Решение № 10641 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2012 г.

Решение № 10641 от 20.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5387/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2909/28.02.2012 г., постановено по адм. д. № 12879/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Нели Димитрова Доева срещу заповед № ЧР-03-34 от 26.08.2011 г. на министъра на правосъдието, с която й е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Срещу това решение чрез адв. Ценова е подадена касационна жалба от Нели Димитрова Доева с оплакване, че е неправилно и необосновано, изводите на съда не кореспондират със събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения за постановяване на оспорения акт от министъра на правосъдието след изтичане на срока на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, при противоречие с материалноправните разпоредби, без да се съобрази тежестта на извършеното с вида на дисциплинарното наказание, без да има безспорни доказателства, че дължимите данъчни задължения действително не са внасяни своевременно. Не споделя довода на съда, че дисциплинарно наказание може да се наложи на един служител, независимо дали към момента на налагане на дисциплинарното наказание заема същата длъжност, на която е извършил нарушението. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационната жалбоподателка се представлява от адв. Ценова, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, представя писмена защита. Ответникът по делото - министърът на правосъдието, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена, представя писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, по същество за основателна, поставя под съмнение становището на съда за спазен преклузивен срок по чл. 9, ал. 1 от ЗДСл. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства и подробните възражения за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред тричленния състав е заповед № ЧР-03-34 от 26.08.2011 г. на министъра на правосъдието, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на Нели Димитрова Доева - държавен финансов инспектор в отдел "Финансов контрол на частните съдебни изпълнители и статистика" в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт. По делото не е спорно, че за периода от 20.02.2008 г. до 20.02.2011 г. включително жалбоподателката е заемала длъжността "началник отдел "Финансово-счетоводни дейности"" в дирекция "Финанси и бюджет". Настоящата инстанция споделя становището на тричленния състав, че срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарни наказания е спазен, макар в мотивите този извод да не е конкретизиран. Съгласно цитираната норма, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Според Доклад за резултатите от консултантски ангажимент рег. № 92-02-70/20.06.2011 г., проверката касае задълженията за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г., от което е видно, че едногодишният срок от крайната дата не е изтекъл. В т. 2 от касационната жалба Доева цитира последователно от б. "а" до б. "м" дати, според които министърът е пропуснал 2-месечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, като се акцентира върху 26.04.2011 г. - датата, на която органът е уведомен за невнесени своевременно вноски по ЗКПО за 2010 г. заедно с твърдението, че това е в резултат на неизвършено от Доева; 17.06.2011 г. - информация до министъра за дължимите данъци по ЗМДТ за 2009 - 2011 г. и 26.08.2011 г. - датата на издаване заповедта за налагане на оспореното наказание. В съдебната практика, цитирана и в касационната жалба, безспорно се приема, че съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка бъдат предоставени на административния орган и от този момент дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание. В тази безспорна теоретична постановка за всеки отделен случай, съобразно данните по делото се преценява кога е настъпило "откриване на нарушението", обвързано с постъпването на материалите по дисциплинарната преписка при административния орган. Не може да се приеме твърдението на жалбоподателката, че за начало на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл следва да се счита уведомяването на министъра за невнесените дължи от министерството данъци. Както подробно е проследено в жалбата, след този момент е започнала дейност по установяване конкретните задължения на служители от министерството и искане на писмени обяснения. Нели Доева е депозирала пред министъра две писмени обяснения - на 29.04.2011 г. и на 5.07.2011 г. Жалбоподателката не оспорва, че в изпълнение разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е била поканена и изслушана от министър Попова на 7.07.2011 г., която дата настоящият състав счита за начало на срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Към този момент административният орган е събрал информацията, необходима му да направи преценка за това дали има извършено нарушение на служебните задължения от определен служител. В разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е регламентирано задължението на наказващия орган, преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Двете изисквания са кумулативно заложени, а в процесния случай са били изпълнени към 7.07.2011 г., когато следва да се счита за изцяло приключена процедурата по установяване на нарушението, преди налагане на дисциплинарно наказание. Процесната заповед на министъра е издадена на 26.08.2011 г., т. е. в двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Правилни са доводите на тричленния състав за наличие на материалноправни предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание, с оглед установените по делото факти. Неизпълнените в срок задължения за внасяне на дължимите от министерството данъци и такси са безспорно установени в приложения по делото Доклад за резултатите от консултантски ангажимент рег. № 92-02-70/20.06.2011 г., касаещ задълженията за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2010 г. Материалите на дирекция "Вътрешен одит" към Министерство на правосъдието са неоспоримо доказателство, без да са в противоречие с установените в нормата на чл. 108 от ДОПК правомощия на контролните органи на НАП. Вътрешният одит е независима и обективна дейност за предоставяне на увереност и консултиране, предназначена да подобрява дейността на организацията. Той спомага за подобряване ефективността на процесите по управление на риска и контрола и обективно отразява установените резултати от възложения му обект за консултантски ангажимент. От друга страна не е спорно, че в т. 12 от длъжностната характеристика за длъжността "началник отдел "Финансово-счетоводни дейности"" в дирекция "Финанси и бюджет" е заложено: "Провежда данъчната политика в Министерството на правосъдието, като следи за начисляването и внасянето на всички данъци и такси по ЗМДТ, ЗКПО, ЗДДС, ЗОДФЛ". С връчената й длъжностна характеристика Доева е запозната срещу подпис на 11.03.2008 г. Възражението, че част от задълженията се дублират с т. 15 от длъжностната характеристика за длъжността "директор на Дирекция "Финанси и бюджет" не се отразява върху отговорността, която жалбоподателката носи за собствените си действия, респ. бездействия. От данните по делото се установява, че служителката е проявила небрежности и е наказана дисциплинарно за невнесените дължимите данъци и такси за 2010 г. Правилен е изводът на тричленния състав, че разпоредбата на чл. 89 от ЗДСл не предвиждат условие към момента на налагане на дисциплинарното наказание държавният служител да заема същата длъжност, на която е работил при извършване на нарушението. Единственото условие за прилагане на дисциплинарна отговорност спрямо държавния служител е - да съществува служебно правоотношение между него и дисциплинарно наказващия орган, тъй като органът по назначаването не е променен. В конкретния случай преназначаването на Доева в друг отдел в Министерство на правосъдието не означава промяна на органа по назначаване. В касационната, както и в първоинстанционната жалба се развиват оплаквания за несъответствие и фактически грешки в документите, свързани с установяване на нарушението и в мотивите на обжалваната заповед. Настоящата инстанция също счита, че те не се отразяват върху законосъобразността на оспорената заповед, тъй като от приетите доказателства към административната преписка по налагане на дисциплинарното наказание е ясна както волята на наказващия орган, така и отделните факти, установяващи нарушението, а сочените от Доева грешки са явно технически и не опорочават акта. По изложените съображения обжалваното решение и правилно и не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,