Решение № 13589 от 16.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2024 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Ж. М., с [ЕГН], чрез процесуалния му представител адв. Найденова срещу решение 3612 от 13.05.2024 г. постановено по адм. дело 1554/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ Р-02000222005083-091-001/16.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД Бургас на НАП, в частта, потвърдена с Решение 74/31.07.2023 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) гр. Бургас при ЦУ на НАП.

Касаторът счита, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че съдът е разменил доказателствената тежест в процеса като не е съобразено, че ревизионното производство не е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Излага доводи за доказаност на твърденията му, че по отношение на получените суми от трети лица по банковите му сметки е действал като довереник на представляваните от него дружества. Счита, че съдът необосновано не е ценил заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с което РА бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът директор на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика , гр. Бургас, при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба.

Върховна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и като обсъди наведените касационни основания и тези по чл.218, ал.2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил РА Р-02000222005083-091-001/16.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД Бургас на НАП, в частта, потвърдена с Решение 74/31.07.2023 г. на директор на Дирекция ОДОП гр. Бургас при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2016 г. в размер на 3 083,14 лева главница и 1 905,10 лева лихва и за данъчен период 2018 г. в размер на 1 243,36 лева главница и 516,83 лева лихва.

По делото е установено, че Г. Ж. М. е местно физическо лице и данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 ЗДДФЛ - за доходите, получени от него през годините в обхвата на ревизията. По делото е установено, че М. през ревизираните периоди не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ в ТД Бургас на НАП. Установено е, че ревизираното лице е бил управител и представляващ на следните юридически лица: Сайман СЕС 2017 ЕООД с ЕИК 204163388, Сайман СЕС СМ ЕООД с ЕИК 200230494, Терес КМ ООД с ЕИК 200882048, ПАММАР 95.84 ЕООД с ЕИК 200894221, ПАММАР 2016 ЕООД с ЕИК 204271990, ЕТ М. Комерс - Г. М. с ЕИК 102835893.

Органите по приходите са установили, че ревизираното лице е титуляр на разплащателна сметка в Инвестбанк АД, ПИБ АД и Юробанк България АД. Ревизиращите органи са отразили извършените транзакции по сметката на М. в Инвестбанк АД като са установили извършени транзакции по същата от физическите лица, както следва :

• от О. Е., О. Е. на 09.11.2016 година в размер на 1230 евро или 2 405,67 лева;

• от Х. Л. Х. на 06.01.2016 година в размер на 332,71 лева с основание входящ превод ;

• от Е. Н. Г. на 20.01.2016 година в размер на 3 000 лева с основание наем от Е. ;

• от Д. И. Д. на 13.04.2016 година в размер на 600 лева с основание захранване на сметка ;

• от С. Ц. Д. на 29.01.2016 година в размер на 2 500 лева с основание внасяне в брой , на 03.02.2016 година в размер на 5 000 лева с основание депозит и на 07.11.2016 година в размер на 2 000 лева с основание наем Приморско 2017 или общо в размер на 9 500 лева;

• от П. Т. В. на 05.02.2016 година в размер на 4 000 лева с основание частен трансфер ;

• от Р. И. И. на 10.11.2016 година в размер на 3 000 лева с основание предплата за наем за заведение 2017 ;

• от Г. Н. Г. на 21.01.2016 година в размер на 2 500 лева с основание Аванс Азон 2016 ;

• от Ц. П. А. на 08.07.2016 година в размер на 2 500 лева с основание захранване ;

• от Н. Д. Г. на 04.11.2016 година в размер на 2 000 лева с основание капаро за сезон 2017 ;

• от К. С. М. на 11.11.2016 година в размер на 993 лева с основание превод ;

• от Т. Н. Д. на 18.04.2018 година в размер на 7 000 лева с основание наем на бар и на 13.09.2018 година в размер на 2 000 лева с основание наем за сезон 2019 год. или общо в размер на 9 000 лева;

• от Р. К. на 10.10.2018 година в размер на 670 лева с основание захранване ;

• от Г. Т. на 06.08.2018 година в размер на 1 413 евро или 2 763.59 лева.

Общият размер на сумите за 2016 година е 30 831.38 лева, а за 2018 година е 12 433,59 лева.

В хода на ревизионното производство във връзка с дадените от ревизираното лице обяснения са извършени насрещни проверки и са изготвени ИПДПОЗЛ на Сайман СЕС СМ ЕООД и на другите представлявани от ревизираното лице дружества - Терес КМ ООД, Паммар 2016 ЕООД, Сайман СЕС 2017 ЕООД и Паммар 95.84 ООД.

След анализ на данните за ревизираните години органите по приходите са приели, че получените от Г. Ж. М. от посочените физически лица средства, представляват доходи на ревизираното лице и са определени като доход от други източници по смисъла на чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ. Брутната сума на облагаемите доходи за 2016 година е определена в размер на 30 831,38 лева, а за 2018 година в размер на 12 433,59 лева. Предвид това на основание чл. 48 ал. 1 от ЗДДФЛ, дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ е определена в размер на 3 083.14 лева за 2016 година и 1 243,36 лева за 2018 година, ведно с прилежаща лихва за забава.

По делото е назначена съдебно икономическа експертиза. Вещото лице по същата е приело, че съобразно анализа на банковите извлечения от сметката на М., получените суми от 6 лица - Е. Н. Г., С. Ц. Д., П. Т. В., Р. И. И., Г. Н. Г., Н. Д. Г. са по повод търговски отношения със Сайман СЕС СМ ЕООД, като общият размер на посочените суми е 24 000 лева. С оглед тези констатции е посочено, че данъчните основи по ЗДДФЛ и съответния данък 2016 година и 2018 година, следва да са - за 2016 година, данъчната основа в размер на 30 831.38 лева се намаля с 24 000 лева и става в размер на 6 831.38 лева, съответно дължимият данък по ЗДДФЛ е 683.138 лв., а за 2018 година, експертизата не е констатирала обстоятелства за намаляване на данъчната основа, съответно за определяне на дължим данък по ЗДДФЛ в друг размер. В съдебно заседание вещото лице сочи, че не са му били предоставени счетоводни документи, а само е разговарял със счетоводителя на Сайман СЕС СМ ЕООД, а извода, че сумите от тези 6 лица са получени от жалбоподателя по повод търговски отношения със Сайман СЕС СМ ЕООД е направил въз основа на обстоятелството, че получите суми по банка по сметката на жалбоподателя в последствие са намерили движение по банков път към сметката на дружеството Сайман СЕС СМ ЕООД.

За да отхвърли жалбата срещу РА първоинстанционният съд е приел, че същия е издаден от материално компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон.

Прието е за безспорно, че през процесните данъчни периоди М. е получил от конкретни физически лица парични преводи с посочени различни основания, но е счетена за недоказана връзката на физическите лица наредители с непосредствената търговска дейност на Сайман СЕС СМ ЕООД или което и да е от дружествата, представлявани от Г. М. в ревизираните данъчни периоди. Съдът е мотивирал извода си с факта, че в преводите, наредени по личната банкова сметка на ревизираното лице, липсват данни сумата да е преведена на М. в качеството му на довереник, управител, представител или какъвто и да е пълномощник на конкретно търговско дружество. На следващо място се сочи, че твърденията на ревизираното лице не се подкрепят и от данните и записванията в регистър на счетоводна сметка 501 Каса на Сайман СЕС СМ ЕООД, представен в предходно ревизионно производство. На следващо място е посочено, че съответствието по размер на част от сумите, получени от М., със сумите, които той е превеждал впоследствие на управляваното от него търговско дружество, не удостоверява, наличието на правна връзка на дружеството с третите лица, предвид липсата на каквито и да е други доказателства.

Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че получените преводи по банковата сметка на Г. М. за ревизираните периоди представляват доходи на жалбоподателя от източници по чл. 10 т. 6 във връзка с чл. 35 т. 6 от ЗДДФЛ и законосъобразно подлежат на облагане.

Решението е валидно,допустимо и правилно.

При постановяването му съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения ревизионен акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон.

От събраните по делото доказателства се установява, това е и обстоятелство, по което страните не спорят, че Г. М. е получил през ревизирания период суми от физически лица по банковата си сметка. В хода на ревизионното производство, от ревизираното лице са изискани документи и обяснения относно основанията за получените преводи. Извършени са насрещни проверки на свързаните с ревизираното лице дружества - Терес КМ ООД, Паммар 2016 ЕООД, Сайман СЕС 2017 ЕООД и Паммар 95.84 ООД. В хода на ревизионното производство е изискана информация от лицата Д. И. Д. и Р. Н. К., като и тримата сочат, че нямат търговски отношения с ревизираното лице. Установено е, че като основание за получените преводи е вписано захранване, захранване на сметка, наем, предплата за наем, личен тефтер, превод, прехвърляне. Настоящият касационен състав споделя изводите на съда, че твърденията на ревизираното лице, че сумите са превеждани във връзка с търговска дейност на дружеството представлявани от него са недоказани. Липсват данни сумите превеждани по сметките на М. да са в качеството му на довереник, управител, представител или какъвто и да е пълномощник на конкретно търговско дружество. Тези твърдения не се потвърждават от свидетелските показания и от данните и записванията в регистър на счетоводна сметка 501 Каса на Сайман СЕС СМ ЕООД. Правилно административният съд е съобразил, че съответствието по размер на част от сумите, получени от М., със сумите, които той е превеждал впоследствие на управляваното от него търговско дружество не водят до извод за търговски отношения между третите лица и дружествата представлявани от ревизираното лице.

Съобразно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане по този закон са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Доходите могат да бъдат с различни източници - чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като с аргумент от чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ изброяването на източниците не е изчерпателно. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Както е посочено и в мотивите на Тълкувателно решение 11 от 03.12.2021 г. на ВАС, по т. д. 3/2020 г. систематично разпоредбата се намира в раздел VI - доходи от други източници, като в т. 1 до т. 5 са посочени видовете източници, а в т. 6 е предвидено източникът да е различен от посочените, но установен като такъв. Следва да се приеме, че с постъпването на посочените парични средства в патримониума на ревизирания субект се е увеличило неговото имущество и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, който доход се квалифицира като такъв по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, участва при формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и се облага с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

На следващо място неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест. Безспорно по правилото на чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК изцяло в доказателствената тежест за органите по приходите е да докажат осъществяването на предпоставките за възникване на установените с ревизионния акт публични задължения, с която същите са се справили в хода на процеса, както правилно и обосновано е приел първоинстанционният съд. Разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не съдържа изискване за установяването на конкретното правоотношение, в рамките на което е получено съответно имуществено благо. Възприемането на противното всъщност би обезсмислило посочената правна норма, чиято цел е, предвид многообразието на правоотношенията, в които встъпват субектите на облагане, ясно да посочи, че източниците на облагаемите доходи по смисъла на ЗДДФЛ са неизчерпателно изброени. Принципно верни биха били разбиранията на касатора, ако по делото липсваха доказателства за получаването на коментираните парични средства в патримониума на ревизираното лице, а безспорно доказателства за това са налични по делото неоспорените от Г. М. извлечения от собствените му банкови сметки. При това правилно разбиране на първоинстанционния съд изцяло в доказателствена тежест за Г. М. по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. и с чл. 144 от АПК и § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК е да установи в условията на пълно доказване избраната от него защитна позиция, т. е. наведените фактически твърдения за изключване квалифицирането на полученото като доход. Изводите на първоинстанционния съд при така установената и безспорна в тази й част фактическа обстановка по делото са изцяло обосновани и в съответствие с приложимия материален закон.

Неоснователен е и доводът на касатора, че съдът неправилно не е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза. Съгласно чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с доказателствата по делото. Обосновано е приетото от съда, че в изслушаната експертиза изводите на вещото лице се основават единствено на краткия период от време между получаването на сумата от Г. М. и превеждането им, от негова страна, по банковата сметка на търговското дружество, както и въз основа на обяснения на бивш счетоводител. Основателно е прието, че експертизата не е надлежно мотивирана и противоречи на всички събрани доказателства по делото.

При липса на други касационни оплаквания и след служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящата инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Ответникът по касационната жалба не е взел становище и не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение