Решение № 265 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1451/2011 г.

Решение № 265 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1451/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Р. Т. А., Д. М. М. и на техните защитници срещу решение № 27 от 10.03.2011 г. по внохд № 47/2011 г. на Пловдивския апелативен съд със сочено основание за изменяване на постановения съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В подкрепа на релевираното от касаторите основание се излагат доводи, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не са оценени съобразно тяхната тежест и обстоятелството, че двамата подсъдими са извършили деянието под въздействието на употребени от тях наркотични вещества. Недостатъчната оценка на тези обстоятелства е довело до налагането на явно несправедливи наказания, които не съответстват на обществената опасност на конкретното деяние и обществената опасност на извършителите. Искането в жалбите на подсъдимите е за намаляване размера на наказанията за всеки един от тях. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите на подсъдимите са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 138 от 07.12.2010 г. по нохд № 2573/2010 г. на Пловдивския окръжен съд подсъдимите Р. Т. А. и Д. М. М. са признати за виновни в това, че на 02.06.2010 г. в [населено място], в съучастие като съизвършители и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК, отнели чужди движими вещи - златни изделия /подробно описани в присъдата по вид, грамаж и стойност/, ръчен часовник и пари на обща стойност 910.00 /деветстотин и десет/ лв. от владението на З. К. П., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2, във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК са осъдени на по седем години лишаване от свобода. На основание чл. 60, ал. 1, във вр. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС на всеки от подсъдимите е определен първоначален "Строг" режим за изтърпяване на наказанията в затвор или затворническо общежитие от "закрит" тип. На основание чл. 59, ал. 1 от НК от наложеното на подсъдимия М. е приспаднато времето, през което той е бил с взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 09.06.2010 г. до влизане на присъдата в сила. С решение № 27 от 10.03.2011 г. по внохд № 47/2011 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 НПК, намира жалбите на касаторите за неоснователни. Производството пред първата инстанция е проведено по реда на глава ХХVII НПК, при спазване на всички процесуални изисквания. Преценката на съдилищата за наказание в атакувания размер почива на законовия механизъм за определянето му предвид процедурата по чл. 371, т. 2 НПК, при която е разгледано наказателното дело. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК, в случаите на чл. 372, ал. 4 НПК, ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. Това означава, че при определяне на наказанието съдът се ръководи от Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В случая, при определяне на наказанието Пловдивският окръжен съд е изпълнил задължението си по чл. 373, ал. 2 от НПК и го е индивидуализирал при условията на чл. 58а от НК, в редакцията на разпоредбата, приета с ДВ бр. 26/2010 г. От мотивите на присъдата е видно, че след като е съобразил обстоятелствата за индивидуализиране на наказанията по чл. 54 от НК, съдът е определил на всеки един от подсъдимите за извършеното от тях престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК /с долна граница пет години и горна такава от петнадесет години лишаване от свобода/ наказание от по десет години и шест месеца лишаване от свобода, отчитайки лек превес на отегчаващите вината обстоятелства. След като е сторил това, съдът е редуцирал по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК определените от него на основание чл. 54 от НК наказания. От изложеното става ясно, че постановеното наказание е съобразено с изискванията на закона, определено е в пределите на правната норма по чл. 199, ал. 1 НК и в рамките на чл. 58а НК, в сила от 10.04.2010 г., който се явява приложимият закон за наказанието, което следва да се определи на подсъдимия. За да може третата инстанция да коригира размера на наказанието, следва преди всичко да установи, че то е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК - очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието. В случая, тези условия не са налице. Наказанията не са явно несправедливи, както по начина на определянето им, така и по размер, с оглед предвиденото от законодателя наказание за грабеж при опасен рецидив. Същите са съобразени и с данните за предходните осъждания на А. и М., извън определящото правната квалификация, които сочат на завишената им лична степен на обществена опасност. Деянието е с висока степен на обществена опасност. Отнетите вещи са били на значителна стойност. При отнемането им интензитета на упражненото върху П. насилие е бил значителен, а като средство за извършване на престъплението, двамата подсъдими са използвали хладно оръжие-нож и на следващо място-в резултат на извършените насилнически действия над пострадалата, са й били причинени несъставомерни по квалификацията на деянието по чл. 199 от НК леки телесни повреди. При тези обстоятелства наложените на двамата подсъдими наказания не са явно несправедливи по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и на дейците, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. По изложените съображения жалбите на касаторите се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение. Основание за намаляване на наказанието не е налице, поради което, решението като законосъобразно и справедливо в частта за наказанието, следва да се остави в сила. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.