Решение № 6499 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15754/2008 г.

Решение № 6499 от 19.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15754/2008 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение от 04.07.2008год., постановено по адм. д. № 646/05 год. Софийски градски съд, адм. колегия, III-а състав, е отхвърлил жалбата на "РЗ - комерсиал" - ООД против ДРА № 310/28.06.2004 год., издаден от ДП "Подуене" при ТДД - София, потвърден с решение № 204/21.01.2005 год. на директора на Д"ОУИ" - гр. София в обжалваната му част относно непризнато право на данъчен кредит по фактури на "Мимоза - Явор Петров", "Кетиан Мотор" - ООД, "Сим комерс 2000" - ЕООД - гр. София и "Д. Е. С. Маркет" - ЕООД и е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. София сумата 1 906,50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "РЗ Комерсиал" - ООД представлявано от управителя Минчо Иванов Георгиев. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд и да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на "РЗ - комерсиал" - ООД против ДРА № 310/28.06.2004год., издаден от ДП "Подуене" при ТДД - София, потвърден с Решение № 204/21.01.2005год. на директора на "ОУИ" - гр. София в обжалваната му част относно непризнато право на данъчен кредит по фактури на "Мимоза - Явор Петров", "Кетиан Мотор" - ООД, "Сим комерс 2000" ЕООД - гр. София и "Д. Е. С. Маркет" - ЕООД. Съдът е описал подробно в мотивите на решението фактическата обстановка по издаване на ДРА, констатациите на данъчния орган, основанията на същия за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Съдът е дал тълкувание на правото на данъчен кредит и кумулативните условия, които следва да са налице, за да бъде упражнено същото, след което е направил своите изводи по отделните доставки. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на ЕТ "Мимоза - Явор Петров" съдът е приел, че не е установено отразяване на фактурите в дневника за продажби и в справката-декларация, като тези констатации не са опровергани и се признават от жалбоподателя. По отношение на фактурите на останалите доставчици - "Кетиан Мотор" - ООД, "Сим комерс 2000" - ЕООД - гр. София и "Д. Е. С. Маркет"-ЕООД съдът е направил извод, че освен другите обстоятелства, по отношение на тях следва да бъде доказано наличието на реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), каквито доказателства не са ангажирани по делото. В тази насока съдът е направил анализ на събраните в хода на ревизията и съдебното обжалване доказателства и е приел, че същите не доказват реалност на извършените доставки. Допълнително е посочено, че жалбоподателят също не притежава материална и кадрова обезпеченост за дейността по процесните фактури, което потвърждава констатацията, че фактурите имат за предмет фактуриране на услуги, които не са реално изпълнени. Решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване на жалбоподателя е за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Доводи в тази насока се излагат както относно отказа на съда да допусне съдружника Румен Белчев Рачев да представлява дружеството и да ангажира доказателства, което е довело до накърняване на правото на защита на дружеството, както и относно възприемането едностранно от страна на съда на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Направените оплаквания са не основателни. Направеното оплакване, че в последното заседание по делото не е бил допуснат като представляващ дружеството съдружникът Румен Рачев, като по този начин е накърнено правото на защита на дружеството, е неоснователно. Съдружникът не е в кръга на лицата, които могат да осъществяват процесуално представителство в процеса, поради което същият правилно не е допуснат до участие по делото. Следва да бъде посочено, че първоинстанционното дело е било отлагано на няколко пъти и е била давана възможност на жалбоподателя да ангажира доказателства за оборване на констатациите на ДРА. Ако жалбоподателят е притежавал подобни доказателства, той е могъл да представи същите пред градския съд, респективно да представи същите пред касационната инстанция. Не представянето на такива, включително и пред настоящата инстанция, води до извода, че такива явно не съществуват и че чрез процесуални искания се цели протакане на делото. В този смисъл направеното оплакване за накърнено право на защита се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Неоснователни са и оплакванията относно начина на възприемане от първоинстанционния съд на заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. Същата е била назначена от съда за опровергаване на констатациите на ДРА относно непризнаването на право на данъчен кредит, в това число и за установяване на спорния въпрос дали процесните фактури имат реален предмет на доставка. При проверката вещото лице не установило контакт с доставчиците, и по този начин не е установило нито начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), нито пък дали доставчиците притежават технически, материален и кадрови потенциал за изпълнение на въпросните доставки. На практика вещото лице е потвърдило констатациите на ДРА, поради което ведно с другите доказателства и обстоятелства по делото е послужило като основание за крайния извод на градския съд за неоснователност на жалбата. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че при постановяването на решението градският съд не е допуснал нарушенията, твърдяни в жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на "ОУИ" - гр. София сумата 1 906,50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,