Решение № 2136 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2019 г.

Решение № 2136 от 11.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6300/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Черногорова срещу Решение № 1829/18.03.2019 г., постановено по адм. д. № 9054/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата молба, предявена от С. Черногорова против Столична община. Касаторът С. Черногорова твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора. Претендират се и направените по делото разноски. Ответната страна – Столична община чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдебното производство е започнало по искова молба на С. Черногорова против Столична община, с която е поискано прогласяване нищожността на Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3053/14.03.1957 г. и е предявен иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 50 000 лева, произтичащи от този акт. В исковата молба е посочено, че вредата представлява паричната равностойност на дела на ищцата като наследник на Г. Йончева от недвижимия имот - апартамент, който е бил актуван като държавна собственост с процесния АДС. Съдът е установил, че ищцата е наследница на Г. Йончева, починала през 1939 г., която е била собственица на актувания имот. На 22.01.1966 г. на основание договор за продажба, имотът е продадена от държавата на трети лица. Със заповед № РД-57-879/20.06.1994 г. на кмета на Столична голяма община е отказано отписването на имота актовите книги. Изслушана е съдебно-оценителна експертиза. При така установените факти, съдът е счел, че не е налице административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, чиято нищожност следва да бъде установена, тъй като дейността по актуване на имоти - държавна или общинска собственост, не е административна дейност, а е вътрешно-служебна дейност по управление и отчитане на държавните /общинските имоти. Съдът е изследвал правната природа на актовете за държавна собственост и е изложил съображения, че тези актове не създават права и задължения за трети лица, стоящи извън общинската/държавната администрация, нито засягат техни прави и законни интереси; тези актове нямат правопораждащо действие, не създават вещни права, а констатират вече възникнали такива. По тези съображения съдът е постановил обжалваното решение. Решението е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, при изяснена фактическа обстановка, въз основа на която са формирани обосновани и съобразени с материалния закон изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Правилен е крайния извод на административния съд, че в случая не е установено наличието на първата законова предпоставка, което обуславя неоснователността на предявените искове. Оспорването на акт за държавна собственост по реда на чл. 145 и сл. от АПК чрез подаването на жалба до съответния административен съд или инцидентно по повод иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ е недопустимо. Не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В този смисъл е и константната съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и няма правопораждащо действие, а само констатира наличието на право на собственост. Като официален писмен документ той се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Официалните документи според тяхното съдържание са два вида: диспозитивни - в които е материализирано волеизявление и свидетелстващи - в които са удостоверени определени обстоятелства. Волеизявлението може да бъде действително или недействително, но документът, в който то е материализирано, не може да бъде недействителен, защото действителността е характеристика на волята. Техническият носител, на който тази воля е материализирана - документът, може да бъде истински или неистински. В акта за държавна собственост съставителят му не материализира свое волеизявление, а отразява факти с правно значение. Като такъв АДС може да бъде истински или неистински, но не може да бъде недействителен - нищожен или унищожаем. В случая ищцата, чрез твърдения за незаконосъобразни действия, изразяващи се в липса на доказателства, че актуваният имот е държавна собственост, отрича истинността, респективно доказателствената сила на съставен акт за държавна собственост. Материалната доказателствена сила на АДС обаче може да бъде оборена по общия исков ред, съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДС и чл. 113 ППЗДС. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗДС имоти, неправилно актувани като държавна собственост, както и имоти, основанието за актуване на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител и се предават на собственика. Редът за деактуване е определен в чл. 108 - 114 от ППЗДС. Имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за актуването на които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождение на имота, като отписването им се извършва не служебно, а по писмено искане на собственика, подадено до областния управител, към което претендиращият следва да приложи писмени доказателства, че имотът е негова собственост - чл. 112 и чл. 113 ППЗДС. При постановения отказ за удовлетворяване на валидно направено искане чл. 109, ал. 1 ППЗДС, какъвто е налице в случая, претендиращият право на собственост следва да установи правото си по общия исков ред. Неустановяването на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обуславя неоснователността на предявения иск, както правилно е прието в обжалваното решение, поради което същото да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не се претендират и не се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение