Решение № 10801 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2019 г.

Решение № 10801 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2469/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 405 и чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). Образувано е по касационна жалба на "Сартен България" ООД, гр. Плевен, представлявано от управителя М. Саръбекир срещу решение № 740/12.12.2018 г., постановено по адм. дело № 635/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, в която е отхвърлена жалбата против предписания по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № 1820058/11.06.2018 г., съставен от служители в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Плевен. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени изцяло обжалвания административен акт. Претедира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски. Ответникът – Дирекция "Инспекция по труда", гр. Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт Иванова, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното съдебно решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касационния жалбоподател разноски и иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението, в обжалваната част, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Сартен България" ООД срещу т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 от задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № 1820058/11.06.2018 г., съставен от служители в Дирекция "Инспекция по труда", гр. Плевен. По делото е установено от фактическа страна, че видно от декларация за трудова злополука в 18. 58 часа на 18.05.2018 г. на преса № 7 в цех "Преси" на "Сартен България" ООД е станала трудова злополука с М. Борисов. На пресата на линия № 7 се произвеждат изтеглени кутии 70 х 30 мм. В процеса на работа е имало чести спирания за отстраняване на качествени проблеми по кутиите. Наличие на "черти" по външната страна на кутията, които следва да се отстранят чрез полиране на горния инструмент по радиуса на закръглението от работника. Това се извършва при напълно спряла машина, както е посочено в инструкцията. Работникът прави 3 удара на пресата на ръчен режим. По сигнал, че "чертите още не са отстранени", Борисов предприема действия за полиране на инструмента от дясната страна на пресата. Това е направено без работникът да спре двигателя на пресата. Пресата прави неконтролиран последващ удар в момент, в който работникът извършва действия по полиране на инструмента. В резултат са засегнати палецът на дясната ръка и показалецът и средният пръст на лявата ръка. Посочено е, че неконтролиран последващ удар е възможен само и единствено при неизключен ел. двигател или при непълно спиране въртенето на маховика. Приобщен е трудовият договор на Борисов, от който е видно, че е на работа в дружеството от 12.10.2017 г. на длъжност "обслужващ работник пром. производство", в "Производство - Преси". От и. д. директор на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Плевен е издадена заповед за разследване на злополуката от служители на дирекцията. Въз основа на същата е извършена проверка на място, като след това са изискани съответните документи. Въз основа на тези искания дружеството е представило трудовия договор на Борисов, длъжностната му характеристика, служебна бележка за проведения му начален инструктаж, справка за прието уведомление за трудовия му договор, протокол за проведеното му обучение от 23.10.2017 г., длъжностна характеристика на оператор преса, заповед от 15.01.2018 г. за видовете инструктажи и лицата, които ги провеждат, копие от книгата за ежедневен инструктаж, като от положения подпис е видно, че Борисов е инструктиран на работно място - длъжност обслужващ работник на 12.10.2017 г., график на работната смяна за месец май 2018 г., правила за здравословни и безопасни условия на труд, оценки на производствения риск и на необходимите мерки за управление и контрол, инструкция за безопасна работа с пресата, програма за обучение за работа със същата, програма с мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска, застрахователна полица за застраховка "трудова злополука", инструкция за работа с пресата на английски език. След представяне на документите, от инспекторите на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен е съставен протокол за резултатите от извършената проверка. В същия на дружеството работодател са направени предписания в 8 точки. За всяко предписание е посочен и срок, в който следва да бъде изпълнено. Издаден е и последващ протокол № 5103-14-4 от 12.06.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. В последния подробно са описани фактите по отношение на станалата трудова злополука, като направените предписания до работодателя са в същите 8 точки. По делото са разпитани и трима свидетели. Въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспореният пред него административен акт, в частта по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 8 от предписанията, обективирани в Протокол за извършена проверка изх. № 1820058/11.06.2018 г., отговаря на изискванията за валидност и законосъобразност. Посочено е, че предписанията са издадени за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, т. е. оспореният акт съдържа фактически и правни основания, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират с направеното административно разпореждане. С постановеното решение Административен съд - Плевен отхвърля жалбата като неоснователна, в съответната част, след като обосновава извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. От събраните по делото писмени доказателства, може да се направи обоснован извод, че установените в протокола нарушения на КТ са доказани. Представените от дружеството частни документи - план за обучение и др., са обсъдени съгласно чл. 180 и чл. 181 от ГПК, с оглед на доказателствената им стойност и достоверност на датите заедно с останалите доказателства, като административният съд е стигнал до обоснован извод за неоснователност на застъпената от дружеството теза за незаконосъобразност на дадените предписания. Протоколът за извършена проверка се явява официален документ, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е оспорен в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, а констатациите в него се подкрепят и от показанията на св. Иванова, писмените обяснения на пострадалия при злополуката работник и представените при проверката документи, като след анализа им първоинстанционният съд е направил верен извод за кредитирането им. Показанията на св. Георгиев и св. Йосифов са обсъдени в съответствие със съдопроизводственото правило, установено в нормата на чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, последователност и правдоподобност при съпоставка и с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви в кои части не се възприемат като достоверни. Неоснователни са касационните оплакванията по т. 1 от предписанията. Разпоредбата на чл. 281, ал. 5 КТ предвижда, че работодателят е длъжен да организира провеждането на периодично обучение или инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при условия и по ред, определени с наредба на министъра на труда и социалната политика. Въз основа на горната норма е издадена Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. Административният съд подробно е анализирал приложимите от цитираната наредба текстове и е извел правилни изводи за неизпълнение на нормативно вменени задължения за провеждане на инструктажи и периодични обучения. Правилно е прието, че видно от представените от дружеството документи, работодателят е определил инструктажите, които следва да се извършват, но не и обученията. Не са определени лицата, които ще се обучават, нито програмата, по която ще се провежда обучението за работа с машината, с оглед на което предписанията по тази точка са приети за законосъобразни. По т. 2 от задължителните предписания, правилно е установено, че в нарушение на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 не е документиран проведен инструктаж на работните места на "оператор преса" и "обслужващ работник". С оглед на тези обстоятелства и разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2, административния съд основателно е счел, че предписанието по тази точка е законосъобразно. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение споделя изводите на Административен съд – Плевен и за предписанието по т. 3. Съгласно разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ работодателят предоставя на работещите, включително и на работещите по срочно правоотношение или при условията на временна работа по чл. 14, ал. 1, или на техните представители необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. Предвид липсата на доказателства за запознаването на служителите с информацията за рисковете за здравето, безопасността и мерките, които се предприемат за намаляване, контролиране и отстраняването им, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че предписанието по т. 3 е в съответствие с цитираната разпоредба. Правилни са изводите на решаващия съд за законосъобразност на предписанието по т. 4 от протокола за извършена проверка. Видно от материалите по делото, от страна на "Сартен България" ООД не е представена съпроводителна документация на процесната машина на български език, а само на английски. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, производителите и вносителите на работно оборудване, технологии и материали осигуряват съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната им експлоатация, поддържане и ремонт. Административен съд – Плевен подробно е анализирал програмата за мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска на Инструкцията за безопасна работа и показания на свидетелите. Обосновано е прието, че липсват доказателства за наблюдение и контрол по спазването на правилата за безопасност, което се потвърждава и от показанията на прекия началник на пострадалия. С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно извежда, че наблюдение и контрол по изпълнение на планираните мерки относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд не е налице, поради което в съответствие с чл. 16, ал. 1, т. 6 ЗЗБУТ по т. 6 е предписано, че следва да се предприемат такива. При разглеждане на предписанията по т. 7 и т. 8 от протокола, първоинстанционният съд е направил подробен анализ на длъжностните характеристики за "оператор преса" и "обслужващ работник", като правилно е приел, че двете длъжности се различават съществено като по естеството на извършваната работа, така и по оценката на риска. В конкретния случай, след като Борисов е бил назначен на длъжност "обслужващ работник", работодателят е следвало писмено да възложи изпълняването на работа като "оператор преса", като в конкретния случай, работникът е в правото си да приеме или не предложеното му допълнително споразумение за промяна на трудовото правоотношение. Отразяването в длъжностната характеристика на "обслужващ работник" на възможността след обучение и проверени знания и умения да бъде допуснат до самостоятелна работа на линия, респективно работа на всички преси, не дава основание да се приеме, че изпълнението на тази длъжност включва и дейността осъществявана от "оператор преса", предвид подробно изложените мотиви за съществените различия на двете длъжности. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с разпоредбите на материалния закон и неговата цел. Подадената жалба е неоснователна и като я е отхвърлил, в съответната част, Административен съд - Плевен е постановил правилно решение. С оглед на изложеното касационна инстанция намира, че първоинстанционният съдебен акт, в обжалваната част, е правилен и не страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, "Сартен България" ООД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Плевен разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,