Решение № 16984 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16306/2010 г.

Решение № 16984 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16306/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Добринов Попов от гр. Разград против решение № 2299 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 2079 по описа за 2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 900385/19.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. - неправилно прилагане на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Ответникът Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Варна, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на Стоян Добринов Попов от гр. Разград против ревизионен акт № 900385/19.02.2010 г. на орган по приходите при Териториалната дирекция на НАП, гр. Варна, потвърден с решение № 247/29.04.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП, с който на самоосигуряващото се лице са определени следните допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски: за 2007 г. - 596,43 лв. за ДОО, 201,61 лв. за НЗОК и 168,01 лв. за ДЗПО, както и съответните лихви за просрочие; за 2008 г. - 3 590,40 лв. за ДОО, 1 267,20 лв. за НЗОК и 1 056 лв. за ДЗПО, както и съответните лихви за просрочие. Решението е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Варненският административен съд законосъобразно е приел, че окончателният размер на месечния осигурителен доход и окончателната осигурителна вноска се определят помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността, но не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Касационните доводи за материалноправни нарушения са неоснователни. За 2007 г. и 2008 г. механизмът за определяне на осигурителните вноски, дължими от самоосигуряващите се лица, е установен в чл. 6, ал. 7 и ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 дължат авансово осигурителните вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. След като друго не е установено, следва да се приеме, че самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, избират сами месечния си осигурителен доход, върху който внасят авансови вноски. Задължението им да внесат осигурителни вноски върху реално получените от тях доходи през календарната година възниква едва при подаването на годишната данъчна декларация. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО (редакция - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателната осигурителна вноска не се определя и изчислява за всеки месец поотделно съобразно реално получения доход за съответния месец, а се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. С оглед на действащата нормативна уредба за 2007 и 2008 години следва да се приеме, че не е налице твърдяното от касатора противоречие между подзаконовата разпоредба на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (редакция - ДВ, бр. 15 от 2007 г.) и законовата разпоредба на чл. 6, ал. 8 от КСО. Подзаконовата разпоредба предвижда осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване да се изчисляват помесечно върху разликата между избрания осигурителен доход и средномесечния осигурителен доход за периода, за който е упражнявана дейността през предходната календарна година, но не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. Не може да се приеме предложеното от касатора тълкуване, съобразно което окончателната месечна осигурителна вноска се внася съобразно действително получения през съответния месец осигурителен доход. След като чл. 6, ал. 8 от КСО изисква внасяне на окончателна осигурителна вноска върху разликата между общия размер на дохода по годишна данъчна декларация и сборуваните доходи, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски, следва да се приеме, че месечните размери на осигурителния доход се изравняват. Да се приеме противното, би означавало доходът да не се определя въз основа на справката към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както изисква кодексът, съответно окончателната осигурителна вноска да не се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите за авансови осигурителни вноски. Оспореният ревизионен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решени еследва да бъде оставен ов сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,