Решение № 2557 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9975/2008 г.

Решение № 2557 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9975/2008 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иван Иванов Червенков от гр. Плевен, срещу решение № 15/15.05.2008 г., по адм. д. № 41/2007 г. на Плевенският окръжен съд, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответницата Мая Борисова Величкова от гр. Плевен изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а Лорета Методиева Игнатова изразява становище за основателност на същата. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Плевенският окръжен съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Иван Иванов Червенков срещу Заповед № РД-14-11/12.01.2007 г. на н-ка на ДНСК гр. София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне установен незаконен строеж "жилищна сграда", изграден в имот пл. № 3636а, включен в УПИ Х-3636, 3636а, кв. 138 по плана на гр. Плевен без наличие на влязло в сила разрешение за строеж. За да постанови решението си съдът приел, че е било налице издадено разрешение за строеж, което в последствие е отменено, а жалбоподателят извършил строителството преди приключване на спора по оспорването му. Решението е правилно. Окръжният съд правилно е извел фактическата обстановка с оглед събрания доказателствен материал и обосновано и при правилно прилагане на материалния закон е приел, че се касае за установен незаконен строеж, който подлежи на премахване. В конкретния случай е било издадено разрешение за строеж, което е било оспорено по съответния ред (чл. 216 ЗУТ). Преди да приключи производството по оспорване на разрешението за строеж, жалбоподателят извършил строителството. В последствие разрешението е отменено с влязло в сила съдебно решение. Касае се за установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същия е осъществен без наличие на строителни книжа, който подлежи на премахване. При правилно прилагане на материалния закон и обосновано, след обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства, окръжният съд е приел, че процесната заповед е законосъобразна и отхвърлил жалбата срещу нея. Правилно е прието, че не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, като на жалбоподателя е съобщена заповедта на ДНСК и същият своевременно е подал жалба, в която е изложил всички възражения срещу нея. Освен това безспорно е установено, че изпълнител на строежа е жалбоподателят, на когото е било издадено разрешение за строеж за временна постройка, поради което в съобразителната част на заповедта, като адресат на същата е посочен той, а не всички съсобственици на имота, в който строежът е изпълнен. Непосочването на адресата и в диспозитива на заповедта не води до нейната незаконосъобразност, след като в съобразителната й част е посочено, кой е извършителят на строежа. Освен това за случая и за законосъобразността на заповедта релевантен е единствено фактът, че строежът е извършен без строителни книжа, поради което оплакванията за неправилно прилагане на чл. 50 и 51 ЗУТ са без значение. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК