Решение № 5112 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 969/2011 г.

Решение № 5112 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 969/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Димитров, подадена чрез упълномощен адв. Т. Хаджипетрова, против решение № 15256 от 13.12.2010 г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение, по адм. д. № 11312/2009 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя съдът не се е запознал със справка № 1963/13.05.2009 г., от която било видно, че през м. август 2008 г. не е извършвал нарушения. Касаторът твърди, че в оспорената заповед не е спазено изискването за конкретно посочване на нарушенията и моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт М. Петкова, която в писмен отговор пледира за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото като краен резултат обжалваното решение е правилно. Според участващия по делото прокурор изводите на съда относно правилната квалификация на деянията са в съответствие с ПВС № 6/71 г. (Раздел II, т. 1) и ПВС № 2/74 г., които са задължителни съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 15256 от 13.12.2010 г. е отхвърлено оспорването по жалба на Стоян Димитров Димитров, против заповед № К-4641 от 15.06.20090 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на наказание "порицание". За да достигне до този извод, Върховният административен съд, трето отделение, е приел, че с процесната заповед министърът на вътрешните работи е наложил на Стоян Димитров Димитров дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, в качеството му на временно назначен на длъжност - началник на РУ на МВР - София, категория В. Констатирано е, че като фактическо основание за налагане на наказанието е вписано, че в соченото качество, през м. август 2008 г., Стоян Димитров не е взел отношение към двама от подчинените му служители, които въпреки наличието на първоначални данни за извършено престъпление от общ характер, не са завели в регистъра за постъпилия заявителски материал конкретно разпределени им преписки по жалби, а с резолюция е разпоредил прекратяване на работата по тях. Като мотиви за издаване на заповедта е посочено, че е налице неправомерно поведение, съставляващо неизпълнение на служебни задължения, което е нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 5 и 6 и ал. 2 от ЗМВР и 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Съдът се е позовал на данните, събрани в дисциплинарното производство, съдържащи се в справка рег. № 1963/12.05.2009 г. по описа на Дирекция "Инспекторат"- МВР и с цялата приложена по делото преписка и е установил, че дисциплинарното производство е започнало със заповед с рег. № I-з 563/9.04.2009 г., с която дисциплинарно-наказващият орган е предприел първите действия за установяване на нарушението, чрез назначаване на комисия за проверка на постъпили предварителни данни - сигнали на граждани. Първоинстанционният съд е констатирал, че от жалбоподателя са поискани и той е предоставил писмени обяснения на 17.04.2009 г., както и допълнителни сведения на 7.05.2009 г. относно приключването на преписките, поради липса на данни за престъпления. Точно е установено, че министърът на вътрешните работи е издал процесната заповед, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 от ППЗМВР е наложено на жалбоподателя дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от датата на връчване на заповедта, която е връчена на служителя на 22.06.2009 г., с отбелязване от негова страна, че не се намира в законоустановен отпуск. Тричленният съдебен състав е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и ги е преценил като неоснователни, от което е извел извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени отклонения от административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото тричленният съдебен състав правилно е преценил, че посочената по-горе справка рег. № 1963/12.05.2009 г. е цитирана в процесната заповед, с което е станала неразделна част от нея. Именно в тази справка се съдържа подробно описание на фактическите обстоятелства, довели до налагане на дисциплинарното наказание: при извършен преглед на входящите дневници в РУ-Пирдоп за 2008 г. е констатирано, че в преписки с вх. № № 343/2008 и 5307/2008 г., са налице данни за извършени престъпления, които не са били заведени в регистъра за завеждане на заявителски материали за престъпления от общ характер. Констатирано е, че по първата преписка е постъпила жалба от лица за откраднат мобилен телефон в гр. Златица, а другата преписка е по повод жалба на лице, което констатирало, че автомобила му, паркиран пред жилището му гр. Златица, е залят с течност по предния капак, която взел за киселина. Първоинстанционният съд обосновано е кредитирал заключението на дисциплинарно-наказващия орган, че самият факт на незавеждане на жалбите говори за пропуски в организацията, контрола и взаимодействието между отделните структурни звена в РУ, имащи служебни задължения по заявителския материал. Законосъобразно в атакуваното съдебно решение е счетено, че няма основание да се възприеме тезата на жалбоподателя за прилагане на основанията по чл. 6, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Инструкция за организацията на работа на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпление от общ характер, изведена с № Iз-1171/2.08.06 г., по отношение на деянията, предмет на преписки № 5307/08 г. и № 343/08 г. на РПУ - Пирдоп, доколкото наличните сведения не са от гражданско-правен характер. От цитираната справка в оспорената заповед се установява, че проверката се извършва в съответствие със заповед от 9.04.08 г. относно изпратен сигнал, включително и за незавеждане на сигнали на граждани за извършени престъпления. Предвид на това не се споделят възраженията, развити в касационната жалба за излизане извън обхвата на проверката. Следва да се има предвид и това, че МВР има права и задължения относно осъществяване на контрол върху всички звена и служители на МВР, съобразно ЗМВР и е в правото си да определя вида, обхвата и т. н. на извършваните проверки. Настоящият съдебен състав счита, че процесната заповед е съобразена с нормите на чл. 2, чл. 4 и сл. и чл. 14, ал. 3 от ЗМВР, регламентиращи основните задачи и принципи за дейността на МВР и съществуването на РУ в ОД на МВР, с чл. 34, ал. 3 от Инструкцията за организацията за работа на структурните звена на МВР по заявителски материал за престъпление от общ характер, както и с приложената към преписката и неоспорена Длъжностна характеристика на длъжността Началник на РПУ в ОДП и СДП, в които е предвидено, че жалбоподателят е имал преки задължения по ръководство и контрол на подчинените му служители и носи отговорност за осъществяваната от РУ дейност. По отношение твърдението на касационния жалбоподател за погрешно посочване в оспорената заповед на времето на извършване на нарушенията и за изтекъл срок за започване на дисциплинарното производство, настоящият петчленен съдебен състав счита, че също не е основателно. В случаите, когато се установят деяния, осъществяващи състава на нарушение на служебната дисциплина, за които е наложено дисциплинарно наказание, констатациите относно изтичане на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР по отношение на едно от тези деяния - предвид материалите по преписка № 343/08 г. не се явява основание за отмяна на административния акт, след като второто от тези деяния самостоятелно осъществява състава на дисциплинарното нарушение. От съдържанието на справка № 1963/13.05.2009 г. се установява по безспорен начин, че жалбата по преписка № 5307/08 г. е входирана на 5.08.2008 г., което правилно е прието за времето на извършване на нарушението, с оглед на което срокът по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР е спазен. При това положение лаконичността на мотивите на първоинстанционния съд по част от възраженията относно времето на извършване на деянията и визирания срок, не може да се възприеме като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да изисква отмяна на решението само на това основание. По изложените съображения решаващият петчленен съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 23 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът следва да заплати на Министерството на вътрешните работи разноски за тази съдебна инстанция в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия,