Решение № 15182 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2017 г.

Решение № 15182 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3767/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. А. М. от гр. Н. пазар, обл. Ш., срещу решение № 12 от 27.02.2017 г. по адм. д. № 296 по описа за 2016 г. на Административен съд - Ш., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-Н-НП/1889 от 05.10.2016 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Н. пазар. Изложените съображения се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Дирекция "Социално подпомагане" - Нови пазар е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ш. е заповед № ЗСП / Д-Н-НП /1889 от 5.10.2016 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Нови пазар, потвърдена с решение № 27-РД06-0004 от 28.10.2016 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. Ш., с която на К. А. М. от гр. Н. пазар е отказано отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за сезон 2016 г./ 2017 г. с мотиви за неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а във вр. с ал. 11, т. 2 от ППЗСП. С постановеното решение Административен съд - Ш. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел за установено, че в предвидения от закона петгодишен срок жалбоподателят е извършил продажба на поземлени имоти на стойност, надвишаваща 60 кратния размер на ГМД. Изводите на съда произтичат от преценката на събраните по делото доказателства, при която е установено, че нивите са продадени за обща сума в размер на 36 995.05 лв., от която жалбоподателят получава сумата 4624.38 лв. Решението е обосновано и правилно. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), приложима по силата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, изключва от кръга на лицата с право на социално подпомагане тези заявители, които през последните 5 години са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане. Изключение е предвидено в хипотезата на чл. 10, ал. 11 (сега ал. 12 - ДВ, бр. 89 от 2016 г.), т. 2 от ППЗСП, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период. При гарантиран минимален доход (ГМД) в размер на 65 лв. се изчислява 60-кратен размер от 3900 лв. От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 163, том 10, рег. № 5605, дело № 1572/2014 г. жалбоподателят Митев заедно с останалите съсобственици са прехвърлили собствеността върху притежаваните недвижими имоти срещу общата сума от 36 995.05 лв. Стойността на сделката, определена съобразно наследствения дял на К. А. М. и неговата идеална част от продадените имоти, възлиза на 4624.00 лв., т. е. надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход. В представеното от жалбоподателя постановление от 14.05.2016 г. по преписка № 01304 от 2016 г. на Окръжна прокуратура - гр. Н. също е прието, че по отношение на К. М. стойността на сделката е 4624.00 лв. Ирелевантно за правото на социална помощ е твърдението на продавача, че купувачът му е изплатил част от продажната цена в размер на 3560 лв. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП не се прилага в случаите, когато общата стойност на сделките не надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период, а не когато страните по договора за покупко-продажба не са уредили сметките помежду си. Спорът помежду им е гражданскоправен и може да бъде разрешен по общия исков ред. Законосъобразно първоинстанционният административен съд е приел, че цитираните разпоредби на ППЗСП са императивни и наличието на предвиденото отрицателно условие е достатъчно основание за отказ да бъде отпусната месечна социална помощ. Оспорената заповед е материално законосъобразна и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Ш. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,