/по ПП№ 0С рег. № 19210/4.10.2013 г., като Илков не е извършил оценка на наличната информация и не е установил липсата на аргументи, обясняващи продължаването на работата по преписката. С тези действия жалбоподателя не е изпълнил служебните си задължения, сочени в длъжностната му характеристика "методически да ръководи оперативно издирвателната дейност в отдела . . ., в съответствие с нормативните документи, регламентиращи работата с . . . и използването на СРС, както и личното участие при случаи с фактическа и правна сложност в провеждането на ОИМ". Това деяние е нарушение на служебната дисциплина, което също се санкционира с наказание "порицание". Обобщено е в заповедта, че следствие допуснатото от И. нарушение, за периода от 24.01.2014 до 24.03.2014 г., без да е налице оперативна необходимост и целесъобразност, е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване" по смисъла на чл. 6 ЗМВР, с което са нарушени личните права на подслушваното лице. Предвид наличието на две едновременно установени дисциплинарни нарушения, за които са предвидени различни по вид наказания, на основание § 26 от ПЗР на ЗМВР, във връзка с чл. 19, т. 1 от Инструкция, рег. № Iз-2813/2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, на И. е наложено именно дисциплинарното наказание- "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година". Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения на служителя. Заповедта е връчена на И. на 18.12.2014 г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство е извършена проверка в Главна дирекция "Криминална полиция"-МВР- във връзка с подаден анонимен сигнал, за неправомерни действия на служители на МВР, изразяващи се в злоупотреби в технологията на оперативно издирвателната дейност в МВР, довели до нарушаване на конституционни права на граждани, както и други неправомерни действия. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 204, ал. 1, т. 1 ЗМВР и в предписаната от закона форма, като съдържа всички реквизити съобразно чл. 210, ал. 1 ЗМВР. При постановяването й не са допуснати съществени нарушение на административно производствените правила. Дисциплинарното производство е започнало със заповед на дисциплинарно наказващия орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта. Проведено е дисциплинарно производство и служителят е запознат с изготвената справка. Същият е дал обяснения, с които министърът на вътрешните работи е запознат, което е удостоверено с поставените резолюции. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 вр. чл. 196 ЗМВР. Следователно при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта обаче е издадена в нарушение на материално правните норми на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР и чл. 201, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Настоящият съдебен състав приема въз основа на събраните по делото доказателства за не установено държавният служител И. да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. В заповедта се сочи, че А. И. не е изпълнил служебните си задължения като в нарушение на изискванията в длъжностната му характеристика не е упражнил контрол над подчинения му служител К. Р. в резултат, на което последният е извършил множество дисциплинарни нарушения, не е предприел действия за прекратяване на СРС. Н. първо място- извършените от Р. дисциплинарни нарушения не могат да бъдат вменени във вина на жалбоподателя, тъй като в заповедта не са посочени в какви конкретни действия на И. е следвало да се изрази контрола върху дейността на конкретния служител Р., за да не допусне последния извършването на нарушения. На второ място- материалите за продължаване експлоатацията на СРС са съгласувани и с други служители, като накрая са утвърдени от директора на дирекцията, като е дадено разрешение от СГС за използването на СРС, които обстоятелства са установени от изготвената в дисциплинарното производство справка. Изложеното в заповедта, че И. не е извършил оценка на налична в докладната записка на Рачев информация и не е установил липсата на аргументи, обясняващи продължаването на работата по ППО-С рег. № 19210/4.10.2013 г., а е следвало да даде указания и предприеме действия за прекратяване на СРС -не сочи на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. Може да се предположи, че е изготвено мотивирано писмено искане за използване на СРС съгласно изискването на чл. 14, ал. 1 ЗСРС, тъй като същото е одобрено от председателя на СГС, поради което за служителя не е било налице задължение да предприема действия за прекратяване експлоатацията на СРС. Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства/ЗСРС/ прилагането на СРС се прекратява по писмено искане на органите по чл. 13, ал. 1, 2 и 3 ЗСРС, сред които жалбоподателят не фигурира. Аналогична е и уредбата в чл. 19 от Правилата за прилагане на СРС в МВР. Сочените разпоредби възлагат задължение на органа направил искането за прилагане на СРС да извърши преценка и да направи искане за прекратяване експлоатацията на СРС. П. делото не са ангажирани доказателства, установяващи такива задължения да са възлагани на жалбоподателя. Не е доказано и описаното в заповедта, че следствие нарушенията на И., за периода от 24.01.2014 г. до 24.03.2014 г., без да е налице оперативна необходимост и целесъобразност, спрямо обект по преписката е експлоатирано СРС по оперативен способ "подслушване", с което са нарушени личните права на подслушваното лице, което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите за периода 24.01.2014 г. до 24.03.2014 г. В изготвената в дисциплинарното производство справка е посочено, че комисията не е установила данни за неправомерни действия на ръководни или други служители на МВР, свързани с получаването и докладването на придобитата информация от проведените ОИМ и прилаганите СРС в хода на работата по преписката. Твърди се, че получената информация е използвана единствено за постигане на целите на оперативната проверка, като повторното прилагане на СРС спрямо едно от лицата е продължение на предходното, при което не са постъпили данни сочещи съпричастност на лицето по отношение на престъпно деяние, визирано в сигнала. Анализът на тези факти не обуславя извод, че с действията си А. И. е извършил нарушение, което е довело до накърняване на правата и свободите на гражданите, а конкретни такива не са описани нито в заповедта за налагане на наказанието, нито в сочената по-горе справка. Обобщавайки- по делото не е доказано държавният служител да е извършил описаните в заповедта дисциплинарни нарушения. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена в нарушение на материално правните норми на ЗМВР, поради което същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на А. Т. И. направените по делото разноски в размер на 760 лв., адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,