Решение № 9627 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2010 г.

Решение № 9627 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2978/2010 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 323, ал. 3 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалбата на Пламен Стоянов Найденов от гр. Бургас срещу решението по т. 60 от протокол № 5/4.02.2010 г., постановено по дисциплинарно дело № 74/2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което е установено дисциплинарно нарушение от негова страна като съдия в Районен съд - Несебър по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг съдия в районен съд" за срок от три години, на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалноправните разпоредби и превратно упражняване на власт. Иска отмяна на оспореното решение. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна: Дисциплинарното производство е образувано по предложение на петима членове на ВСС, във връзка с възложена проверка на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" на данни, уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаването им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт, за извършени нарушения на т. 5.9 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. Повод за извършването й са публично изнесени сведения от члена на ВСС Иван Колев, че лице, оповестено с името "Красьо" е предлагал срещу възнаграждение осигуряване на подкрепа от членове на ВСС на магистрати, участващи в конкурси за административни ръководители на различни звена от съдебната система. В хода на образувано пред Софийска градска прокуратура досъдебно производство № 6813/2009 г. срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт", като "Красьо" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев. Последният е осъществявал контакти с различни магистрати - кандидати за ръководни административни длъжности, през периода 1.01.2009 г. - 30.06.2009 г., между които и жалбоподателят Пламен Стоянов Найденов. С решение по протокол № 43 от 5.11.2009 г. Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство срещу Пламен Найденов - съдия в Районен съд - Несебър и е избрал дисциплинарен състав. Първото заседание по д. д. № 43/2009 г. е насрочено за 24.11.2009 г., за което дисциплинарноотговорното лице е уведомено на 16.11.2009 г. Второто заседание е редовно проведено на 16.12.2009 г., на което са изслушани страните, приети са доказателства и е разпитан поискания от Найденов свидетел. С решение № 10-00-009 от 2.02.2010 г. дисциплинарният състав е приел, че магистратът е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, като виновно е нарушил т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. В хода на дисциплинарното производство Комисията е установила, че за периода 9.06. - 18.06.2009 г. между магистрата Пламен Найденов и лицето Георгиев са разменени 9 кратки съобщения по мобилните им телефони и двамата са провели помежду си общо 21 телефонни разговора. Тези данни са представени с писмо от Главния прокурор на РБ. Безспорно е, че първият избор в обявения конкурс за административен ръководител на Районен съд - Несебър е проведен на 10.06.2009 г., в който един от участниците е и жалбоподателят Найденов. На този избор не е избран председател на РС - Несебър. На проведения нов избор на 22.07.2009 г. за председател на РС - Несебър е избран Пламен Найденов с получени 13 гласа "за". След съпоставка с данните от предоставените разпечатки от мобилните телефони на лицето Георгиев и магистрата Найденов е прието, че особено активни са разговорите между двамата в деня преди първия избор - 9.06.2009 г. и в деня на самия избор - 10.06.2009 г. Преди провеждането на новия избор за административен ръководител на РС - Несебър, контактите рязко са преустановени, а именно - на 18.06.2009 г. Това е денят, в който публично са оповестени сведенията за лобисткото поведение на лицето "Красьо" от члена на ВСС Иван Колев. В мотивите си дисциплинарният състав е посочил, че установеният факт на поддържана активна двустранна комуникация с Красимир Георгиев в периода около провеждането на избор за председател на РС - Несебър, в контекста на обстоятелствата относно контактите на посоченото лице с магистрати във връзка с упражняване на влияние при провеждане на конкурси за ръководни длъжности в органите на съдебната власт, е достатъчен да се приеме, че поведението на жалбоподателя накърнява престижа на съдебната власт. Магистратът умишлено е предприел действия, които създават впечатление и съмнение за нерегламентирано използва лични контакти при назначаването му за административен ръководител. Тези действия са определени от дисциплинарния състав като нарушение на правилото на т. 5.6 от Кодекса за етичното поведение на българските магистрати. В мотивите си помощният орган е приел, че от разпечатката на телефонните разговори се налага несъмнен извод за конкретната цел на водените разговори. Липсват убедителни доказателства, сочещи на друг извод, още повече, че поведението на магистрата е разгледано в съвкупност с установените обстоятелства досежно контактите на други магистрати с тази цел. Направен е извод за допуснато нарушение на правилата за етично поведение, произтичащи от принципа на почтеност и благоприличие по т. 5.6 от КЕПБМ, която задължава магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Връзката с посоченото лице, при това в активен период за назначения на ръководни позиции, е квалифицирано като поведение, накърняващо престижа на съдебната власт пред обществеността, без значение какви са действителните отношения между магистрата Пламен Найденов и Красимир Георгиев. С оспореното решение по протокол № 5 от 4.02.2010 г. Висшият съдебен съвет е споделил изцяло изложената от дисциплинарния състав фактическа обстановка и е приел, че Пламен Стоянов Найденов е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт, като виновно е нарушил т. 5.6 от КЕПБМ и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт. Решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и е съобразено с целта на закона. Съгласно чл. 307, ал. 4 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение по т. 3 се изразява в нарушаване на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите, а по т. 4 - в действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Разпоредбата на т. 5. 6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати разписва, че магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото, а т. 5.9 предвижда, че при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му. Правилни са изводите на дисциплинарния орган, че неуместните контакти на магистрата с лице, за което има данни за осъществяване на влияние върху членовете на ВСС при назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт, уронват доверието в съдебната институция. Отношенията на кандидата за административен ръководител с Красимир Георгиев, за който са събрани данни за извършвано от него лобиране при назначенията, последствие не са останали тайна за обществото. В публичното пространство се формира съмнение, че в своята професионална дейност магистратите приемат за нормално използването на ходатайства, лобизъм и злоупотреба с власт. Така осъществените контакти насаждат убеждение в обществото, че изборът на административни ръководители в съдебната власт и кариерното израстване на магистратите, не почива на закона и техните професионални, делови и нравствени качества, а на лични връзки. В този смисъл правилно поведението на жалбоподателя е квалифицирано като нарушение на т. 5.6 от КЕПБМ и накърнило престижа на съдебната власт. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и в обществото. При конкретното поведение са релевантни настъпилите последици при информирането на обществеността за тези разговори. Изводът за компрометиране на професионалната чест и нарушаване на професионалната етика на магистрата не се извежда само от предположение относно характера на провежданите разговори. Този извод се налага и при обсъждане в съвкупност на предприетото от лицето Георгиев сходно поведение с други магистрати в активен период на назначения. Самият факт, че жалбоподателят е приел съзнателно такова поведение и се е поставил в зависимост за своя угода, е в разрез с етичните правила. Нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ е извършването на действие, което накърнява престижа на съдебната власт. Установените в дисциплинарното производство факти са подведени към приложимата правна норма. Изводите на дисциплинарния орган, че като не се е въздържал да провежда разговори с Георгиев, жалбоподателят е компрометирал честта на магистрата в професията и обществото и като е провеждал тези разговори е накърнил престижа на съдебната система, са в съответствие със закона. Конкретното поведение, осъществяване на контакти с лице, което е извършвало нерегламентирано лобиране при назначаването на административни ръководители и то непосредствено преди провеждане на избора за административен ръководител, за който жалбоподателят е кандидатствал, е квалифицирано от органа като действие, което накърнява престижа на съдебната власт, в рамките на професионалната етика и морална преценка. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в участие на членовете на дисциплинарната комисия в заседанието на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарното наказание. Висшият съдебен съвет е колективен орган съгласно чл. 16 от ЗСВ. При провеждане на дисциплинарни производства от състава му се определят чрез жребий членовете на тричленен дисциплинарен състав, на основание чл. 316, ал. 3 от ЗСВ. Няма изрична законова забрана тези членове да се изключват от колективния вот при вземането на решенията по чл. 320, ал. 4 от ЗСВ. За мотиви на решението на дисциплинарнонаказващия орган се приемат и мотивите, изложени в предложението на дисциплинарния състав. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на административния акт, тъй като на Найденов е наложено дисциплинарно наказание като съдия в Районен съд - Несебър, без да е назначен по съответния ред, тъй като по негово желание той е освободен от длъжността "председател на РС - Несебър". Последната е административна длъжност и освобождаването й не изисква нарочна заповед за назначаването на жалбоподателя за съдия - по арг. от чл. 170, ал. 1, чл. 164, ал. 1 от ЗСВ и чл. 165 от ЗСВ. Не намира опора в доказателствата и закона становището, че е подменено правното основание на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. При идентичност на фактите и спазена процедура при провеждането на дисциплинарното производство, точната правна квалификация е от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган. Възложената на етичната комисия проверка от ВСС е относно нарушение на т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но предложението за образуване на дисциплинарно производство е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване престижа на съдебната власт. В този смисъл правото на защита на дисциплинарноотговорното лице не е нарушено. С посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът, по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. Неоснователно е възражението за немотивираност на оспорения акт, тъй като нито в решението, нито в приобщените мотиви към него не е обсъждана дейността на магистрата като съдия. Представените в тази връзка писмени доказателства са неотносими към установените дисциплинарни нарушения, но същите имплицитно са съобразени при индивидуализацията на дисциплинарното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Предвид изложеното, настоящият състав намира жалбата на Пламен Стоянов Найденов за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд