Решение № 8921 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2022 г.

Решение № 8921 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3862/2022 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Българската народна банка е подала касационна жалба срещу решение № 6897/22.11.2021 г. по адм. дело № 6406/2019 г. по описа на Административния съд-град София в частта, в която е осъдена да заплати на В. С. обезщетение в размер на 5624, 38 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 25.07.2014 г. - 05.11.2014 г., в резултат на бездействието на Българската народна банка да приложи ползващата се с директен ефект норма на чл. 1, § 3, буква "i" от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД в императивния срок от пет работни дни, заедно със законната лихва върху главницата от 11.06.2019 г. ( датата на внасяне исковата молба), и разноски в размер на 850 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на разноски. Българската народна банка е подала и частна жалба срещу определение № 981/8.02.2022 г. по същото делото, с което решение № 6897/22.11.2021 г. е изменено в частта за разноските, като В. С. е осъдена да заплати на Българската народна банка съразмерно с отхвърлената част от исковете разноски в размер на 690 лева вместо присъдените с решението 906 лева. Решението се обжалва и от В. С. в частта, в която е осъдена да заплати на Българската народна банка разноски в размер на 906 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението и постановеното определение относно разноските са правилни и следва да се оставят в сила. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите и правилността на решението в обжалваните части, както и правилността на определението, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на В. С., с която срещу Българската народна банка са предявени искове за обезщетяване на вреди, както следва: иск за присъждане на обезщетение в размер на 8 627, 97 лева, представляваща изтеклата върху гарантирания размер на банковите депозити от 196 000 лева законна лихва за периода 30.06.2014 г. - 04.12.2014 г. поради забавеното изплащане на депозита по причина на неправомерното бездействие на Българската народна банка за прилагането на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити; иск за сумата 3 158, 66 лева представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от разликите във валутния курс на долара, които ищцата не реализирала поради забавеното изплащане на гарантирания размер на депозита; законните лихви върху всяко едно от претендираните обезщетения, считано от датата на образуване на настоящото дело до окончателното изплащане. С молба от 14.10.2021 г. ищцата поискала изменение на предявените искове. Съдът допуснал изменение, състоящо се в намаляване на размера на исковите претенции и промяна на исковия период, който се включвал в първоначално посочения. Първата искова претенция била намалена от 8 627, 97 лева на 5 624, 38 лева, а втората от 3 158, 66 лева – на 1 561, 21 щатски долари. В съответствие с допуснатото изменение обезщетенията се претендират за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. Административният съд установил, че В. С. сключила на 13.02.2014 г. рамков договор с "Корпоративна търговска банка" АД и четири анекса към него за откриване на влог по четири банкови сметки – две в евро, една в лева и една в щатски долари, при условията на преференциален срочен депозит. На 20.06.2014 г. представители на "Корпоративна търговска банка" АД внесли в Българската народна банка уведомление за засилено теглене на средства от сметки на клиенти на банката, от което възниквал риск от изчерпване на ликвидността и преустановяване на разплащанията, както и на всички видове банкови операции. Уведомлението съдържало искане за прилагане на надзорна мярка, което било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения на банката към вложителите й. С решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, изменено и допълнено с решение № 74/22.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции, "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под специален надзор за срок от три месеца. Със същото решение били назначени квестори, спряно било изпълнението на всички задължения на търговската банка и дейността й била ограничена. С решение № 114/16.09.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка удължил срока на специалния надзор до 20.11.2014 г. На 20.09.2014 г. Министерският съвет на Република България бил уведомен от Европейската комисия за откриването на процедура срещу България за нарушение на Директива 94/19/EC. Процедурата е прекратена с решение на Европейската комисия от 15.12.2015 г.. С решение № 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на Българската народна банка отнел лиценза за извършване на банкова дейност на "Корпоративна търговска банка" АД. Въз основа на това решение е открито производство пред Фонда за гарантиране на влоговете в банките за изплащане на вложителите на гарантирания размер на депозитите. С решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките определил датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. На 06.11.2014 г. за ищцата била изпратена информация към Фонда за гарантиране на влоговете в банките в съответствие с разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), като в посочената сума били включени и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка от 06.11.2014 г. Според издаденото от "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност удостоверение, наличните по сметките на В. С. парични средства представляват съвкупност от главница и капитализирани лихви, като не може да бъде удостоверено каква част от изплатения на ищцата гарантиран размер на влоговете от 196 000 лева представлява главница и каква част - лихва. Административният съд изслушал заключение на счетоводна експертиза, в което са посочени размерите на лихвите в проценти, начислявани по съответните влогове на ищцата в "Корпоративна търговска банка" АД за съответните периоди. Административният съд анализирал задълженията на държавата за изплащане на гарантираните депозити на граждани и организации в кредитните институции, които произтичат от нормите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити и Директива 2009/14/ЕО от 11.03.2009 г., с която се изменя Директива 94/19/ЕО. Съдът посочил, че "неналичен депозит" съгласно чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Както е записано в съображенията, съдържащи се в решението по дело С-571/16 на Съда на Европейския съюз, постановено по преюдициално запитване на Административния съд-Варна, от текста на чл. 1, § 3 i), от Директива 94/19 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; чл. 1, § 3 i) уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това "колкото е възможно по-скоро" и "не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми"; установяването на неналичността на депозитите не може да зависи от неплатежоспособността на кредитната институция или от отнемането на нейния лиценз; срокът, в който трябва да се установи, че депозитите са неналични е императивен и не може да бъде дерогиран; удължаването на срока за изплащане на депозитите е възможно, единствено при изключителни обстоятелства и не може да надвишава 10 работни дни; чл. 1, § 3 и чл. 10, § 11 от Директива 94/19 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор; чл. 1, § 3 i) от Директива 94/19 трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на компетентния национален орган, като предварителното предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба. Компетентният орган, в случая Българската народна банка, е следвало да се увери, че депозитите на вложителите в "Корпоративна търговска банка АД, които са дължими и платими, не са били платени от кредитната институция. В рамките на пет работни дни след тази констатация Българската народна банка следвало да определи дали "Корпоративна търговска банка "АД изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да е в състояние да го направи. Схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е приел съответното решение. С Директива 2009/14/ЕО е внесена промяна в чл. 1, точка 3, подточка "i" втората алинея, според която "... компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни, след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми". Задължението на Българската народна банка да обяви неналичността на депозитите следвало пряко от нормите на директивата. При приемането на решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на "Корпоративна търговска банка" АД под специален надзор Българската народна банка разполагала с необходимите факти и е имала възможност да направи констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3, подточка "i" от Директива 94/19/ЕО по причини, пряко свързани с финансовото положение на търговската банка. "Корпоративна търговска банка не само не е изпълнявала вече подадени заявки за плащане, но и вложителите й били лишени от възможност да правят такива. В решението на Българската народна банка за поставяне на "Корпоративна търговска банка" АД под специален надзор по сметката на банката в платежната система за брутен сетълмент разполагаемата наличност възлизала на 237 773 лева, при наредени чакащи плащания за над 38 000 000 лева. Не е съществувала близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите, още повече че изпълнителните директори на търговската банка изпратили уведомление до Българската народна банка с писмо № 4098/20.06.2014 г., че наличните средства няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на банката в най-близко време. Решението от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка, с което "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под специален надзор, е мотивирано именно с наличието на опасност от неплатежоспособност поради засиленото теглене на средства и липсата на достатъчно ликвидни активи към 20.06.2014 г. Определеният тримесечен срок на надзора недвусмислено сочел липсата на "близка перспектива" за изплащане на депозитите от кредитната институция Макар условията да са били налице, Българската народна банка не изпълнила задълженията си по Директива 94/19, които се основават на приложими с директен ефект норми от правото на Европейския съюз. Липсата на умисъл в приложения при упражняване на надзора подход от страна на Българската народна банка не водел автоматично до извод, че допуснатото нарушение не е съществено. Според преценката на административния съд, Българската народна банка неоснователно се позовавала на чл. 79, ал. 8 ЗКИ, според която отговорността на надзорния орган може да бъде ангажирана само, ако вредите са причинени умишлено. Съдът не споделил и възражението на ответника, че исковата претенция на ищцата за заплащане на законната лихва за забава за изплащането на гарантирания размер на депозитите следва да се отхвърли, тъй като до датата на изплащане на гарантирания размер на влога "Корпоративна търговска банка" АД е начислявала договорна лихва върху влоговете на ищцата, като в изплатения гарантиран размер на влоговете от 196 000 лева е включена главница и договорна лихва, изтекла за времето от 30.06.2014 г., до изплащане на сумата. Административният съд изтъкнал, че задължението за заплащане на законната лихва е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди от неизпълнението на парично задължение, които кредиторът не е длъжен да доказва. Невъзможността вложителите да се разпореждат свободно с парите си поради неизпълнението на задължението на Българската народна банка да задейства схемата за изплащане на гарантирания размер на депозитите в указаните в Директива 94/19 ЕО и Директива 2009/14 / срокове пораждало правото им на обезщетение. Административният съд посочил, че своевременното изпълнение на задължението по чл. 1, § 3, б. "i" от Директива 94/19 би защитило в максимална степен, освен правата на вложителите, и обществения интерес, доколкото цел на директивата е не само защитата на вложителите, а и осигуряването на стабилност на банковата система. При паричните притезания обективният измерител на стойността на нарушеното право била законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Каквито и лихви да са били начислявани върху размера на депозита в лева, те не били изплащани отделно, а са били включени в общия размер от 196 000 лева. Сумата от 196 000 лева била формирана от изплатените 7 250, 98 лева, 158 898, 25 лева, представляващи равностойността на 81 243, 39 евро и 29 850, 76 лева, представляващи равностойността на намиращите се по сметката от щатски долари парични средства. Първоинстанционният съд отхвърлил и възражението на ответника, че нямало причинна връзка между вредата и невзетото от централната банка решение по чл. 1, пар. 3, буква "i" от Директива 2009/14/ЕО, както и че компетентният да изплаща депозитите орган е Фондът за гарантиране на влоговете в банките, който не е разполагал с необходимите средства към оня момент. Съдът отбелязал, че Фондът няма правомощие да определи началната дата на изплащане на гарантираните депозити, а поставянето в действие на компенсационния механизъм не е обвързано с наличието/липсата на достатъчно парични средства. Съгласно чл. 1, точка 3, подточка "i" от Директива 2009/14 срокът от 5 работни дни, в който Българската народна банка следвало да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. когато "Корпоративна търговска банка" АД била поставена под надзор, изтекъл на 27.06.2014 г. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), ако Българската народна банка бе взела решението по чл. 1, точка 3, подточка "i" в петдневния срок или най-късно до 27.06.2014 г., ищцата би могла да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г. Именно от тази дата ищцата е започнала да търпи вреди, тъй като задължението на Българската народна банка за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г. След тази дата Българската народна банка не била в забава. Поради това на ищцата следвало да се присъди обезщетение в размер на 5 624, 38 лева, представляващо изтеклата за периода 26.07.2014 г. - 05.11.2014 г. законна лихва за забава, изчислена върху гарантирания размер на депозитите от 196 000 лева. Съдът отхвърлил като неоснователен иска за заплащане на обезщетение в размер на 1 561, 21 щатски долари, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от разликата във валутния курс на щатския долар към датата 26.07.2014 г. спрямо този към 05.11.2014 г., когато била открита процедурата за изплащане на депозитите. С оглед частичното уважаване, съответно, отхвърлянето на исковите претенции, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Българската народна банка била осъдена да заплати на В. С. разноски в размер на 850 лева от общо направените разноски от 1220 лева, а В. С. - да заплати на Българската народна банка разноски в размер на 906 лева. Касационната инстанция намира, че решението, в обжалваната от Българската народна банка част, е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, с правилата на формалната логика и с материалния закон. То съответства на правото на Европейския съюз според тълкуването, направено от Съда на Европейския съюз в решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Правото на Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки следва да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт. Друг основен принцип на правото на Европейския съюз е принципът за неговия примат над националното право на държавата членка. В случай че правният ред на Европейския съюз допуска търсенето на имуществена отговорност от държавата-членка за вреди, причинени на граждани или организации при нарушаване на правото на Европейския съюз, липсата на норма с такова съдържание в националния закон не изключва възможността за предявяване на иск за обезщетение пред националните съдилища. Не може да бъде споделен доводът на касационния жалбоподател, че към 20.06.2014 г. Българската народна банка не е била компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19/ЕО. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете, както и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Статутът на централна банка, който има Българската народна банка по Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на § 40 Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012. Освен Българската народна банка, в системата на държавните органи към оня момент и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Затова не е било необходимо изрично законодателно решение за овластяването на национален държавен орган, който да изпълнява задълженията по Регламент (ЕС) № 575/2013. Директива 94/19/ЕО не е била транспонирана в цялост в националното законодателство. Бездействието на Българската народна банка е противоправно, независимо че нормата на чл. 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19 не е пренесена в националния закон. Българската народна банка като национална институция е следвало да приложи правилата по директивата. Това нейно задължение произтича от задължението на държавата за лоялно сътрудничество като държава-член на Европейския съюз и по силата на принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право. Нормите на директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо че по общо правило, за да може директивата да породи действие на територията на държава членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми. В мотивите на решението Съдът на Европейския съюз посочва: "Член 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите". Управителният съвет на Българската народна банка е бил обвързан да приеме решение със съдържание, съответстващо на предписанието на член 1, точка 3, подточка "i" от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година, като остави неприложена противоречащата му норма на чл. 23, ал. 1 ЗГВБ (отм.). Като следствие от неизпълнението, е било забавено откриването на процедурата по изплащането на депозитите на вложителите в "Корпоративна търговска банка" АД в гарантирания размер от 196 000 лева. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между понесените от ищцата имуществени вреди и допуснатото от Българската народна банка неправомерно бездействие. В решението ясно се посочва какви са били произтичащите от правото на Европейския съюз задължения на централната банка, които тя не е изпълнила своевременно. По тази причина ищцата, както и всички вложители в "Корпоративна търговска банка" АД, не са имали достъп до гарантирания размер на депозитите си в течение на срока на исковата претенция. Касационната инстанция не споделя и довода на Българската народна банка, че ищцата не е понесла твърдените вреди, тъй като обезщетението за забавено плащане на парично задължение било дължимо само в случаите на договорно неизпълнение на длъжника, но не и при вреда, възникнала от деликт. Законната лихва се дължи като обезщетение за неизпълнение на парично задължение независимо дали неизпълнението е свързано с договорно или от извъндоговорно правоотношение. Размерът на дължимото на страната обезщетение се определя на основание чл. 86 ЗЗД, в съответствие с националния закон, тъй като в тази област не са създадени норми от правото на Европейския съюз. Съгласно § 1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. Ищцата не е трябвало да доказва размера на причинените й вреди, тъй като претендира изтеклата върху главницата законна лихва, която, както беше посочено по-горе, представлява предвиденото по закон обезщетение за неизпълнение на парично задължение. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не може да бъде възприет и доводът на Българската народна банка, че ищцата не е понесла имуществена вреда, тъй като през цялото време на специалния надзор над "Корпоративна търговска банка" АД до 6 ноември 2014 г., когато е отнет лицензът на търговската банка, по влоговете й в банката е начислявана договорна лихва. Както е посочено по-горе, В. С. е понесла имуществена вреда от това, че гарантираната сума по депозитите й в "Корпоративна търговска банка" АД не е била изплатена в нормативно предвидените срокове. Задължението на Българската народна банка, за неизпълнението на което съдът е присъдил обезщетение, произтича от правно основание с извъндоговорен характер, а лихвата, която се начислява по влоговете на ищеца, е свързана с правоотношението по договора й за влог, сключен с "Корпоративна търговска банка" АД. Съгласно чл. 4, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Максималната сума, който изплаща Фондът за гарантиране на депозитите в банките, е 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете на лицето, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. Затова, за определяне на размера на обезщетението, няма правно значение каква част от изплатената на даден вложител сума от 196 000 лева представлява главница и каква - договорна лихва. Начислената договорна лихва увеличава размера на задължението, което "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност има към вложителя, който може да търси пълният му размер в образуваното срещу търговската банка производство за несъстоятелност. Това вземане не е идентично с вземането на вложителя към Българската народна банка за обезщетяване на вреди, чийто източник е настъпилото непозволено увреждане. Касационната инстанция намира за неоснователна касационната жалба на В. С. по отношение на решението в частта за разноските. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ (изм. ДВ, бр. 43 от 2008 г.), ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Макар да не е предвидено изрично, по аргумент за по-силното основание, разноски на ответника се дължат и при частично отхвърляне на иска. При непълнота на закона, приложение намира чл. 78, ал. 3 ГПК, според който ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Непълнотата в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, що се отнася до възлагането на разноските, е преодоляна частично с приемането на разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.). Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С приемането на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ не създава нова правна уредба, а се подобрява цялостната редакция на текста. Действието на тази разпоредба, както поддържа жалбоподателката С., не е отложено с параграф 6 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. С изменението на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, обнародвано в Държавен вестник, бр. 94 от 2019 г., се въвежда ново основание на отговорността на държавата и общините за вреди, в обхвата на която се включват и вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, урежда се подсъдността на споровете за отговорността на държавата за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което е във връзка с изменението на чл. 203, ал. 3 АПК (ДВ, бр. 94 от 2019 г. ). Именно с тези важни законови промени следва да се свързва отлагането на действието на закона по отношение на исковите молби, които са внесени преди изменението. Като разграничителен критерий е избрана датата на внасяне на исковата молба, тъй като новите правни норми не могат да бъдат основание на вече предявени искови претенции. Разноските се определят от съда с крайния съдебен акт, съобразно предвижданията на действащия към този момент нормативен акт. Начинът, по който се разпределят между страните, не е елемент, характеризиращ исковата претенция, а зависи единствено от изхода на правния спор. Затова няма място за автоматичното изключване на действието на влязлата в сила норма на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ по силата на § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общите за вреди, що се отнася до присъждането на разноски, без да се извърши систематичното й тълкуване. В нарушение на закона, с определение № 981/8.02.2022 г. административният съд е постановил намаляване на размера на разноските, които В. С. дължи на Българската народна банка. С молба от 13.12.2021 г. Българската народна банка е поискала изменение на решението в частта за разноските, при което на ищцата да не се присъждат разноски или такива да се присъдят в полза на Българската народна банка в по-висок размер. В нарушение на принципа, който забранява да се влошава положението на обжалвалата страна (чл. 271, ал. 1 предл. 2 ГПК), административният съд е присъдил по-нисък размер на разноските, които В. С. трябва да заплати на Българската народна банка. Определението е неправилно и следва да се отмени. Няма основание за отмяна на решението в частта за разноските, които В. С. е осъдена да заплати на Българската народна банка с постановяването на друго в тази част, с което в полза на Българската народна банка да се присъди по-висок размер на разноските. Административният съд основателно е намалил размера на адвокатското възнаграждение, като се е позовал на обстоятелството, че е налице непротиворечива съдебна практика по този вид дела, макар те да са с фактическа и правна сложност. При отсъствието на касационни основания за отмяна решението в обжалваните части следва да бъде оставено в сила. Разноските на страните следва да останат, както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд