Решение № 14879 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2020 г.

Решение № 14879 от 2.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1156/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу Решение № 6632 от 7.11.2019 г. по адм. д. № 6070/2019 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негова Заповед № РД-08-554 от 20.12.2018 г. С посочената заповед е постановен отказ по искане на М. Еристи за възстановяване на платена държавна такса в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) евро по чл. 99, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 5/2000 г. за издаване на българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната за транзитни превози. Касационният жалбоподател прави оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Позовава се на чл. 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и представената по делото международна товарителница и обосновава извод, че с процесния товарен автомобил е извършен международен превоз на товар. В товарителницата като последователен превозвач е вписан М. Еристи, който е извършил международния превоз и който не разполага с лиценз на Общността, следователно платената от него сума за българско разрешително не подлежи на възстановяване. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу административния акт. Претендира разноски съгласно представен списък. Ответникът – М. Еристи, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е основателна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на М. Еристи от [населено място], [държава], гражданин на [държава] срещу Заповед № РД-08-554 от 20.12.2018 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която е постановен отказ за възстановяване на платена държавна такса в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) евро по чл. 99, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, одобрена с ПМС № 81 от 10.05.2000 г. (Тарифа № 5/2000 г.), за издаване на българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната за транзитни превози. Отказът за възстановяване на таксата е мотивиран, че таксата е дължима на основание чл. 27, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършен от чуждестранен превозвач превоз на товар по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП. Съдът е приел, че процесният превоз не се обхваща от дефиницията по § 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП, тъй като представлява първо празно транзитно придвижване на новозакупено превозно средство, което в националното законодателство не е уредено изрично като основание за събиране на такса. Доколкото в случая не се установява лицето М. Еристи да е извършило превоза със собствено или наето превозно средство, а като негов водач е превозило самия камион – стока, който се е движил на самоход, за да го достави на собственика му, съдът е приел, че не е налице "превоз на товар" по смисъла на ЗАвтП. Извън горното, съдът е приел, че не са налице условията за прилагането на Спогодбата между НР България и НР Афганистан от 6.09.1978 г. за транспорт и транзит на пътници и стоки по шосе, доколкото съгласно чл. 7 от нея, освобождават се от таксите за разрешителни по чл. 3 регистрирани на територията на едната от договарящите страни шосейни превозни средства, а в случая камионът е с френска регистрация. От значение за прилагане на спогодбата е националността на превозвача и държавата на регистрация на превозното средство, като е ирелевантно коя е получаващата държава – Ирак или Афганистан. В заключение съдът е приел, че оспореният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон по отношение на извода на административния орган, че в случая е налице "превоз на товар" по смисъла на ЗАвтП. Съдът е отменил отказа и е изпратил преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото не се спори, че процесният автомобил е товарен - влекач марка "Скания", с тегло 9 480 кг, с френска регистрация. При излизането му от България през МП Капитан Андреево неговият водач М. Еристи е заплатил такса от 1 500 евро за издаване на българско разрешително за чуждестранен товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната за транзитни превози. Размерът й е определен съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 от Тарифа № 5/2000 г. По делото е представена фактура за покупко-продажба на товарния автомобил на холандски език с превод на български език. В нея като доставчик (продавач) е вписано холандското търговско дружество SYIAN EXPORT AKO HUSEIN, а като получател (купувач) - физическото лице В. Кхан с адрес [населено място], [държава]. В частта относно датата на издаване на фактурата копието е нечетливо и не може да се установи годината на издаване на фактурата. В превода на фактурата последната цифра от годината на издаването й е заместена с многоточие – "14/07/201... ". По делото е представена международна товарителница, в която продавачът SYIAN EXPORT AKO HUSEIN е вписан като изпращач, купувачът В. Кхан - като получател с адрес [населено място], [държава], а товарният автомобил - като стока. В товарителницата не е попълнена клетката за превозвач, а името на водача на автомобила – М. Еристи е попълнено в клетката за последователни превозвачи. В клетката за подпис и печат на превозвача са поставени подпис на неизвестно лице и печат със съдържание "М. Еристи". В митническата декларация за износ MRN № 13 HU51101023 FF9391 от 19.07.2013 г., представена пред митническите власти на МП Капитан Андреево, в клетка 15 а за държава на изпращане е вписан кодът на Унгария – HU, а в клетка 17 а за държава на получаване е вписан кодът на Ирак– IQ. М. Еристи е представил стоката и превозните документи при излизане от Р България и е заплатил таксата от 1 500 евро, събрана от митническите органи. Спорът по делото е дали има основание за възстановяване на таксата, заплатена за издаване на разрешително. Според касационната инстанция такова основание липсва. Съгласно чл. 27, ал. 1 ЗАвтП, чуждестранни превозвачи могат да извършват превози на товари до или транзит през територията на Република България: 1. ако имат лиценз на Общността, издаден от компетентните органи на държавата членка по установяване на превозвача, 2. или ако имат издадено от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) разрешително, когато такова се изисква по силата на двустранни и многостранни международни договори, по които Република България е страна, 3. или след заплащане на такса на граничните контролно-пропускателни пунктове. По аргумент от цитираната разпоредба, когато чуждестранният превозвач няма лиценз на Общността, нито издадено от МТИТС разрешително, българското разрешително служи за получаване на достъп до пазара на автомобилен превоз на товари на територията на страната. В настоящия случай платецът на таксата поддържа становище, че не е било необходимо такова разрешително, за да премине транзит през територията на Р България. Тези възражения обаче биха били относими при оспорване на евентуалното фактическо действие по задържане на камиона на митническия пункт по реда на раздел I "Защита срещу неоснователни действия" на глава петнадесета на АПК, в който е регламентирано съдебно производство със съкратени срокове за защита на засегнатото лице. Чрез извършеното плащане лицето е инициирало производство по издаване на един благоприятен за него акт, по силата на който в качеството на чуждестранен превозвач му е разрешен достъп до пазара на автомобилен превоз на товари. Дали лицето е било длъжно да разполага с разрешително би подлежало на преценка при оспорване на фактическото действие по задържане на камиона, ако такова въобще е било осъществено. В настоящото съдебно производство съдът не може да извършва косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила благоприятен административен акт, с който са създадени права на неговия адресат. По горните съображения отказът за възстановяване е законосъобразен. Като е обосновал извод за незаконосъобразност на административния акт и го е отменил, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на М. Еристи срещу отказа за възстановяване на таксата. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 170 лв., от които 70 лв. за платена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, седмо отделение