Решение № 954 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2018 г.

Решение № 954 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1142/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Х. Г., [гражданство] е подал касационна жалба против решение № 5591/6.10.2017 г. по адм. дело № 7260/2017 г. по описа на Административния съд – С.-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 10363/25.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон, поради което е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Х. Г., [гражданство], [дата на раждане], в провинция К., [държава], по вероизповедание - [вероизповедание], напуснал страната си на произход през 2015 година. Преминал нелегално през територията на Иран и Турция, и също нелегално влязъл на територията на Р. Б. С молба № 3051/11.10.2016 г. на РПЦ – С. до председателя на Държавната агенция за бежанците Х. Г. поискал предоставяне на международна закрила. Тъй като молбата била подадена от непридружено малолетно лице, на основание чл. 25, ал. 1 ЗУБ, началникът на РПЦ – С. е направил искане до кмета на Район "Овча купел" - Столична община за назначаване на представител на Х. Г. Със заповед № РОК16 – РД09 – 432/14.11.2016 г., кметът на район "Овча купел" назначил за представител на непридружения малолетен чужденец В. Василева, младши експерт в отдел "Социални дейности", Район "Овча купел". На 09.02.2017 г. с Х. Г. било проведено интервю, на което присъствали назначеният от кмета на Район "Овча купел" негов представител и социален работник от Отдел "Закрила на детето" при Агенцията за социално подпомагане. Чужденецът заявил, че в родината си не е имал проблеми с изповядваната от него религия, не е членувал в политическа партия или организация, не е бил член на въоръжена групировка, спрямо него не са отправяни заплахи, не е бил преследван на основание на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, не му е оказвано насилие, не е имал проблеми с официалните власти в страната си по произход, не е арестуван или задържан, не е осъждан. Посочил е, че не знае къде се намират родителите му към този момент. Напуснал е [държава], тъй като се страхувал от талибаните, които ходели по къщите и искали храна и пари, а и защото там не му харесвало. За пътуването получил пари от вуйчо си, който му казал да напусне страната. Малолетният чужденец заявил, че не желае да остане в България, тъй като имал за цел е да достигне Франция. С решение № 10363/25.05.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Г. поради отсъствието на нормативните изисквания на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. От правна страна административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът възприел мотивите на административния орган, че по отношение на Х. Г. липсват нормативните предпоставки за предоставяне на закрила. Според мотивите на първоинстанционното решение, нямало данни за осъществено по отношение на чужденеца преследване в родината му [държава], поради етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към социална група, сочещи на необходимост от бежански статут. Административният съд счел за законосъобразен и отказа на административния орган да предостави на чужденеца хуманитарен статут по съображения, че кандидатът не навежда причини за напускане на [държава], които да разкриват наличието на реална опасност от тежки посегателства, насочени към личността му. Отбелязано е, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 8 ЗУБ – други хуманитарни причини, защото само по себе си обстоятелството, че жалбоподателят е непридружен малолетен не е основание за предоставяне на хуманитарен статут, при липсата на предвидените нормативни изисквания. Поради това съдът отхвърлил подадената от Х. Г. жалба срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. При постановяване на обжалваното решение съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история, изложил е подробни мотиви, които съдържат съответни на данните от преписката фактически констатации, както и правни изводи, формирани при точно приложение на материалния закон. Административният съд законосъобразно е потвърдил отказа на председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставяне на статут по молбата на Х. Г., тъй като не са установени обстоятелства, които да обосноват необходимост от предоставяне на международна закрила при условията на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. Малолетният чужденец не е бил преследван заради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група, нито е бил обект на тежки посегателства на територията на държавата на произход. Както правилно е приел първоинстанционният съд, малолетието на кандидата не е основание за предоставяне на статут. Когато искането за статут се подава от непридружени малолетни лица, се изискват допълнителни мерки за закрила и охраняване на техните интереси в рамките на административното производство, които в случая са били предприети в съответствие със Закона за убежището и бежанците. Не се оправдава оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е отчел наличието на несигурна обстановка в Афганистан. Първоинстанционният съд е обсъдил общоизвестната информация и е направил преценка, че въпреки данните за терористични нападения на територията на държавата, общата ситуация на несигурност сама по себе си не може да обуслови непосредствена заплаха за живота и здравето на малолетния чужденец. Актуалните данни не опровергават извода, че той може безпрепятствено да се завърне и установи в [държава], където се намира семейството му и където за него няма непосредствена заплаха. И към днешна дата липсва основание да се приеме, че на територията на Афганистан съществува вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Не се наблюдава ситуация на безогледно насилие, което достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи насилие. При отсъствието на касационни основания за отмяна, решението, с което е отхвърлена жалбата на Х. Г. срещу административния акт на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд