Решение № 7556 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4034/2014 г.

Решение № 7556 от 4.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4034/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив, против решение № 31/06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3383/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № ОЮ-33-761/19.09.2013 г. на същия административен орган и преписката е изпратена за ново произнасяне по молба - декларация вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г., подадена от Емилия Делчева Делчева при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че молителката не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), поради което съдът неправилно е определил размера на диференцирания минимален доход за отопление. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което оспорването да бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба - Емилия Делчева Делчева не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил заповед № ОЮ-33-761/19.09.2013 г. на директора на ДСП - Пловдив, потвърдена с решение № РД 01/245/24.10.2013 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП) - Пловдив, с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по молба - декларация вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г., подадена от Емилия Делчева Делчева при съобразяване с дадените в мотивите на съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед и решението на директора на РДСП - Пловдив, с която същата е потвърдена, са издадени от материално компетентни органи, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Обосновал е извод, че за определяне на диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) по отношение на Емилия Делчева и непълнолетната й дъщеря са приложими съответно разпоредбите на чл. 2, ал. 4, т. 4 (за самотен родител с дете до 18-годишна възраст - 272,68% от годишния минимален доход, който е в размер на 65 лв. съгласно Постановление № 6 от 15.01.2009 г. на Министерския съвет или 177,24 лв.) и т. 6 (за дете от 0 до 18- годишна възраст - 180,28% от годишния минимален доход или 117,18 лв.) от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и същият възлиза общо в размер на 394,42 лв., поради което средномесечният доход на семейството за съответния шестмесечен период (315,73 лв.) не превишава нормативно определения ДМДО. Обжалваното решение е неправилно. От фактическа страна е установено, че Емилия Делчева Делчева е подала молба-декларация с вх. № ОЮ-33-761/23.08.2013 г. с искане за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2013/2014 г. След извършена социална анкета е изготвен социален доклад, въз основа на който е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед. С последната административният орган е отказал отпускането на исканата от Делчева помощ по съображения, че лицето не отговаря на изискването по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., тъй като средномесечният доход на семейството - 315, 73 лв. надвишава ДМДО - 117,18 лв. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Според ал. 2 основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Според чл. 2, ал. 3 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба диференцираният минимален доход за отопление се определя, както следва: т. 4 - за самотен родител с дете до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 272,68 на сто от ГМД; т. 6 - за дете от 0- до 18-годишна възраст, а ако учи - до придобиване на средно или професионално образование, но не повече от 20-годишна възраст - 180,28 на сто от ГМД. Според чл. 2, ал. 5 от наредбата при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер. По делото няма спор относно размера на средномесечния доход на семейството на Делчева за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация, който правилно е изчислен в размер на 315,73 лв. Не се спори също, че гарантираният минимален доход за годината е в месечен размер от 65 лв. Правилно съдът е съобразил, че по отношение на Делчева като самотен родител по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ППЗСП е налице основанието за определяне на процент по чл. 2, ал. 4, т. 4 от наредбата и е отчел обстоятелството, че в кръга на семейството съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП, се включва и ненавършилото пълнолетие дете, за което е приложимо правилото по чл. 2, ал. 4, т. 6 от наредбата, но не е отчел разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП. Съгласно цитираната норма месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на изброените допълнителни условия, сред които и това по т. 7: безработните лица да са регистрирани в дирекциите "Бюро по труда" най-малко 6 месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски и други международни фондове. В случая няма спор, че Делчева е регистрирана като безработно лице на 08.08.2013 г., а е подала искането си за отпускане на месечната помощ за отопление на 23.08.2013 г., т. е. не е изпълнено допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, което е императивно. По отношение на лицето не са налице и предвидените в чл. 10, ал. 3 - 8 от ППЗСП изключения, за които срокът по ал. 7 не се отнася. Ето защо, като е определил ДМДО след събиране на получените суми по чл. 2, ал. 4, т. 4 и т. 6 от наредбата, без да отчете обстоятелството, че по отношение на заявителката не е изпълнено условието по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, първоинстанционният съд е изчислил неправилно неговия размер, в резултат на което е обосновал неправилен извод за това, че средномесечният доход на семейството на Делчева не превишава нормативно определения ДМДО. При тези безспорно установени факти е очевидно, че средномесечният доход на Емилия Делчева - 315,73 лв. е значително по-висок от ДМДО, законосъобразно формиран от административния орган по правилото на чл. 2, ал. 1, т. 6 в размер на 117,18 лв., поради което не е изпълнено условието по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП и същата няма право на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2013/2014 г. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отменил същия, Административен съд - Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,