Решение № 1984 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2011 г.

Решение № 1984 от 9.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Рила газ" АД гр. София, чрез процесуалния представител адв. Г. Якимова, против решение № 656/15.02.2011 г., постановено по адм. дело № 7299/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 2000907574/7.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София в обжалваната част, потвърден с Решение № 1331/7.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат подробни съображения, обосноваващи посочените основания. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Ответната страна - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт № 2000907574/7.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София в обжалваната част, потвърден с Решение № 1331/7.09.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. С обжалваното решение на АССГ е отхвърлена жалбата на "Рила газ" АД срещу РА, с който за данъчен период м. 10.2009 г. е отказано на "Рила газ" АД право на приспадане на данъчен кредит по две фактури - № 4/8.10.2009 г. и № 5/8.10.2009 г. с предмет - консултантски услуги по договор от 6.04.2009 г. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и на материалния закон. Установил е, че по делото не е налице спор по фактите. По договор за консултантска дейност от 06.04.2009г ревизираното дружество като възложител е издало двете процесни фактури с начислен ДДС, в полза на получателя и изпълнител на услугата - "МКТ Интерконсулт" ЕООД, по които фактури касаторът е заявил право на приспадане на данъчен кредит. Не е спорна реалността на извършените доставки, за които са издадени два двустранни протокола за приемане на възложената работа - от 1.07.2009 г. за м. май и юни 2009 г. и от 1.09.2009 г. - за м. юли и август 2009 г. Не е спорно, че плащането по двата протокола е извършено в уговорените размери, по банков път на 8.10.2009 г., когато са издадени и фактурите. Касаторът е регистрирано лице по ЗДДС за 2009 г., а получателят "МКТ Интерконсулт" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 29.09.2009 г. Не е спорен видът и характерът на договора и услугите като такива с непрекъснато изпълнение, за срок от една година. В договора от 6.04.2009 г. не е уговорен срок на плащане на възнаграждението, нито е определен начинът и срокът, когато същото става дължимо. В хода на обжалването на РА по административен ред, с жалбата до решаващия орган, е представен анекс към договора, също от дата 6.04.2009 г., подписан двустранно от надлежните представители на двете дружества, в който е уговорено, че падежът на плащането настъпва - първо плащане на шестия месец от подписване на договора, за услугите, извършени до този момент и следващи плащания - на всеки два месеца след това. При тези факти, съдът е приел, че спорът по делото е правен и се свежда до това към кой момент е възникнало данъчното събитие и налице ли е специфичната хипотеза на чл. 25, ал. 4 ЗДДС. В горепосочения контекст съдът е счел, че задължението е за непрекъснато изпълнение, но поради това, че страните не са уговорили в основния договор кога плащането става дължимо, то се прилага принципа на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, според който данъчното събитие възниква на датата на извършване услугата, или в случая - на 1.07.2009 г. и 1.09.2009 г., когато е прието извършеното. Към тази два момента изпълнителят на услугата не е регистрирано по ЗДДС лице, поради което не е налице една от предпоставките за начисляване на ДДС. Налице е неправомерно начисляване на ДДС, поради което не се дължи възстановяване на данъчен кредит. Съдът не е кредитирал представения допълнително анекс, по силата на който е постигнато споразумение падежът на дължимото възнаграждение по всички предоставени услуги да е на шестия месец, считано от подписване на договора, или - след 2.10.2009 г. Съдът е счел, че щом документът, съдържащ изгодни за дружеството обстоятелства, няма достоверна дата, не може да обоснове наличието на тези обстоятелства и уговорки. Фактическата обстановка по спора действително е правилно установена от административния съд, но въз основа на правилно установените факти съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Действително, допълнителното споразумение е частен документ, който се ползва с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето му. Същият е годно неоспорено доказателство, което следва да бъде ценено съвкупно с останалите доказателства по делото и при съобразяване на правната уредба относно изпълнението на облигационно задължение. В случая се касае за търговска сделка с оглед качеството на страните като търговци. Консултантският договор е вид договор за изработка, уреден в ЗЗД. Относно начина и срока за изпълнение, при липса на конкретни уговорки в основния договор, са приложими правилата на ЗЗД, тъй като в специалния ТЗ липсва съответна уредба. Не е уговорен падеж на задължението за заплащане на възнаграждение за предоставените услуги, поради което същото се явява безсрочно. По силата на чл. 69 - 70 ЗЗД срокът за плащане се явява уговорен в полза на длъжника и настоящ касатор. При липса на данни и твърдения кредиторът ("МКТ Интерконсулт" ЕООД) да е поискал заплащане на извършените услуги преди 8.10.2009 г., то следва да се приеме, че плащането не е било дължимо преди тази дата и е станало такова към момента, в който е поискано и съответно платено задължението по банков път - на 8.10.2009 г. Изводът е, че данъчното събитие е възникнало на датата, на която плащането е станало дължимо, или в случая това е датата на плащането - 8.10.2009 г. Към този момент са издадени фактурите и е направено плащане. Това е момента, който се определя като падеж и от допълнителното споразумение между страните. Налице са условията по чл. 25, ал. 4 ЗДДС. Като е направил обратен извод съдът е постановил незаконосъобразен и необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен. При решаване на спора по същество настоящият съдебен състав намира, че ревизионният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Процесните фактури са издадени към момента на настъпване на данъчното събитие - м. октомври 2009 г., към който момент доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице. Безспорно са налице и останалите предпоставки за възникване на право на приспадане на ДДС по двете фактури, поради което РА се явява незаконосъобразен. При този изход на делото на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените и поискани от него разноски за производството пред първоинстанционния съд - 50 лв. за държавна такса. Касаторът не е направил искане за присъждане на разноски в касационното производство, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,