Решение № 4340 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2011 г.

ВАСV отделение26.03.2012 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75/22.02.2011 г. на Административен съд - град Велико Търново, постановено по адм. д. № 633/2010 г. по описа на съда. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4340 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Веселин Димитров Димитров от гр. Велико Търново решение № 75/22.02.2011 г. на Административен съд - град Велико Търново, постановено по адм. д. № 633/2010 г. по описа на съда. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като касационната инстанция постанови друго по съществото на спора, с което да отмени заповедта за задържане, издадена от полицейския орган, както и да уважи предявения иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответниците, полицейският орган при РУ "Полиция" - гр. Велико Търново и Областна дирекция на МВР-Велико Търново не изпращат представители и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд: 1. Отхвърля жалбата на Веселин Димитров Димитров против заповед № 341/15.07.2010 г. на полицейски орган при РУ "Полиция"-гр. Велико Търново, с която касаторът е задържан за срок от 24 часа на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), 2. Прекратява производството по делото по иска на Димитров предявен срещу ОД на МВР-гр. Велико Търново на основание чл. 1 от ЗОДОВ. За да стигне до този резултат решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия и в изискуемата писмена форма. При постановяването й не са нарушени съществено административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена и в съответствие с материалноправните разпоредби. Административният съд приема, че с оглед представените по делото доказателства, безспорно са установени фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР - налице са достатъчно данни за извършено от Димитров престъпление - управление на лек автомобил с контролен знак-регистрационна табела, който не е издаден от съответните органи-престъпление по чл. 345, предл. 2 от НК за което е привлечен като обвиняем с постановление от 21.07.2010 г. на разследващ полицай при РУП и впоследствие за извършеното престъпление е сключено споразумение на 26.07.2010 г. по реда на 381, ал. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс. По отношение на съединения в административното производство за общо разглеждане иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ съдът приема, че производството е недопустимо на основание чл. 207, ал. 2 от АПК и постановява прекратяване на производството по него. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Правилно съдът приема наличие на материалноправните предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи-възможността на полицейските органи да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. Обосновано, на база на събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност съдът стига до заключението, че към датата на издаване на заповедта са налице достатъчно данни за извършено от Димитров престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК като се позовава на постановление за привличане на обвиняем и и вземане на мярка за неотклонение от 21.07.2010 г. Правилен и съответен на материалния закон е и изводът на първоинстанционния съд, че наличието на данни, обосноваващи предположение за вероятно извършване на престъпление от лицето е достатъчно основание за налагане на ПАМ - задържане за срок до 24 часа от органите на МВР по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Правилен е и изводът за съответствие на обжалваната заповед с целта на закона. Неоснователни се явяват развитите от касатора доводи за допуснато нарушение на материалния закон поради приетата законосъобразност на административния акт като издаден при спазване на законовите изисквания на формата предвид пропуските на издателя свързани с непосочване на задължителни реквизити за срока на обжалване и органа пред който това може да стане. Както правилно е изложено в обжалвания съдебен акт този пропуск не обуславя нищожността му, а правото на защита на Димитров пред съд не е нарушено в резултат на несъществените нарушения на формата на заповедта. На следващо място неоснователни са и доводите за неправилно приложение на материалния закон поради приетото от АС Велико Търново спазване на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Изложеното както от решаващия съд така и със споделените мотиви в настоящото решение налагат извода, че задържането на касатора на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР при наличие на законовите предпоставки за това не нарушава правата му и основните свободи доколкото е предвидено в национален закон и при спазване на процедурите установени в закона. В този смисъл не е нарушено правото на лична свобода и неприкосновеност на Димитров така както повелява чл. 30 от КРБ. Отхвърлянето на оспорването с първоинстанционното решение срещу ПАМ е основание за прекратяване на делото по иска за обезщетение, както постановява и административният съд. С оглед гореизложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, ВАС, пето отделение

Цитирани разпоредби

1