Решение № 6964 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4908/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Петрова и от „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД срещу Решение № 8331/02.03.2026 г. постановено по адм. дело № 11523/2025 г. по описа на Административен съд София –град. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ - София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Петрова обжалва решението в частта, с която по жалба на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД е отменен Ревизионен акт № Р-22221723006117-091-001 от 23.04.2024 г., потвърден с Решение № 1261 от 13.09.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта с която на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02, м. 04 и м. 08.2021 г. в общ размер на 44 603,41 лева и лихви за забава в размер на 13 052,75 лева, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „МЕЛМАР ТМ“ ЕООД и „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на съда за реалност на фактурираните доставки. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част, като се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за четири съдебни инстанции и се възразява по размера на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД, чрез адв. Жеков оспорва жалбата в съдебно заседание. „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД, ЕИК 131319820, чрез процесуалния представител адв. Жеков обжалва решението, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221723006117-091-001 от 23.04.2024 г., потвърден с Решение № 1261 от 13.09.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД е установено задължение по ЗДДС в размер на 17 230,02 лв. по фактура № 0000000010/21.04.2021 г., издадена от „ТЕХНО ТРЕЙД ГРУП-1" ЕООД, както и лихви в размер на 5 749,74 лева. Според касационната жалба, обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че липсата на обективен анализ и оценка на доказателствата от страна на първоинстанционния съд е довела до съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оттам и до необоснования извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в процесната част. Излага подробни доводи по съществото на спора. Иска отмяна на решението в оспорената част и постановяване на ново, с което ревизионния акт се отмени изцяло. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП в съдебно заседание чрез юрк. Минкова оспорва основателността на касационната жалба. Постъпила е и молба от „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД за изменение на Решение № 8331/02.03.2026 г. постановено по адм. дело № 11523/2025 г. по описа на Административен съд София – град, в частта за разноските. Ответникът по молбата – директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП не изразява становище по молбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационната жалба на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД е основателна, а тази на директора на Дирекция „ОДОП“ – София е неоснователна. Производството пред Административен съд София – град е повторно, след като с Решение № 10559 от 29.10.2025 г., постановено по адм. дело № 7090/2025 г., по описа на Върховния административен съд, първо отделение е отменено Решение № 13675 от 22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 12150/2024 г. по описа на Административен съд – София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Предмет на проверка пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-22221723006117-091-001 от 23.04.2024 г., потвърден с Решение № 1261/13.09.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 02.2021 г., м. 04.2021 г. и м. 08.2021 г. в размер на 61 833,43 лв., ведно с лихви за забава в размер на 18 802,49 лв. От фактическа страна съдът е приел, че ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № №Р-22221723006117-020-001 от 18.10.2023 г., изменена със Заповед за изменения на Заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ № Р-22221723006117-020-002 от 23.01.2024 г., с обхват установяване на задължения за данък върху добавена стойност за периода 01.01.2021 г. – 31.08.2021 г. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-22221723006117-092-001 от 28.03.2024 г., въз основа на който е издаден РА № Р-22221723006117-091-001/23.04.2024 г. При обжалване по административен ред ревизионният акт е потвърден. Установено е, че основната дейност на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД през ревизирания период е свързана с търговско посредничество, осъществяване на износ на оборудване и материали за изграждане на спортни площадки, игрища и стадиони, както и изграждането на такива обекти в страната. Основен клиент на дружеството е Българският футболен съюз, за който са изпълнявани обекти в гр. Кюстендил, гр. Перник, гр. Самоков и гр. Хасково. Ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „МЕЛМАР ТМ“ ЕООД, „ТЕХНО ТРЕЙД ГРУП-1“ ЕООД и „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД, в общ размер на 61 833,43 лв. за данъчни периоди м. 02.2021 г., м. 04.2021 г. и м. 08.2021 г. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията решаващият състав на административния съд е изложил подробно фактическите констатации и основанията на приходната администрация за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Обсъдени са събраните в ревизионното производство доказателства и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на предоставените им правомощия, при спазване на изискванията за форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че същият е частично незаконосъобразен. По отношение на доставките от „МЕЛМАР ТМ“ ЕООД първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за реалното им осъществяване. Установено е, че между ревизираното лице и доставчика по фактурите е сключен договор за доставка и монтаж на ударопоглъщаща подложка, представени са фактури, приемо-предавателни протоколи, документи за произход на стоките, товарителници и стокови разписки. Съдът е кредитирал и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което получените материали са осчетоводени и впоследствие вложени при изпълнение на договорите на ревизираното лице с Българския футболен съюз. Приел е, че доставките са реално осъществени и използвани за извършването на последващи облагаеми доставки, поради което отказът на право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик е незаконосъобразен. Относно доставката от „ЕВРО ТРАНСПОРТ-66“ ЕООД съдът е установил, че са представени фактура, приемо-предавателен протокол и доказателства за извършено плащане по банков път. Съобразено е заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което получената услуга е осчетоводена и използвана в изпълнение на договорите на дружеството с Българския футболен съюз. Предвид изложеното съдът е приел, че представените документи и заключението на съдебно-счетоводната експертиза са достатъчни да обосноват правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, поради което е отменил ревизионния акт в тази му част. По отношение на доставките от „ТЕХНО ТРЕЙД ГРУП-1“ ЕООД съдът е приел че липсват основания за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура. За да достигне до този извод решаващият състав на административният съд е анализирал представените доказателства като е съобразил констатациите на органите по приходите, че към фактурата е представен приемо-предавателен протокол, който не е подписан, не са представени доказателства относно кадровата обезпеченост на доставчика и не е установено кои конкретно лица са извършили фактурираните строително-монтажни работи. Отчетено е също, че липсват доказателства относно осигуряването и доставката на вложените строителни материали, както и доказателства за пълно плащане по фактурата, като е установено единствено плащане в размер на 10 000 лв. При преценка на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че не се установява реалното осъществяване на фактурираната доставка, поради което е приел ревизионния акт за законосъобразен в тази му част. Решението на административния съд e валидно, допустимо, но частично неправилно. По касационната жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП: Правилно административният съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактурите, издадени от „ЕВРО ТРАНСПОРТ - 66“ ЕООД и „МЕЛМАР ТМ“ ЕООД е установено осъществяване на доставки, поради което неправилно на ревизираното лице не е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 44 603.41 лв. От представените документи се установява, че договорените доставки на стоки/услуги са действително извършени. Както правилно е установил административния съд, за доставките са представени договори, фактури и приемо-предавателни протоколи към всяка една от фактурите. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение. По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения прима, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и практиката на СЕС по дела С-285/09, решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11, С-643/11, С-78/12, С-18/13 и др. Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт в тази му част, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат. По касационната жалба на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД: Изводът на административния съд, че не е доказана реална доставка по 1 брой фактура, издадена от „ТЕХНО ТРЕЙД ГРУП-1“ ЕООД, по която е ползван данъчен кредит е в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон. По делото е представена спорната фактура №10/21.04.2021 г. и доказателства за частично плащане по доставката. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че процесната фактура е осчетоводена при ревизираното лице, а резултатът от фактурираните строително-монтажни работи е заведен като собствен дълготраен материален актив по сметка 209 „Други дълготрайни материални активи“. Налице е отразяване на фактурата и в счетоводството на доставчика, както и плащане на част от цената. В подкрепа на твърденията за извършване на ремонтните дейности са и представените пред административния орган сведения на В. А. и Р. Г., както и установената кадрова обезпеченост на доставчика, потвърдена и от заключението на вещото лице. Следователно, от представените преки и косвени доказателства се установява механизма на процесната доставка и нейната реалност. При тези факти и предвид липсата на обективни данни, установени от органите по приходите за злоупотреба и наличие на данъчна измама, следва да се приеме, че данъчно събитие е настъпило, данъкът е станал изискуем и правото на данъчен кредит е възникнало - чл. 68, ал. 2 ЗДДС. По изложените съображения, решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД против ревизионния акт следва да се отмени, като се постанови отмяна на ревизионния акт в тази му част. В останалата част решението следва да се остави в сила. По искането на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските: Съдът намира същото за допустимо, но неоснователно. С Решение № 8331/02.03.2026 г. постановено по адм. дело № 11523/2025 г. Административен съд София – град е осъдил „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 2 151,26 евро разноски по делото, като е осъдил и Национална агенция за приходите да заплати на дружеството сумата от 6 621,62 евро разноски по делото. С оглед изхода на спора, следва отмяна на решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски, поради което изложените в молбата доводи не следва да бъдат обсъждани. По отношение на разноските претендирани от „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД административният съд е приел, че от страна на дружеството е представен списък по чл. 80 ГПК, с който са претендирани 50 лв. държавна такса, 1 000 лв. депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 8 640 лв. за всяка от трите съдебни инстанции или общо 25 920 лв. Съдът е съобразил направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и отчитайки разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, уважената част от жалбата, както и фактическата и правна сложност на спора и е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По тези съображения съдът е присъдил в полза на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв. за производството по адм. д. № 12150/2024 г. по описа на Административен съд София-град, както и по 3 000 лв. за производствата по адм. д. № 7090/2025 г. по описа на ВАС и по адм.д.№11523/2025г. на Административен съд София-град, или общо 12 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Настоящият касационен състав счита, че преценката на административният съд по отношение размера на дължимото адвокатско възнаграждение съответства на материалния интерес и фактическа и правна сложност на спора. Изложените от съда мотиви се споделят от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. Претендираното адвокатско възнаграждение не е съобразено както с предмета и сложността на спора, така и с обема на оказаната защита. Поради това молбата за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД е неоснователна. С оглед изхода на делото на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД се дължи частта от неприсъдените от административния съд разноски за държавна такса и вещо лице в размер на 153 евро, както и разноски за настоящето производство - държавна такса в размер на 93.99 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 4 400 евро. Съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК (ред. ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г.) ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В случая в с. з. на 01.06.2026 г. от страна на процесуалния представител на директора на "ОДОП" - София е направено бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е мотивирано. Съгласно действащата към устните състезания по делото редакция на чл. 161, ал. 2 ДОПК съдът не разполага с възможност служебно да извърши преценка за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение с оглед на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство. Поради това претендираните разноски за касационната инстанция следва да се присъдят в пълен размер. Предвид изложеното Националната агенция за приходите следва да се осъди да заплати на „Спортгруп Сървисиз“ ЕООД разноски общо в размер на 4 646.99 евро - допълнително сумата от 153 евро за първоинстанционното производство и 4 493.99 евро за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,