Решение № 14005 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10893/2015 г.

Решение № 14005 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10893/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от на "ИБП" ЕООД, гр. София представлявано от управителя Ивайло Петров Богданов против Решение № 4702 от 03.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4406 от 2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р 2213140195609101/08.10.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП-София., за установени задължения на "ИБП" ЕООД за ДДС в размер на 2 399 150 лв. заедно със съответните лихви за данъчен период м. 01.2014 г. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението на АС с което е потвърден РА. Ответникът по касационната жалба - Директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Кожухарова оспорва касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледан а по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 4702 от 03.07.2015 г., постановено по адм. д. № 4406 от 2015 г. по описа на Административен съд София град, е отхвърлена жалбата на "ИБП" ЕООД, гр. София представлявано от управителя Ивайло Петров Богданов, срещу Ревизионен акт № Р 2213140195609101/08.10.2014 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП-София., за установени задължения на "ИБП" ЕООД за ДДС в размер на 2 399 150 лв. заедно със съответните лихви за данъчен период м. 01.2014 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, решаващият съд е приел, че доставката на телефонни апарати уговорени в договор от 10.01.2014 г. между жалбоподателя в качеството му на продавач и "Акуила транс" ЕООД - купувач, не е реално осъществена, но съгласно чл. 203 от Директива 2006/112, ДДС е дължим от всяко лице, което начислява данъка във фактура. Разпоредбата е транспонирана дословно в чл. 85 ЗДДС. По сделката от ревизираното лице - жалбоподател е издадена фактура № 1/10.01.2014 г., в която като предмет на доставка е вписано авансово плащане на мобилни телефони по договор от 10.01.2014 г. на основание чл. 130, ал. 3 от ЗДДС с ДО 11995750 лв. и ДДС 2399150 лв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. На 10.01.2014 г. между "АКУИЛА ТРАНС" ЕООД, възложител и "ИБП" ЕООД, доставчик е сключен договор, по силата на който жалбоподателят поема задължението да достави 11820 бр. мобилни телефони марка I Phone модел 5 S, 16 GB памет на стойност 846,02 USD за 1 брой с включен ДДС. Срокът на доставката е 180 дни, считано от датата на подписване на договора, или до 10.07.2014 г. Срещу задължението на доставчика да достави мобилните телефони възложителят поел насрещно задължение да прехвърли на "ИБП" ЕООД 100 000 бр акции на приносител от капитала на CHINA SHENHUA SHIPING Corp., дружество, регистрирано в Панама с фиш № 729947, документ 1941086/16.03.2011 г., общо на стойност 10 000 000 USD във формата на временни удостоверения. Включена е и уговорка, че "АКУИЛА ТРАНС" ЕООД гарантира, че е единствен собственик на акциите, които прехвърля, и че е предприело всички действия, изисквани от закона и от устава на дружеството, свързани с прехвърлянето на съществуващи акции на трети страни. Съгласно т. 10 от договора след неговото подписване разпореждането с акциите на CHINA SHENHUA SHIPING Corp. е изцяло в правомощията на "ИБП" ЕООД. Страните постигнали и съгласие при неизпълнение на задълженията на доставчика да достави стоките да заплати на възложителя стойността на акциите в размер на 10 000 000 USD и неустойка в размер на 60 000 щатски долара. Съдът правилно е преценил, че договорът от 10.01.2014 г., сключен между "ИБП" ЕООД и "АКУИЛА ТРАНС" ЕООД, съставлява такъв за замяна - чл. 222 и 223 от Закона за задълженията и договорите; че уредбата на въпросните сделки в ЗДДС е дадена в чл. 130, ал. 1, определящ, че при доставка, по която възнаграждението /изцяло или частично/ е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Според чл. 130, ал. З ЗДДС доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане /цялостно или частично/ по втората доставка. Доколкото датата на данъчно събитие се определя съгласно препращащата норма на чл. 130, ал. З ЗДДС, приложение ще намерят разпоредбите на ЗДДС, уреждащи правилата за начисляване на данък и ползване на данъчен кредит при авансово /цялостно или частично/ плащане за доставка, независимо, че то не е уговорено в пари. Чл. 25, ал. 7 ЗДДС урежда специфичен случай на изискуемост на данъка при осъществено авансово плащане. Смисълът на нормата е да се установи по-ранна дата на изискуемост на данъка за получателя на плащането /в случая - непаричната престация/. Независимо от факта, че уговорената в договора от 10.01.2014 г. сделка не е осъществена, съдът правилно е приложил хипотезата на чл. чл. 203 от Директива 2006/112, съгласно която, ДДС е дължим от всяко лице, което начислява данъка във фактура. Разпоредбата е транспонирана дословно в чл. 85 ЗДДС. Следователно посочените в цитираните текстове лица са платци на начисления ДДС независимо от задължението за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка /реш. по дело Руседеспред, С-138/12, т. 23, решение на СЕО от 19.09.2000 г. по дело С-454/98 Schmeink & Cofreth AG & Со KG, т. 47, решение по дело С-566/07 Stadeko, т. 26-28./ Целта на тази уредба е отстраняване на риска от загуба на данъчни приходи, който може да бъде породен от предвиденото в чл. 167 и следв. от Директивата право на приспадане. Следователно, въз основа на посочените норми за жалбоподателя е възникнало задължение за плащане на ДДС в размер на 2 399 150 лв. Неоснователни са оплакванията на касатора относно нищожността на РА, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно - производствените правила за неговото издаване, към който настоящата съдебна инстанция се присъединява. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Доколкото юрисконсултско възнаграждение е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК такова не следва да се присъжда и за касационната инстанция.