Решение № 5360 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2014 г.

Решение № 5360 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4140/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Димитър Стефанов Ковачев, от гр. София, бул. "Скобелев" № 45, за отмяна на определение № 6422 от 15.10.2013 г., постановено по адм. дело № 8788/2013 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), оставено в сила с определение № 15540/25.11.2013 г. по адм. дело № 14607/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Ответникът - Столично управление "Социално осигуряване", не заявява становище по искането. Искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С определение № 6422 от 15.10.2013 г. по адм. дело № 8788/2013 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 15540/25.11.2013 г. по адм. дело № 14607/2013 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, жалбата на Димитър Стефанов Ковачев с вх. № 23442/09.09.2013 г. е оставена без разглеждане, на основание чл. 158, ал. 3 АПК, поради неотстраняване на нередовностите в срок и производството по делото е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК страните, участвали в производството по административни дела, могат да искат отмяна на влезлите в сила и неблагоприятни за тях съдебни актове, на основанията и в сроковете по чл. 239 и чл. 240 АПК. Лицето, депозирало искането е участвало в производството по делото пред АССГ, поради което е активно легитимирано да иска отмяна на постановеното по това дело прекратително определение, с което се прегражда развитието на делото. Отмяната като самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол е средство за защита срещу неправилни съдебни актове и то когато неправилността се състои в несъответствие между тях и действителното фактическо положение и се дължи на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК причини. Доколкото в молбата на Ковачев бланкетно се сочат три от тези нормативно установени основания, настоящият състав приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита след като решенията са влезли в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Към искането за отмяна не са приложени нови писмени доказателства, нито се твърдят нови обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Находящите се по делото преписи от документи: писмо на офиса на прокуратурата към Международния наказателен съд от 22.06.2012 г. (л. 15) и писмо от 19.06.2006 г. на РУСО (л. 21), не се сочат като писмени доказателства от значение за делото, отделно от това и не могат да служат за целите на доказателствената дейност. Не само защото нямат никаква връзка със спора относно допустимостта на съдебното производство, предмет на адм. дело № 8788/2013 г. на АССГ, но и защото първият от тях е на френски език и по аргумент от чл. 185 ГПК, вр. с чл. 144 АПК не може да бъде годно доказателствено средство, а вторият съставлява разяснително писмо относно тълкуването и прилагането на чл. 54в, ал. 1 КСО. Всички те предхождат атакуваното определение, могли са да бъдат представени и не са от значение за делото, т. к. са неотносими към правилността на правния извод относно допустимостта на жалбата срещу РУСО. Според чл. 239, т. 2 АПК може да се иска отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Във всички тези случаи неправилността на решението е породена от извършено престъпление. Това престъпление обаче трябва да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда. Такива доказателства в случая не са депозирани, а отсъствието им прави молбата неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК може да се иска отмяна, когато решението е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В тази хипотеза установяването на посочените основания също следва да стане с влязла в сила присъда или влязло в сила решение, каквито не са представени. В искането не се навеждат фактически обстоятелства, които да сочат на наличието на някоя от визираните в текста хипотези, липсват и доказателства, от които да се направи извод за постановяване на определението въз основа на документ, признат за подправен по предвидения в закона ред, респ. за основаването му на отменен акт на съд или друг държавен орган. На последно място: в обстоятелствената част на искането на Ковачев и допълнително постъпилото писмено становище, се сочат касационни доводи за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не обосновават предпоставки за отмяна на влязлото в сила определение. Отмяната е извънреден, а не инстанционен способ за евентуална ревизия на вече влязъл в сила съдебен акт. В такова производство касационни доводи не са допустими. При липсата на условията за отмяна, посочени в чл. 239 АПК, искането на Димитър Стефанов Ковачев е неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,