Решение № 8224 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16508/2009 г.

Решение № 8224 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16508/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кърджали, срещу решение № 101 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 148 от 2009 г. по описа на Административния съд - гр. Кърджали. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - "Диагностично консултативен център № 1 - Кърджали" ООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 101 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 148 от 2009 г. Административният съд - гр. Кърджали, е отменил писмена покана изх. № 14-248 от 24.07.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кърджали, с която е задължен "Диагностично консултативен център № 1-Кърджали" ООД със седалище и адрес на управление гр. Кърджали да възстанови сумата 18 343,04 лв., и е изпратил преписката на административния орган да се произнесе в съответствие с указанията, дадени в мотивите към решението. Обжалваният съдебен акт не е постановен при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. По същество касаторът не оспорва, че регулативен стандарт за IV тримесечие на 2008 г. в размер на 41 366,21 лв. е връчен с протокол № 172А от 25.11.2008 г. на д-р Райчев - управител на "Диагностично консултативен център № 1-Кърджали" ООД. Това е отразено в писмена покана изх. № 14-248 от 24.07.2009 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - гр. Кърджали, както и във финансовия протокол от 19.05.2009 г. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2006 г. (НРД 2006 г.), съгласно която регулативните стандарти за всяко тримесечие се утвърждават до края на месеца, предхождащ тримесечието. В тази връзка е и разпоредбата на т. 172 от решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. Ето защо правилни са изводите на съда, че след като изпълнителят на медицинска помощ не е бил своевременно уведомен за размера на тази стандарти, той не е извършил нарушение преди връчването им, което е станало едва на 25.11.2008 г., и следва да се обсъди поведението му в тази насока след връчването. Тезата на административния орган при провеждане на производството пред него е била съвсем различна, а именно, че се дължат сумите за превишаване на регулативните стандарти за целия процесен период. Ето защо законосъобразно съдът е отменил индивидуалния административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. По същество развитите от касатора съображения за задължителността за спазването на регулативните стандарти от изпълнителите на медицинска помощ са правилни. Съгласно чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО (в сила от 1.01.2007 г.) за съответната година, за която няма НРД, се прилагат определените от Управителния съвет на НЗОК условия по ал. 2, т. 1, 2, 4, 6 и 7 на същия текст. Следователно от компетентността на УС на НЗОК е да определя обема, цените и методиката на заплащане на медицинската помощ (т. 4). В тази връзка са и § 11 и 11а от преходните и заключителните разпоредби на ЗЗО. Съгласно чл. 55, ал. 6 ЗЗО решенията на Управителния съвет на НЗОК по ал. 3, т. 2 се обнародват в "Държавен вестник" и са задължителни за НЗОК, РЗОК и за изпълнителите. Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2008 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 от същия закон; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4 от същия закон. С чл. 4, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2008 г. изрично е упълномощен Управителният съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Става дума за законова делегация, въз основа на която са приети Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, представляващи приложение № 16 към решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-127 от 27.12.2007 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. дело № 12 от 2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696 от 2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 от ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравната помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. Решение № 13623 от 10.12.2008 г. по адм. дело № 10382 от 2008 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, е обнародвано в ДВ, бр. 1 от 2009 г. и от този момент е влязло в сила съгласно чл. 194 АПК. Според чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Следователно това решение не се отнася за процесния период, който към влизането на решението в сила вече е бил изтекъл. Всичко казано е така, но в случая е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон по своевременното връчване на регулативните стандарти, които нарушения водят до отмяна на обжалвания административен акт. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и други подобни. Грешки от такова естество в конкретния случай не са били допуснати. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,