Решение № 606 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2010 г.

Решение № 606 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5145/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБЛД). Образувано е по касационна жалба на Тодор Петров Николов, представляван от адвокат Иво Лулчев, срещу решение № 84 от 24.02.2010 г. по адм. дело № 825/2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против заповед № З-1511/25.06.2009 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Пазарджик за прилагане на принудителна административна мярка, с която е наложено ограничение да не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават на подателя на касационната жалба, на основание чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем заглавието изменено на "Закон за българските лични документи" (ЗБЛД), ДВ, обн., бр. 82 от 2009 г.), до отпадане на основанието. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановен при наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директор на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Пазарджик е представил становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, съдът я счете за неоснователна по същество. С обжалваното решение Административният съд, за да отхвърли жалбата, е приел, че са налице предпоставките на чл. 75, т. 5 ЗБЛД, а именно налице е искане за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) забрана да не се напуска страната, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават на физическото лице Тодор Петров Николов, направено по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, буква "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1, букви "а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Прието е за безспорно от фактическа страна, че с писмо от 30.06.2009 г. (налице е фактическа грешка, точната дата на писмото е 03.06.2009 г.) публичният изпълнител е поискал налагането на цитираната ПАМ на посоченото физическо лице, т. к. същият е длъжник по изпълнително дело, образувано в Агенцията за държавни вземания, Регионална дирекция - гр. Пловдив за публично задължение в размер над 5 000 лева и не е представило надлежно обезпечение за неговото събиране. Счетено е, че са спазени административнопроизводствените правила за издаване на обжалваната заповед, а именно: засегнатото от същата лице е надлежно уведомено по реда на АПК и административният акт му е редовно връчен. Съдът е счел обжалваната заповед за законосъобразна, т. к. при установените фактически предпоставки, административният орган, сезиран с искане за налагане на цитираната забрана, действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи ПАМ, без да има задължение да събира доказателства за актовете, установяващи задължението, нито да изследва валидността или законосъобразността им, т. е издателят на заповедта няма правомощие да преценява настъпването на обстоятелствата по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" ДОПК. Последното е от компетентността на публичния изпълнител като държавен орган, овластен да отправи искането за налагане на забраната. По изложените съображения за неоснователен е счетен доводът, че изпълнителното дело е незаконосъобразно образувано, т. к. наказателното постановление, от което произтича публичното задължение, не е влязло в законна сила. Прието е, че се прилага специален ред за защита - чрез обжалване действията на публичния изпълнител в хода на изпълнителното производство, в резултат на което може да отпадне основанието за издаване и на процесната заповед. За неоснователно е прието и оплакването за липса на мотиви на обжалваната заповед, т. к. същата съдържа данните, събрани в хода на изпълнителното производство, а именно, че се касае до публично задължение над 5 000 лева и не е представено надлежно обезпечение за неговото събиране и понеже в заповедта е направено позоваване и на искането на публичния изпълнител и на приложените към него два броя карти от съответния за случая образец, съдът е приел същата за мотивирана в съответствие с чл. 59, ал. 2 АПК. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за постановяването на обжалвания съдебен акт в нарушение на приложимия материален закон. Фактите по делото са безспорно установени. Страните не спорят, че касаторът е задължено лице по публично вземане над 5 000 лева, за което задължение има образувано изпълнително дело № 89017/2004 г. по описа на Регионална дирекция - гр. Пловдив на Агенцията за държавни вземания и същото не е прекратено, т. к. наказателното постановление, от което произтича задължението, не е отменено с влязло в сила съдебно решение При тези данни, настоящата инстанция намира за законосъобразен извода на съда по същество, че предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 ЗБЛД са налице. Последната се прилага по отношение на лица, задължени за публични държавни вземания, за които е поискана забрана по реда на ДОПК. В случая административният орган се е позовал на искането на публичен изпълнител при Агенция за държавни вземания, регионална дирекция - Пловдив, Териториално поделение - Пазарджик, което съставлява и основание за наложеното ограничение. При сезиране с валидно искане административният орган действа при обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед, с която да забрани на посоченото лице да напуска страната и да му бъдат издавани паспорти и заместващи ги документи. Неоснователно в касационната жалба се прави оплакване, че съдът не е обсъдил наличието на решение на Районен съд, гр. Бургас, с което на първа инстанция наказателното постановление, източник на публичното задължение, е отменено. Административният съд законосъобразно е приел, че издателят на заповедта няма правомощие да преценява факти за съществуването или несъществуването на задължението, т. к. преценката за това е на публичния изпълнител и защитата срещу негови незаконосъобразни действия се извършва по реда на обжалването им. Правилно съдът е приел, че заповедта е надлежно мотивирана и оплакването за липса на фактически основания в касационната жалба е неоснователно. Законосъобразно е становището на Административния съд, че са изпълнени изискванията на АПК за посочване на фактическите и правните основания за издаване на заповедта, защото предхождащите издаването й документи, на които издателят се е позовал в съобразителната част на административния акт, а именно: искането за налагане на забраната и два броя карти за същото, съдържат необходимите факти, достатъчни като основание за установяване наличието на предпоставките по чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Следва да се приеме, че административният орган е изложил мотиви, като се е позовал на тези предходни документи, т. к. мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в други документи към изпратената преписка (в този смисъл ТР № 16/1975 г. ОСГК на ВС). Предвид изложеното, съдът законосъобразно е приел, че заповедта съдържа мотиви и при издаването й не е нарушен закона и административнопроизводствените правила. Основание за налагане на ПАМ по чл. 75, т. 5 от ЗБЛД е искането по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" ДОПК и по чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" ДОПК, направено от органите по приходите или от публичен изпълнител. При наличие на такова искане, административният орган е длъжен да наложи мярка за административна принуда на лицето, за което искането е направено, без да обсъжда правоизключващи или правопогасяващи възражения, свързани със задължението. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдяните в нея основания за касиране на съдебния акт, който е постановен в съответствие с нормите на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е провел последователен контрол за законосъобразност на оспорената заповед, ангажираният доказателствен материал е обсъден и преценен в неговата съвкупност и съотносимост. Фактическите изводи се подкрепят от събраните доказателства, поради което атакуваният съдебен акт е обоснован. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,