Решение № 14929 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2009 г.

Решение № 14929 от 8.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Монар груп" АД, гр. Монтана, представлявано от изпълнителния директор Славчев и процесуалните представители срещу решение № 35 от 12.5.2009 г., постановено по адм. дело № 1306 по описа за 2008 година на Административен съд - София град, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2349 от 15.1.2007 г., поправен с РА № 2349 от 21.1.2008 г., подадена първоначално срещу мълчаливо потвърждаване от директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, като впоследствие и срещу изричното решение на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП № 2201 от 28.12.2007 г., с което е потвърден процесния РА за непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 4. - м. 7. 2006 година, по фактури на множество доставчици. Твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и приложени по делото писмени бележки. В съдебно заседание твърди и нищожност на РА. Представя писмени доказателства. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени процесния РА, а РА за поправка да се прогласи за нищожен. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я оспорва, счита решението за правилно и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 2349 от 15.1.2007 г., поправен с РА № 2349 от 21.1.2008 г., подадена първоначално срещу мълчаливо потвърждаване от директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, като впоследствие и срещу изричното решение на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП № 2201 от 28.12.2007 г., с което е потвърден процесния РА за непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди на м. 4. - м. 7. 2006 година, по фактури на пет доставчика. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са събрани доказателства, които да оформят извод за наличие на всички необходими предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит за получателя по фактурите, както начисляване съобразно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), така и реалност на доставките по смисъла на чл. 6 от с. з. Приел е, че издаденият ревизионен акт за поправка на процесния РА не е нищожен, издаден е от компетентен орган и в съответствие с правомощията си е поправил допуснати от него фактически грешки. Решението е правилно за установените факти и направените изводи за всички доставки, с изключение на тези от доставчика "Монти Мийд" АД за данъчен период на издадените факти - м. 4.2006 година - фактура № 6 и № 7 от 28.4.2006 г. За него изводите са неправилно достигнати с оглед на общо събраните в съдебното производство доказателства и представените пред настоящата инстанция. По отношение неправилността в тази част на решението следва да се има предвид следното: Процесният РА № 2349 от 15.1.2007 г., издаден от ТД на НАП София обхваща проверени данъчни периоди на м. 4 - м. 7.2006 година по ЗДДС на жалбоподателя, който акт е потвърден с решение № 2201 от 28.12.2007 година на директора на Д "ОУИ" - гр. София изцяло след проведени неколкократни процедури по установяване срочността на жалбата първо срещу мълчаливо потвърждаване на РА, след което и с изричен акт на директора на Д "ОУИ". С определение на Административен съд образуваните дела са били и съединени за общо разглеждане. Органът по приходите е приел за едни доставки, че нямало начисляване по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС, за други - че няма доставки по смисъла на чл. 6 от с. з. Съдът е възприел изцяло доводите, изложените в атакуваните актове. С РА за поправка № 2349 от 21.1.2008 г. на ТД на НАП София е допусната поправка на РА № 2349 от 15.1.2007 г. на основание чл. 133 ал. 3 от ДОПК като органът по приходите е счел, че е налице в процесния основен РА очевидна фактическа грешка. Твърди се, че била допусната грешка при определяне на резултата за период 1.6. - 30.6.2006 г. и 1.7. - 31.7.2006 г. С решение № 599 от 11.4.2008 г. директора на Д "ОУИ" - гр. София е потвърдил този акт за поправка. На първо място следва да се отбележи, че РА за поправка на процесния се явява незаконосъобразен. Решаващият орган под формата на поправка на своя допусната очевидна грешка е извършил фактически изменение на определените данъчни задължения по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. В случая не се касае до поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като такава не е била налице, липсва несъответствие между формираната истинска воля на решаващия орган и нейното външно изразяване в мотивите и диспозитива на решението. Напротив има ново определяне с нови мотиви на данъчните задължения. Няма никакво разминаване между тях и съвсем ясно в писмения текст е посочена воля за определяне на данъчните задължения по ЗДДС в определения размер - поради допуснати пороци, касаещи доставките, осъществени от "Монти Мийд" АД през м. 4.2006 година. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че не представляват очевидна фактическа грешка допуснатите от органа по приходите грешки при формиране на волята му, които са довели до незаконосъобразен диспозитив. Като не е отменил така постановения незаконосъобразен РА за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. На второ място - по отношение на доставките от "Монти Мийд" АД от м. 4.2006 година по двете фактури № 6 и № 7 е прието, че няма отразяване в справката декларация за периода, поради което и няма начисляване по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е повторил тези констатации и изводи. Следва да се има предвид следното: Съгласно всички данни по делото, особено предвид заключението на вещото лице от 27.1.2009 г. фактурите на този доставчик са отразени в ДП и СД, като е подадена справката декларация на 9.10.2006 г., за което му е съставен акта за установяване на административно нарушение от 9.10.2006 г. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е прието без възражения. Съдебната практика, особено след решенията на Съда в Страсбург, установи, че по-късното отразяване в справката декларация не е пречка за бъде признато правото на данъчен кредит на получателя по доставките. С процесните фактури са фактурирани продажба на предприятие за месопреработка, склад за материали, гараж, водоем и трафопост, както и продажба на машини. Фактурите са включени в ДП и СД за м. 4.2006 година, но са подадени в ТД на НАП през м. 10.2006 година. Тъй като това е причината за отказа на правото на данъчен кредит, доколкото може да се установи от самия ревизионен акт и ревизионен доклад, то следва да се приеме, че това изискване на ЗДДС (действащ към момента на 2006 година) е изпълнено. Допълнително трябва да се отбележат и следните други данни по делото - към фактурите са приложени - двустранен споразумителен протокол от 1.2.2006 г. и тристранно споразумение от 26.4.2006 г., където е посочено, че дружеството "Монти Мийд" АД, поради невъзможност да изпълни финансовите си задължения прехвърля имущество на касатора, с предишно наименование "Монти Спед" АД. Видно от съдебен протокол от 4.2.2009 г. тези доказателства са приети и не са оспорени от представителя на другата страна. Представени са оборотни ведомости и разчети с клиенти за процесните периоди. Осчетоводен е данъка по сметка 4532 - начислен данък продажби и данъкът по процесните фактури е участвувал във формирането на резултата за процесните данъчни периоди. Разчетите са погасени изцяло като за целта е било извършено прихващане по задължения с протоколи за прихващане срещу заем. Вещото лице отбелязва и в заключението и при разпита в съдебното заседание, че актовете са издадени с изключително много грешки както по отношение на размера на сумите, така и по отношение на периодите, които са натрупани в ревизионния акт и ревизионния доклад. Като допълнителен аргумент в тази посока следва да се отбележи и издадения на "Монти Мийд" АД РА № 12001595 от 7.3.2007 година и Ревизионен доклад № 1595 от 7.2.2007 година, където за м. 4.2006 година е вписано следното - За извършените доставки и начисления данък - дружеството извършва продажба с фактура № 6 от 28.4.2006 г. на "Монти спед"АД предприятие за месопреработка, склад за материали, гаражи, водоем и трафопост на стойност 1249465 лв. - главница и ДДС - 249893 лв., като е приложено заверено копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 145, както и по фактура № 7/28.4.2006 г. с данъчна основа 2323610, 26 лв. и ДДС - 464722, 05 лв. Посочено е изрично - при ревизията не се констатираха основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък. Като допълнение могат да се приемат и представените данни за - удостоверение за наличието или липсата на задължения на "Монти Мийд" АД, издадени от ТД Монтана, данните за имуществото на касатора, представените нотариални актове за продажба от касатора на други дружества на определено имущество, както установеното от вещото лице - протокол от съдебното заседание от 1.4.2009 г., че няма финансово неуредени взаимоотношения между страните по доставките. Следователно за този данъчен период няма пречка да се признае правото на данъчен кредит за получателя по доставките. В останалата част и за останалите данъчни периоди решението е правилно. В своята съвкупност доказателствата не могат да формират извод за наличие по ЗДДС на предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. При така изложените доказателства следва решението в посочената част да бъде отменено и да се признае правото на данъчен кредит на касатора със съответната лихва като му бъдат присъдени и разноските за двете инстанции в зависимост от уважената част на жалбата - в размер на 65 387 лв. На ответника също се следват разноски за тази инстанция в зависимост от останалата част, оставена в сила, в размер на 3000 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 161 ал. 1 изрч. последно от ДОПК - до размера за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, вр. с чл. 222 ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А"