Решение № 5652 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2013 г.

Решение № 5652 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10285/2013 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Петър Драгомиров Цветков - сътрудник по охраната при Областно звено "Охрана" гр. Враца срещу решение № 11/14.06.2013 г. по адм. дело № 180/2013 г. на Административен съд - Враца, с което е отменено негово разпореждане, издадено на 26.03.2013 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Кирилов Кирков изразява становище за потвърждаване на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Съдебното решение е правилно. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което по отношение на тях важат изискванията, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт. Мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи обоснована и правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на сътрудника по охраната конкретни функции и във връзка с това дали процесното разпореждане е издадено при наличието на предвиденото в чл. 55, ал. 1 от ЗМВР материалноправно основание. Първоинстанционният съд е установил, че с процесното разпореждане касационният ответник е задължен при посещение в сградата на съдебната палата във Враца или друга сграда на съдебната власт да спазва вътрешния ред в сградата и етичния кодекс. Обосновано в случая е прието от съда по изложените в решението доводи, че разпореждането е издадено от компетентен орган съобразно правомощията, дадени в чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 393, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/, поради което същото е валиден административен акт. Правилно съдът е приел, че разпореждането не съдържа реквизитите, описани в чл. 55, ал. 5 от ЗМВР, тъй като липсват фактически и правни основания за издаването му, а също така разпоредителната част е неясна, формулирана е много общо, в нея не се определят конкретни права и задължения, както и не е посочен начинът и срокът за изпълнението им. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода, направен от решаващия съд, че административният акт е издаден при пълна липса на мотиви, което не дава възможност на съда да упражни контрол за неговата законосъобразност и е основание по чл. 146, ал. 2 от АПК за отмяната му. Ето защо действията на сътрудника по охраната при областно звено "Охрана" - Враца не могат да бъдат приети за законосъобразни в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР, вр. чл. 393, ал. 1 от ЗСВ при посочените в акта правни норми. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Сочените основания за отмяна на решението са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е тълкувал и приложил правилно нормативната уредба. Фактическите и правни изводи е изградил след задълбочен анализ на всички искания и доводи на страните. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, пето отделение,