Решение № 13947 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2017 г.

Решение № 13947 от 17.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2017 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. С. Д. Би" АД, със седалище и адрес на управление град С., ул. "В." ..№..., представлявано от изпълнителните директори К. К. и Т. Г.-М., подадена чрез процесуалния представител адв. Ц. Л., срещу решение № 268 от 12 май 2017 г., постановено по адм. дело № 636/2016 г. по описа на Административен съд Х., с което е изменено решението на комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена от кмета на община Х. за определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, отразено в протокол № 36/18 ноември 2015 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът община Х. не изразява становище по подадената касационна жалба. О. П. Т. Х. от град Х. в постъпил писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адв. Г. К., излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд Х. е образувано по жалба на П. Т. Х. срещу решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена от кмета на община Х. и отразено в протокол № 36/18 ноември 2015 г., с т. 1 от който е приета пазарна оценка за поземлени имоти, находящи се в землището на град Х. за определяне на размера на еднократното обезщетение относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на газопровод, кабели и технологични площадки за строеж: "Междусистемна газова връзка Гърция - България" на територията на община Х. В жалбата си Х. е посочил, че обжалва горецитираното решение на комисията, в частта му, с която е приета пазарна оценка по отношение на ПИ № 320.22 и ПИ 320.23 в съответните размери от 3035.00 лева и 2633.00 лева, като е направил искане съдът да измени и увеличи размера на пазарната оценка за ПИ № 320.22 на 7700.00 лева и за ПИ 320.23 на 6680.00 лева, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 от ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. В подкрепа на този извод, съдът е изложил мотиви, че така определената оценка за двата имота не съответства на пазарната такава, поради което я е изменил, като е увеличил стойността на обезщетението съответно за ПИ № 320.22 на 26025.00 лева и за ПИ 320.23 на 22587.00 лева. Решението в частта, с която е изменено решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ за ПИ № 320.22 за сумата над 7700.00 лева и за ПИ 320.23 за сумата над 6680.00 лева, е недопустимо. Съдебното производство е диспозитивно - чл. 126 от АПК, т. е. производство пред съд може да се образува само при надлежно сезиране на съда от заинтересована страна. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК, към който препраща чл. 144 от АПК, обемът на защитата, предоставяна от съда се определя от страните. Това означава, че съдът е длъжен да се произнесе по искането (жалбата), с което е сезиран. Ако се произнесе не по цялото искане, тогава е налице непълно решение, което при наличието на законоустановените предпоставки може да бъде допълнено. Ако произнасянето от съда е повече от искането, с което е сезиран, е налице така нареченият "свръх петитум" и решението подлежи на обезсилване в тази част. От посочените разпоредби следва, че съдът не е свободен в преценката си кога и по какво да се произнася, а дължи произнасяне само когато е сезиран и по искането, с което е сезиран. Изборът относно обема, в който да бъде предоставена защитата от съда е на лицето, а не на съда. В конкретния случай административният съд, без да е бил сезиран с жалбата за увеличаване на стойността на определеното обезщетение - съответно за ПИ № 320.22 за сумата над 7700.00 лева и за ПИ 320.23 за сумата над 6680.00 лева, се е произнесъл извън посоченото в жалбата оплакване като с решението е увеличил обезщетението до размер, посочен от експертите в заключението на съдебно-оценителната експертиза относно конкретните поземлени имоти. Подобно процедиране е недопустимо с оглед именно на посочените по-горе процесуални разпоредби. Когато е сезиран с допустима жалба, с която се иска отмяна на административен акт в определена негова част, съдът е длъжен да се произнесе по определения с жалбата предмет, като не може да се произнася извън пределите му. Ето защо съдебното решение, предмет на касационен контрол, с което е изменено решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена от кмета на община Х. за определяне на размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на прокарване и преминаване през поземлени имоти, отразено в протокол № 36/18 ноември 2015 г. и е увеличен размера на пазарната оценка за ПИ № 320.22 над 7700.00 лева и за ПИ 320.23 над 6680.00 лева, без да има искане за това с жалбата, с която е бил сезиран Административен съд Х., е недопустимо. В тази си част решението следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, с прекратяването му в посочената част. В останалата му част решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, приложим на основание чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършват по пазарни цени, определена от комисия, назначена от кмета на общината. В текста на чл. 65, ал. 1 във връзка с чл. 64, ал. 5 от ЗЕ е предвидено, че размерът на обезщетението се определя при прилагане на определени критерии - площта на имот, включена в границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. Изложеното налага извода, че размерът на обезщетението за процесния сервитут е следвало да бъде определен по пазарни цени към датата на издаване на оспореното решение на комисията. Приетото от органа и определено от оценителя обезщетение за процесните имоти, правилно е прието от съда като занижено и не представляващо справедлива пазарна цена на имотите, съответно е изменено като незаконосъобразно от съда, с оглед пазарните цени, като това обстоятелство безспорно се потвърждава и от заключението на съдебно-оценителната експертиза. Съдът правилно е възприел именно това заключение, тъй като експертизата и дадената с нея стойност за обезщетения е съобразена с критериите, визирани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, както и с пазарните цени и сделки на земеделски земи в землището на град Х. със сходни характеристики като процесните имоти. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл по изложените по-горе съображения са неоснователни. С оглед горното съдебното решение в частта му, с която е изменено решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ и е определено обезщетение за поземлен имот № 320.22 съответно 7700.00 лева и за поземлен имот № 320.23 - 6680.00 лева като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,