Решение № 342 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 387/2009 г.

Решение № 342 от 17.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 387/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Румен Ненков На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 420, ал. 1 НПК главният прокурор е направил мотивирано искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила определение № 848/15.04.2009 г. по ч.н.д. № 1645/2009 г. на Варненския районен съд, с което е оставено без уважение предложението на Варненската районна прокуратура за определяне на общо наказание на основание чл. 25 НК по влезлите в сила присъди, респ. одобрени споразумения за прекратяване на наказателното производство, спрямо осъдения В. Н. Я. Искането се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Я. и неговият служебен защитник молят искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Искането на главния прокурор е основателно. Варненският районен съд неправилно се е позовал на извършеното с присъдата по н.о.х.д. № 49/2008 г. на Варненския военен съд групиране по чл. 25 НК на първите четири осъждания на В. Я., постановени с влезлите в сила съдебни актове по н.о.х.д. №№ 1325/1997 г., 1819/1997 г., 704/1998 г. и 1082/1998 г., всичките по описа на Варненския районен съд. При това групиране не е била отчетена установената по надлежния ред цялостна престъпна дейност на осъденото лице. Не са били съобразени одобрените от съда две споразумения по н.о.х.д. №№ 41/2002 г. и 6032/2008 г. също на Варненския районен съд, а това е било наложително най-малкото защото първото осъждане е било в съотношение на съвкупност по чл. 25 НК с осъжданията по н.о.х.д. №№ 704/1998 г. и 1082/2002 г. на Варненския районен съд, както и с осъждането по н.о.х.д. № 49/2008 г. на Варненския военен съд, а второто - с осъждането по н.о.х.д. № 49/2008 г. на Варненския военен съд. Правилният подход е изисквал произнасяне по изтърпяването на всички влезли в сила присъди, като извършеното групиране по н.о.х.д. № 49/2008 г. на Варненския военен съд само за част от тях не е съставлявало правна преграда за това, произтичаща от чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Вярно е, че принципът на най-благоприятното за осъдения съчетание при прилагането на чл. 25 НК в случая изисква формирането на първа съвкупност от четири осъждания, която би била абсолютно еднаква със съвкупността по горепосочения акт на Варненския военен съд. Същевременно обаче наказанието "пробация" по н.о.х.д. № 6032/2008 г. на Варненския районен съд не подлежи на отделно изтърпяване, както неправилно е посочено в проверяваното определение, а на групиране във втора съвкупност с наказанието шест месеца лишаване от свобода по н.о.х.д. № 49/2008 г. на Варненския военен съд. На отделно изтърпяване подлежи само наказанието глоба по съдебния акт, постановен по н.о.х.д. № 41/2002 г. на Варненския районен съд. По гореизложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,