Решение № 3333 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11759/2019 г.

Решение № 3333 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11759/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Арсенов, чрез процесуален представител, против решение № 4854 от 10.07.2019 г. постановено по адм. дело № 4779/2019 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 1983 к-477/01.04.2019 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "старши пожарникар" в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" на Седма районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" към Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Ответникът директор на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", чрез процесуален представител, в представен писмен отговор и в откритото съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 4854/10.07.2019 г. по адм. д. № 4779/2019 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на К. Арсенов против заповед 1983 к-477/01.04.2019 г., издадена от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във връзка с т. 19, т. 20, т. 28, б. "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и е прекратено служебното му правоотношение в сектор "Пожарогасителна и спасителна дейност" на Седма районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" към Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" при Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. За да постанови този резултат съдът приема, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и ограничаване правото на защита на жалбоподателя и същата е издадена в установената форма от компетентния орган съгласно разпоредбите на закона. Развива съображения, че всички установени обстоятелства налагат еднозначен извод, че приложената дисциплинарна мярка е съответна на деянието и дееца. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съдът е обосновал решението с обстоятелства, установени с допустими доказателствени средства в дисциплинарното производство. Правилен е изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че не е допуснал нарушение на служебната дисциплина, защото при пътния инцидент липсва инцидент с други участници в движението, събитието се е случило извън работно време, Арсенов не е бил в униформа, не е предизвикал скандал и не е демонстрирал неуважение спрямо други участници в движението. Деянието не е малозначително, тъй като е настъпило ПТП с управляван от Арсенов автомобил, същият се е обърнал по таван извън пътното платно. В автомобила е пътувала С. Енчева, която в показанията си твърди, че Арсенов е пил вино. Деянието е станало достояние на контролните органи на КАТ, медицинския персонал провел изследването на кръвта, пострадалата С. Енчева, в присъствието на която е извършено нарушението. Тези обстоятелства сочат за уронване престижа на институцията, чиито държавни служители са длъжни да дават пример за спазване законността. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Наказанието е съразмерно предвид целта на закона служителите на МВР да уважават и спазват изискванията на ЗДвП и да не управляват МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 промила. Видно от направената обобщена справка с рег. № 764-1857/20.02.2019 г. след извършена проверка на водача за употреба на алкохол е установено наличие на 2. 02 промила при теста в техническо средство "Дрегер 7410" и 1. 73 промила етилов алкохол в кръвната проба, отразено в Протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 1056/20.11.2018 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си К. Арсенов е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във вр. т. 28 от Етичния кодекс нарушение на забраната за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуска, довело до уронване на престижа на службата. Това поведение на държавния служител е квалифицирано като "тежко дисциплинарно нарушение" по чл. 194, ал. 2, т. 4 - неспазване на правилата на Етичния кодекс на държавните служители в МВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (дейния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание – "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на пръвоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР за налагане на дисциплинарно наказание са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Доводите на касатора, за неправилност и необоснованост на съдебното решение, са изцяло неоснователни. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав на ВАС, пето отделение, изцяло ги споделя. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд София-град не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение