Решение № 11042 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2018 г.

ВАСV отделение16.07.2019 г.докладчик т Галина Карагьозова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 454/2017 г. на Административен съд - В.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 11042 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1357/2018 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на група "Охранителна полиция" (ОП) при Районно управление (РУ) АЕЦ К. при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - В., чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. М., против решение № 502 от 19.12.2017 г., постановено по адм. дело № 454/2017 г. на Административен съд - В., с което е отменена, по жалба на Б. Й., негова заповед № 5735 з-53 от 16.06.2017 г., за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда за недоказаност на извършването на дисциплинарните нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде постановено друго по същество, с което се остави в сила обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Не се претендират разноски. Ответникът - Б. Й., чрез пълномощника си адв. Д. П., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено и да бъде отхвърлена жалбата против оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Върховният административен съд, в настоящия състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред Административен съд - В. е цитираната заповед на началника на група "ОП" при РУ АЕЦ К. при ОДМВР - В., с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) на младши инспектор Б. Й. - полицай в "Охрана на обществения ред" (ООР) към РУ АЕЦ К. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите доказателства, в това число и гласни - показанията на разпитания свидетел Д. И. и е приел за установено, че дисциплинарното производство е образувано на основание две жалби, първата подадена от лица, живущи и наемателите на обекти в етажната собственост, в която притежава имот и жалбоподателя и втора, подадена от лицето К. Т.. По жалбите е извършена проверка в РУ - В., за което е изготвена справка рег. № 1795 р-8914/26.04.2017 г. в която е посочено, че служителят срещу когото са подадени жалбите работи в РУ АЕЦ К., като преписката е изпратена по компетентност в това управление. Възложено е извършване на проверка, при която са събрани доказателства, както и са изискани обяснения от дисциплинарно привлеченото лице. Резултатите от проверката са обективирани в справка с рег. № 5735 р-3134 от 31.05.2017 г., в която са изградени изводи за допуснати нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че 31.12.2016 г., около 15 часа, Б. Й. е счупил дървена врата, собственост на Ц. Топузански - един от подателите на едната от жалбите, която врата се е намирала зад блока, в който живеят и двамата, както и че на 01.03.2017 г. около 11. 00 часа, във вх...да на първия етаж на същия блок, Йорданов е счупил механизъм на външната врата, намиращ се във вх...да, през която се излиза от задната страна на блока и е увредил и патронника. Тези действия са квалифицирани като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, деяние съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР - нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е предложено на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца на основание цитираните текстове, във вр. с чл. 19 и чл. 20 от Етичен кодекс. Й. е запознат със справката на 09.06.2017 г. и на същата дата е дал обяснения. На основание данните в справката е издадена оспорената заповед, в която е прието, че деянията са осъществени и доказани, както е възприета и правната квалификация. От показанията на разпитания свидетел съдът е приел за установено, че свидетелят като професионален управител на сградата е получил сигнал и след като отишъл на място констатирал, че повреда няма. Патронникът на задния вх...д бил заключен на "отворена врата" и разглобен автомат за затваряне на входната врата. Нямало нещо, което е счупено, повредено и е следвало да се дават финансови средства за възстановяване на неговата цялост. Няма счупен механизъм, само разглобен, като след сглобяването му същият е функционирал. При тези фактически данни, съдът е приел от правна страна, че дисциплинарното производство е проведено от компетентния дисциплинарно наказващ орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 4 от ЗМВР, като е спазена процедурата, визирана в чл. 205 и сл. от ЗМВР. Жалбоподателят е запознат с фактите и заключенията от проверката, отразени в справка рег. № 5735 р-3134/31.05.2017 г. от лицето, извършило проверката. Приети са писмените му обяснения преди налагане на наказанието. Издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание съдържа и всички реквизити по чл. 210 от ЗМВР, но е материално незаконосъобразна. Съдът е приел, че твърдените нарушения не са доказани с годни и неоспорими доказателства, както по отношение твърдението, че е счупил процесната дървена врата, собственост на Топузански, така и за счупване на механизма на външната врата, намираща се във входа и увреждането на патронника. Дисциплинарно наказващия орган (ДНО) е направил извод за тяхното извършване на база дадените обяснения от лицата, подали сигналите срещу служителя, но по делото не са събрани категорични доказателства, от които да се изведе категоричен извод за извършените действия от страна на жалбоподателя на въпросните дати. Напротив, от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетеля Д. И., който поддържа и управлява жилищната сграда се установява, че повреда не е осъществена. Относно счупването на дървената врата, също липсват категорични доказателства за това по делото. Освен това дори и да се приеме за доказано извършването на такива действия на посочените в заповедта дати, то същите не са неправомерни, тъй като не са извършени във връзка със заеманото от служителя служебно положение. В случая се касае до междусъседски спор, в който жалбоподателят не е участвал в качеството си на полицейски служител, нито по някакъв друг начин е демонстрирал, че извършва посочените в заповедта действия в качеството си на лице, което работи в системата на МВР. По тези съображения, съдът е приел, че е ангажирана дисциплинарна отговорност на жалбоподателя за нарушение, чието извършване не е доказано, съответно заповедта е незаконосъобразна, поради което е постановил отмяната й. Така постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба се възразява, че съдът необосновано е приел, че не е доказано увреждането на посочените в заповедта вещи. Сочи се, че още в сигнала (жалбата) до началника на РУ В., по която е започнало производството, се посочва начина на счупване и увреждане на патронника и затварящия механизъм на вратата, като същата е подписана от осем лица, част от които са очевидци на случилото се. Същите са дали сведения по дисциплинарното производство, поради което категорично е установено извършването на деянието. Възражението не може да бъде възприето. Правилно съдът не е дал вяра на сочените лица, които са заинтересовани от изхода на дисциплинарното производство. Безспорно е установено по делото, че между същите лица и полицейският служител съществуват конфликтни междусъседски отношения. За да изгради изводите си, съдът е дал вяра на свидетеля Иванов, който е странично незаинтересовано лице, освен това същият е професионалния домоуправител на етажната собственост и е категоричен, че не е било налице счупване или друго увреждане на затварящия механизъм и на патронника на процесната врата. Патронникът е бил заключен при отворено положение на вратата, за да се предотврати автоматичното й заключване, като след наместване и превъртане на патронника същият е продължил да функционира, без да се налага какъвто и да е ремонт и разходване на средства от етажната собственост. Що се касае до вратата, сочена като собственост на Ц. Топузански, намираща се в задния двор, без да е монтирана, за счупването й сведетелстват като очевидци самия Топузански и жената, с която същият живее на съпружески начала, които очевидно са заинтересовани от спора. П. К. не е очевидец, поради което правилно съдът не е дал вяра на показанията им и е изградил извод за недоказаност на извършването на вменените дисциплинарни нарушения. Следва да се добави, че в настоящото касационното производство е представена присъда № ЗЗ от 26.06.2018 г., постановена по н. о. х. д. № 295/2018 г. на Врачанския районен съд, с която Б. Й. е признат за невинен в това, че като лице от състава на МВР, при условията на продължавано престъпление за времето от 31.12.2016 г. до 01.03.2017 г. противозаконно е повредил чужди вещи, както следва: на 31.12.2016 г. около 15. 00 часа в гр. В. на адреса на етажната собственост е повредил чужда движима вещ - стандартна дървена врата на стойност 48. 00 лева, изразяващо се в счупване на стъклото и изкривяване на алуминиевата дръжка, собственост на Ц. Топузански, както и на 01.03.2017 г. на същия адрес противозаконно е повредил чужда движима вещ - вх...дна задна врата от алуминиева дограма на стойност 135. 00 лева, изразяващо се в разглобяване на автомата за заключване на вратата, собственост на етажната собственост, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по посочените текстове от НК. Присъдата е потвърдена с решение № 98 от 10.12.2018 г., постановено по ВНОХ дело № 466/2018 г. на Врачанския окръжен съд, наказателно отделение, и е влязла в сила. Видно от присъдата, изпълнителните деяния, за които Б. Й. е признат за невиновен са абсолютно идентични с изпълнителните деяния на вменените му дисциплинарни нарушения, като е прието, че извършването на същите не е доказано. Съдът е приел, че не е установено по безспорен и категоричен начин деянията да са осъществени от обективна и субективна страна, поради което е оправдал Йорданов. На основание чл. 300 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за административния съд за това дали е извършено деянието и виновността на дееца. Следва да се потвърди и на това основание изводът на решаващия съд, че не е осъществено дисциплинарно нарушение, съответно наложеното наказание е без основание и оспорената заповед правилно е отменена като незаконосъобразна. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, като същото не страда от сочените в касационната жалба пороци. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 20