Решение № 6677 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), против Решение 7177/22.11.2023 г., постановено по адм. дело 9939/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на "Буилднет" ЕООД е отменен Ревизионен акт Р-22221021005815-091-001/02.06.2022 г., издаден от В. И. на длъжност Началник на сектор Ревизии орган, възложил ревизията и Т. Т. - главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, в частта потвърдена с Решение 1345/24.08.2022 г., издадено от Директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при Централно управление на Национална агенция по приходите. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилността на решението е аргументирана с доводи, че първоинстанционния съд неправилно не е приел изводите на приходните органи за отказ на правото на ползване на данъчен кредит по процесните фактури. Според касатора, в случая е ползвано право на данъчен кредит по фактури, по които не е доказано нито възможността на доставчиците да изпълнят фактурираното, нито съществуващи обекти за изпълнение на процесните доставки. Отправеното искане към съда е за отмяна на първоинстанционното решение, като се отхвърли оспорването против процесния ревизионен акт. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа чрез упълномощен юрисконсулт. Претендира се присъждане на разноски за държавна такса и за юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Буилднет" ЕООД , чрез процесуалния му представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението неправилно и необосновано. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - София-град е бил Ревизионен акт Р-22221021005815-091-001/02.06.2022 г., издаден от В. И. на длъжност Началник на сектор Ревизии орган, възложил ревизията и Т. Т. - главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 1345/24.08.2022 г., издадено от директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - София при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който по отношение на "Буилднет" ЕООД са определени задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит, в размер на 51 269.29 лв. по фактури, издадени от ТМД Инженеринг ЕООД, Теле Лаб ЕООД, Рускон ЕООД, Ви Ви Джи Трейд ЕООД, Уеб Пи Билд ЕООД, Емпро Сървиз, и МВС Билдинг Груп ЕООД, ведно със законната лихва за забава в размер на 4 173.06 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22221021005815-020-001/18.10.2021 г., за задължения на дружеството за ДДС за данъчен период от 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г. ЗВР е връчена на ревизираното лице на 22.11.2021 г. Със ЗВР е определен срок за извършване на ревизията до 22.02.2022 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ Р-22221021005815-020-002/21.02.2022 г., и ЗИЗВР Р-22221021005815-020-003/21.03.2022 г., срокът за извършване на ревизията е удължен до 21.04.2022 г. За резултатите от извършената ревизия е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22221021005815-092-001/05.05.2022 г., връчен на ревизираното лице по електронен път на 10.05.2022 г.,след което е издаден ревизионният акт, предмет на настоящето производство. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма при спазване на правилата за издаване на електронни документи. За да уважи жалбата и да отмени РА съдът е обосновал извод, че същия е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби на закона. За извършената преценка за правото на приспадане на данъчен кредит административният съд е анализирал относимите разпоредби на ЗДДС и се е позовал на приетите по делото писмени доказателства, както и на съдебно-икономическата експертиза. Съдът е анализирал издадените фактури, по които дружеството е приспадало данъчен кредит и е приел за неправилен извода на ревизиращите органи за липса на основание за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Ценил е като доказателства удостоверяващи реалност на доставките по процесните фактури представените договори и приемо-предавателни протоколи, преценени в съвкупност с отразеното в процесните фактури, извършеното надлежно плащане и осчетоводяване при страните по доставките. Според административния съд, за формиране на извод за реалност на процесните доставки не са определящи произходът и разполагаемостта на стоката от доставчика, а прехвърлянето на собствеността върху родово определената вещ чрез фактическото й предаване, а последното съдът е приел за установено по делото. Съдът е съобразил и изводите на вещото лице, че процесните доставки са пряко свързани с дейността на дружеството, доколкото е безспорно, че ревизираното лице поддържа оптична интернет мрежа и осъществява доставка на интернет услуги. Съдът е приел още, че не следва да се вменява в тежест на ревизираното лице да извършва задължителна проверка за евентуално нарушаване на трудовото законодателство от страна доставчиците на стоки и услуги, още повече, че в случая за качественото изпълнение на дейността не се изисква същата да бъде осъществявана от лица, притежаващи специална квалификация или правоспособност. Първоинстанционният съд е съобразил, че към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи и договори, от които се установява, че предоставената стока/услуга е предадена и приета без забележки от страните, че фактурите са отразени в дневниците за продажби справките декларации по ЗДДС, по същите е извършено плащане, като са издадени изискуемите първични документи и същите са надлежно осчетоводени за съответните данъчни периоди, а направените разходи от страна на жалбоподателя по процесните доставки на стоки и услуги през ревизирания период са пряко свързани с основната му дейност. В заключение, съдът е приел, че не е опровергана истинността на издадените фактури за доставка на стоки и услуги, поради което те съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от съответните лица, които са представлявали дружествата контрагенти, а облагаемите доставки са реално осъществени, т.е. сделките са действителни и изпълнени от страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Основният спорен въпрос се свежда до това налице ли са реално осъществени доставки по процесните фактури. В хода на ревизията е установено, че основната стопанска дейност на ревизираното лице е свързана с предоставяне на интернет услуги. През ревизирания период дружеството е отразило получени доставки на стоки и услуги - оптичен кабел, инструменти за работа с оптичен кабел, видеокарти, стабилизатор и други прикрепящи материали, които се ползват при полагане и смята на оптични кабели, както и услуги по поставяне на разпределителни кутии, полагане и монтаж на оптичен кабел, монтаж на оптични сплитери, и други услуги по оптична мрежа, чрез която се предоставя интернет на физически и юридически лица. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Издадените фактури съдържат изискуемите реквизити по чл. 117 от ЗДДС и чл. 7 от ЗСч., като към тях са налице приемо-предавателни протоколи и договори. Използването на стоките в икономическата дейност на ревизираното лице се установява, както от вида на стоките и услугите, така и от съдебно-икономическата експертиза. С оглед събраните преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са възраженията за липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както е правилно приел и административният съд. В настоящия случай първоинстанционният съд е извършил необходимата преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Издадените фактури са отразени в счетоводството на дружеството. Представени са приемо-предавателни протоколи и договори. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССчЕ, което е направило констатации за съответните записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, за извършено плащане по тях и последваща реализация в дейността на дружеството. С оглед представените преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са възраженията в касационната жалба за недоказана реалност на доставките. Тези частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у ревизираното лице за нея, приходните органи не са установили и като е отхвърлил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки съдът е постановил правилно решение. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и използването в икономическата дейност на ревизирания субект, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Позоваването на такива обективни факти, респ. тяхното доказване е изцяло в доказателствена тежест на органите по приходите като такова доказване в конкретния случай не е извършено. Поради изложеното касационните възражения по отношение на липса на кадрова, техническа и материална обезпеченост са неоснователни. Изложените подробни мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях. Не са налице заявените пороци в касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,