Решение № 14185 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14034/2010 г.

Решение № 14185 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14034/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Маргарита Георгиева Славейкова срещу решение № 2908 от 14.09.2010 г., постановено по адм. дело № 713/2010 г. от Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ЗИУ 36/07.01.2009 г. и заповед № 13/07.01.2009 г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (НАП). По наведени в касационната жалба доводи за неправилност се иска отмяната му. Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави решението на първоинстанционния съд в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Славейкова срещу заповед № ЗИУ 36/07.01.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № 13/07.01.2009 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Правилно, въз основа на събраните доказателства съдът е обосновал извод, че от страна на Славейкова, в качеството й на държавен служител е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразено в нарушаване на правилата при издаване на Акт за прихващане или възстановяване № 901482 от 23.10.2009 г., с който е определен за възстановяване на "Вип Кар Рент" ООД данък добавена стойност. Нарушението е подробно описано в заповедта на Изпълнителния директор на НАП, който в случая е орган по назначението. От събраните по делото доказателства извършването на нарушението е безспорно доказано, а и този конкретен факт не се оспорва от касатора. Неоснователен е наведеният довод, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка. Действително от събраните по делото гласни доказателства се установява, че при извършване на дисциплинарното нарушение от страна на Славейкова са допуснати нарушения на утвърдените процедури и от други служители на НАП "Възраждане", но така установените факти са ирелевантни по отношение на основния релевантен факт по делото - извършеното от касаторката нарушение на служебните задължения. Обосновано, въз основа на събраните доказателства съдът е приел за установено, че Славейкова е издала АПВ за възстановяване на ДДС на "Вип Кар Рент" ЕООД в нарушение на утвърдените процедури и като резултат по сметката на дружеството, собственост на сина й постъпила сумата, която се дължала на "Вип Кар Рент" ООД. В обжалваното решение подробно са описани установените от доказателствата по делото нарушения, извършени от касаторката при издаване на процесния АПВ, както и последвалите действия от нейна страна. Настоящият състав намира, че изводите в тази насока на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, като изведени въз основа на съвкупната преценка на доказателствата. Неоснователен е наведеният довод, за необоснованост на извода на съда, че утвърдените процедури за работа в НАП са били известни на Славейкова. Действително по делото не са представени доказателства, че заповедите, с които те са утвърдени да са връчени лично и срещу подпис на Славейкова, но познаването и спазването им е част от предвидените в длъжностната характеристика, връчена й на 04.07.2006 г. - раздел Знания, опит, умения и компетентности. От изложеното следва, че е неоснователен и доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновано съдът е приел, че не е необходим повторен разпит на свидетелите, които са дали обяснения във връзка с извършеното от касатора нарушение, както и че искането за установяване на начина на извършване на документооборота чрез назначаване на експертиза. По делото са приложени утвърдените от ръководителя на НАП процедури, които Славейкова по силата на длъжностната си характеристика е била длъжно да спазва в работата си, а от събраните доказателства безспорно е установено, че в конкретния случай те не са били спазени. Неоснователен е и доводът за твърдяното от касаторката нарушение на съдопроизводствените правила, изразено в постановяване на съдебния преди представяне на писмени бележки. Срокът за представяне на същите е изтекъл четири дни преди постановяване на акта. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка, като е обсъдил обстойно и в съвкупност събраните писмени и гласни доказателства, като изводите му относно релевантния факт - налице ли е извършено тежко нарушение на служебната дисциплина е обоснован и правилен. На следващо място неоснователен е и доводът, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след изтичане на срока по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Действително на част от служителите на НАП-Възраждане, нарушението е станало известно на по-ранен етап, но от събраните доказателства безспорно е установено, че дисциплинарно - наказващия орган е узнал за извършеното нарушение най - рано на 11.11.2009 г. - с постъпването на докладната записка № 004-9, изготвена от Заместник директора на ТД на НАП София до ръководителя на ТД на НАП София-град. Процесната заповед е издадена на 07.01.2010 г., при което правилно съдът е приел, че същата е издадена в рамките на законовия срок. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение