Решение № 8591 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2009 г.

Решение № 8591 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13392/2009 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Митница София, с правоприемник Митница Столична, чрез пълномощника юрисконсулт Силвия Димитрова, против решението от 05.06.2009 г., постановено по адм. дело № 01257/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 113/17.08.2004 г. на началника на митницата. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че не е налице основание за приложение на преференциален режим по отношение на внесения автомобил, тъй като при извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че представеното доказателство за произход - декларация върху договор, е подправено. Съдът неправилно е приел като доказателство за произход представените удостоверения от "Бояна ауто"и "Дженерал моторс Югоизточна Европа", тъй като същите представляват частни документи и като такива не могат да опровергаят данните съдържащи се в официалните документи, представени по линия на международното сътрудничество. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Мирослав Василев Симеонов от гр. София, чрез пълномощника адв. Валентин Русев оспорва жалбата. В писмени бележки поддържа, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованите лица - Агенция "Митници" и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не са изразили становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отменил постановлението, като е приел, че е доказан преференциалния произход на стоката с представените по делото удостоверения. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменено по жалба на Мирослав Василев Симеонов постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 113/17.08.2004 г., издадено от началника на Митница София, с което са определени мито в размер на 530 лв. и ДДС - 106 лв., потвърдено с решение № М-39/12.01.2006 г. на директора на РМД - гр. София. За да постанови това решение съдът е приел, че задължението е определено в резултат на последваща проверка по реда на чл. 84 ЗМ на митническа декларация от 02.07.2002 г. за внос от Холандия на лек автомобил Опел - Вектра. При проверката по линия на международното сътрудничество по реда на чл. 32 от Протокол № 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки от една страна и Р България от друга, е получен отговор от холандските митнически власти относно достоверността на декларацията за произход на стоката, според който посоченият продавач не е изготвил и подписал договора и декларацията за произход. Съдът е посочил, че според изискванията по Европейското споразумение за асоцииране преференциалният режим за внос на стоки с произход от Общността се прилага, когато се представи сертификат за движение EUR 1 или в случаите по чл. 21, т. 1, при декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ. В случая е представена декларация за произход, за която е установено от митническите органи, че е неистинска, но произходът на стоката от Общността е доказан чрез две удостоверения от фирмите "Бояна Ауто" и "Дженерал Моторс Югоизточна Европа", според които лекият автомобил с процесната марка и номер на шаси е произведен през 1989 г. в Антверпен, Белгия. Предвид това съдът е направил извода, че внесената стока има безспорно установен произход от Общността и затова неправилно с обжалваното ППСПДВ не е признат преференциалния режим и са определени за внасяне мито и ДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. По делото е безспорно установено, че ответникът по касационната жалба Мирослав Василев Симеонов е осъществил внос на посочения лек автомобил по ЕАД № 5000/4-37432/02.07.2002 г., за който е декларирал преференциален произход въз основа на договор за покупко-продажба от 28.03.20002 г. с изготвена върху него декларация на износител за произход от Европейския съюз. При извършената проверка на основание чл. 32 от Протокол 4 към Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки от една страна и Р България, от друга страна /ЕСА/ относно редовността на декларацията за произход по линията на международното сътрудничество в областта на митническата дейност е установено, че декларацията е неправомерно издадена, посочените в нея данни относно продавача са подправени. Данните са изложени в отговор от митническата администрация на Холандия, получен с писмо вх. № РМ-4417-0163/21.10.2003 г. на Агенция "Митници". В чл. 11, т. 1 от Европейското споразумение е предвиден преференциален режим за внос на стоки с произход от Общността, като в Протокол 4 от споразумението са формулирани правилата за произход и приложение на тарифните преференции. В чл. 16 от протокола са посочени документите, чрез които може да бъде доказан произход на стоката от общността и те са: сертификат за движение EUR или декларация, изготвена от износителя върху фактура или всякакъв друг търговски документ, описващ продуктите, достатъчно подробно, за да могат да бъдат идентифицирани, наречена "декларация върху фактурата". В случая, за доказване преференциалния произход на внесената стока е представена декларация върху договора, във връзка с която е извършена последваща проверка за достоверност в изпълнение на правомощията на митническите органи по чл. 32 от Протокол 4 и чл. 84 от ЗМ. Холандските митнически власти са упражнили правомощията си по чл. 32, т. 3 от Протокол 4 и в резултат на извършената от тях проверка са изпратили представения по делото отговор, който представлява официален документи по смисъла на чл. 179 ГПК, идентичен по съдържание на чл. 143 ГПК /отм., който е приложим по конкретното дело/ и се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти и обстоятелства. Предвид това, с официалния документ на холандските митнически власти е опровергана доказателствената сила на декларацията за произход и претендирания преференциален произход на стоката. По делото не са представени други допустими доказателства за преференциален произход на стоката. В чл. 16 от Протокол 4 към ЕСА изчерпателно са посочени документите, чрез които може да бъде доказан произход на стоката от Общността и те са сертификат за движение EUR или декларация върху фактурата /договора/. Не е предвидена възможност за доказване на преференциалния произход на стоката чрез други доказателства и доказателствени средства. Затова, първоинстанционният съд неправилно е приел, че е допустимо доказване на преференциалния произход чрез други начини, освен посочените в цитираната разпоредба от протокола. Неправилно съдът е приел като доказателства за преференциален произход представените по делото служебна бележка от 21.12.2004 г., издадена от "Бояна Ауто" ООД и писмо от 05.06.2006 г., съставено от търговското представителство в София на "Дженерал Моторс Югоизточна Европа", в които е посочено, че лек автомобил с номер на шаси WOL000087К5115885 на марка Опел, модел Вектра, е произведен през 1989 г. в Антверпен, Белгия. Тези документи имат характера на частни документи и съставляват доказателство само за това, че изявленията в тях са направени от лицата, посочени за техни издатели. Подобни документи не са предвидени като допустими за доказване преференциален произход на стоката. Разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 16 от Протокол 4 към ЕСА е недопустимо, тъй като прилагането на преференциален режим на стоките с произход от Общността представлява изключение от принципа за облагане с мита на вносните стоки, който е действал към момента на осъществяване на процесния внос. По изложените съображения, неправилно съдът е приел, че е доказан преференциален произход на внесения лек автомобил и че за същия не се дължат определените с обжалваното постановление митнически задължения. Съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго с което да бъде отхвърлена подадената жалба. При този изход на спора на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, за което е направено своевременно искане. Дължимото възнаграждение е в размер на 100 лв. и е определено съобразно материалния интерес по спора - общо 636 лв. мито и ДДС, и на основание чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,