Решение № 10768 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2020 г.

Решение № 10768 от 5.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4124/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби срещу решение от 22.01.2020 г., постановено от Старозагорският административен съд по адм. д. № 352/19 година. С обжалваното решение Агенция "Митници", на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на "Енисей 2" ЕООД сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на отменено наказателно постановление № 465/20.09.2018 г., издадено от началника на Митница Пловдив. Със същото решение е отхвърлен иска на "Енисей 2"ЕООД срещу Агенция "Митници" в останалата част до 9200 лева като недоказан и неоснователен и Агенция "Митници" е осъдена да заплати на ищеца сумата от 25 лева, предсавляваща направените от него разноски по делото. Едната касационна жалба е от "Енисей 2"ЕООД и е срещу решението, в частта, в която се отхвърля предявения иск за сумата от 8 700 лева, както и в частта за разноските по делото. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Другата касационна жалба е от Агенция "Митници" и е срещу осъдителната част на съдебното решение. Наведени са всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В писмен отговор, представен по делото, "Енисей 2"ЕООД оспорва жалбата на Агенция "Митници" и иска отхвърлянето й. В писмено възражение Агенция "Митници" оспорва касационната жалба на "Енисей 2"ЕООД и иска отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като всяка една от тях е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съответната част от съдебното решение, която е неблагоприятна за съответния касатор. По основателността на касационните жалби, Върховният административен съд приема следното: Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в адвокатски хонорари, заплатени за обжалването на НП и предизвикани именно от обжалваното незаконосъобразно НП. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че с издаденото от началника на митница Пловдив наказателно постановление на ищцовото дружество е наложена глоба в размер на 84 992, 60 лева. При обжалване от дружеството, НП е отменено с влязло в сила съдебно решение, в частта относно наложената с него глоба, а в частта, в която са отнети в полза на държавата стоки – 4000 литра етилов алкохол, наказателното постановление е потвърдено. Установено е, че във връзка с обжалването на НП е образувано производство пред РС-Казанлък и впоследствие пред АС-Пловдив. Съдът е установил, че в хода на производството пред АС-Пловдив, дружеството чрез пълномощника си по делото, е представило два броя договори за защита и съдействие, единият за процесуалното представителство пред РС с размер на възнаграждението от 6000 лева, а другият за процесуалното представителство пред АС-Пловдив с възнаграждение от 3200 лева. Съдът е установил, че към договорите са приложени два броя платежни нареждания от П. Узунов. Установено е също така, че в развилото се съдебно производство разноските нито са поискани, нито са присъдени. От правна страна, съдът е посочил законоустановените предпоставки за възникване на отговорността на държавата за вреди, приемайки, че в конкретния случай те са налице. В съответствие с приетото в тълкувателно постановление № 2/14 на ВКС и ВАС, съдът е приел, че при издаване на НП се касае за административна дейност. Съдът е преценил като несъмнени вреди, направените разноски от дружеството за обжалване на НП, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи и отмененото наказателно постановление. Съдът е установил и липсата на друга предвидена възможност за обезвреда на понесените в случая вреди. По тези съображения, съдът е преценил предявения иск като доказан по основание. По отношение на размера на иска, съдът е приел за доказано плащането в брой по договор за правна защита и съдействие № 95/04.10.18 г., отхвърляйки оспорването на този договор, направено от ответника. За недоказано е приел обстоятелството, че по този договор дружеството е заплатило по банков път сумата от 3 200 лева, тъй като платежното нареждане било от физическото лице П. Узунов. Съдът е приел за недоказано обстоятелството, че сумата е излязла от патримониума на дружеството. По аналогични съображения, съдът е преценил като недоказано плащането от дружеството по банков път на сумата от 3200 лева по договора за правна защита и съдействие № 3/12.02.2019 година. Съдът е преценил като частично основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съображенията на съда по този въпрос са, че производствата по обжалване на НП не се отличавали с правна и фактическа сложност, като те обикновено приключвали в едно съдебно заседание. Също така е посочено, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което следва да се присъди такъв размер на обезщетението, който да е обоснован и справедлив, т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди. Съдът е посочил, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. Според съда, по този начин наредбата определя тежестта на делата в зависимост от материалния им интерес, а не от вида на делото и извършените по него процесуални действия, с което противоречи на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА която сочи разрешението при противоречие на подзаконов нормативен акт със закон. Съдът е приел също така, че реално погледнато, дали санкцията е 20 лева или 84 992, 60 лева, както е в случая, обема на предоставената защита е един и същ. Преценявайки обема на свършената работа, броя на проведените заседания пред АС-Пловдив и времетраенето на заседанието, за справедлив размер на обезщетението, съдът е определил сумата от 500 лева. По отношение на претенцията за разноски от страна на ищеца, съдът отново е посочил, че платежното нареждане за заплащане на сумата по договора за правна защита и съдействие, представен в исковото производство, е от П. Узунов, а не от дружеството, поради което е приел, че като разноски следва да се присъди единствено платената държавна такса по делото в размер на 25 лева. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилно решение на административния съд в отхвърлителната му част. Съдът е изложил противоречиви съображения, а по определени относими към спора въпроси липсват мотиви. От мотивите на съда не става ясно, дали той кредитира договора за правна защита и съдействие № 95/04.10.2018 г. като доказателство и за двете удостоверени с него плащания в брой или само за едното. В началото на стр. 6 от решението, съдът посочва, че по този договор са платени в брой две суми-1000 лева, платени на 26.11.2018 г. и 1800 лева, платени на 03.01.2019 г. Сборът от двете суми е 2800 лева. Вместо този сбор, съдът е посочил в долния край на същата страница, че приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер на 1800 лева платени в брой. Не стават ясни съображенията на съда, защо не приема, че е налице плащане в брой и на сумата от 1000 лева. От друга страна, съдът е посочил на същата страница следното "Действително, договора за правна защита и съдействие, не е представен в развилото се производство пред районен съд Казанлък, а е представен едва в касационната инстанция. ", посочвайки след това изречение, че в него са дописвани извършените плащания в брой, след което посочва, че при представяне на договора преди да е приключило направеното оспорване на НП и доколкото имал характер на разписка, той удостоверявал извършеното плащане. От тези непоследователни мотиви, следва, че съдът кредитира този договор, но не и като доказателство за извършеното плащане в брой от 1000 лева. Основателно е възражението на "Енисеей 2"ЕООД, направено в касационната жалба, че съдът не е обсъдил декларацията, предоставена по делото от управителя на дружеството, за извършени плащания от него именно в качеството му на управител на дружеството, а не като физическо лице ( лист52 от делото на АС). В случай, че съдът е имал съмнение, че заплатените по банков път суми, не са излезли от патрумониума на дружеството, както е посочил в решението, съдът е следвало или да укаже на ищеца необходимостта от ангажирана на счетоводна експертиза или служебно да допусне такава, която след проверка в счетоводството на дружеството за съответния периода да отговори, налице ли са осчетоводени разходи от дружеството в размер на сумите, платени по банков път във връзка с двата договора за правна защита и съдействие. След като не е направил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нарушението е съществено, тъй като с допускането му е оставил неизяснено съществено за спора обстоятелства, чието изясняване е можело да доведе до друг краен резултат. Не могат да се споделят съображенията на съда, въз основа на които той е определил справедливото обезщетение под размера на минималните възнаграждения за адвокатските услуги, определени в едноименната наредба. По този въпрос, настоящият съдебен състав напълно споделя възраженията на касатора "Енисей 2"ЕООД и по-конктретно, че работата на адвоката не е само в написването на жалбата и процесуалното представителство, а и в съпътстващите ги разговори с клиента по изясняване на факти и обстоятелства, както и че в определения хонорар се включват и пътни разходи на адвоката за участие в съдебните заседания, както и други разходи. Не е без значение и размера на защитимия интерес, като правилно се посочва в касационната жалба. Логично е възражението на този касатор, че в противен случай следва да се отрече и пропорционалната държавна такса, събирана от гражданските съдилища, а вече и от административните съдилища по някои видове дела. Основателно е и възражението, че уговарянето на цени под минималните в наредбата може да доведе до нарушения на Закона за защита на конкуренцията и до санкции, наложени по реда на този закон. Определеният минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е гаранция срещу субективизъм, какъвто би бил налице при уважаване на възражения за прекомерност, в която хипотеза е възможно аналогични дела да се преценят с различна степен на фактическа и правна сложност, от различните съдебни състави. Категоричното становище на настоящия съдебен състав на Върховния административен съд е, че при преценка на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, преценяващият го съд, не може да намалява договореното и платено адвокатско възнаграждение под минималния му размер, определен в едноименната наредба. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като основателна касационната жалба на "Енисей 2" ЕООД. Решението в отхвърлителната му част следва да се отмени, а делото се върне за ново разглеждане в същата част от друг съдебен състав на АС- Стара Загора. По същите съображения, след изясняване на спорните обстоятелства, съдът следва да прецени и претенцията на ищеца за заплащане на разноските по делото, състоящи се в заплатения адвокатски хонорар. Неоснователна е касационната жалба на Агенция "Митници". Възраженията в нея, че не била налице пряка причинно – следствена връзка между НП и заплатения адвокатски хонорар, както и че при присъждането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски по обжалване на НП се присъждат и лихви, които не се присъждат при присъждането на разноски, са разрешени вече в практиката с приемането на ТР № 1/17 г. по т. д. № 2/16 г. на ВАС, което на осн. чл. 130 ЗСВ е задължително за съдилищата. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд