Решение № 3104 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16084/2011 г.

Решение № 3104 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16084/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Югозападен район, подадена от пълномощник и процесуален представител юрк. Манова срещу решение № 1497 от 17.10.2011 г. по адм. д. № 472/2011 г. на Административен съд - Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед и алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът Карамфил Чулев, в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците Малин Хаджиев и Сийка Хаджиева не изразяват становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Карамфил Чулев заповед № ДК-02-ЮЗР-164/28.04.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна сграда-пристройка и реконструкция на полумасивна сграда" в УПИ III-42 и 46, кв. 9 по плана на с. Господинци, общ. Гоце Делчев, извършен от Карамфил Чулев. Прието е, че не е налице безспорно доказан незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като не са установени по безспорен начин и конкретизирани подлежащите на премахване конструктивни части на сградата - основната сграда е строена преди около 50 години, нанесена в кадастъра преди 1987 г., а извършените строително-монтажни работи през 2009 г., описани в констативния акт и мотивната част на заповедта не отговарят на фактическото състояние, т. е. не е ясен предмета на премахване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Изводите на административния съд кореспондират изцяло на изяснената по делото фактическа обстановка и са в унисон с приетата без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се установява, че процесната сграда е строена през първата третина на миналия век като хан, в последствие е ползвана от ТКЗС за навес и изкупвателен пункт и е полумасивна едноетажна сграда, отразена преди 1987 г. в кадастъра. Вследствие реконструкция на сградата от м. 06.2009 г., извършена без строителни книжа има подмяна на колони, изпълнена нова стена и т. н., конкретно описани по пера в заключението, като тези СМР не кореспондират на описаните в заповедта и подлежащи на премахване - таванския етаж е бил съществуващ, а визираната в заповедта "пристройка" всъщност е реконструкция на съществуващ навес, изразяваща се в подмяна на 5 бр. колони. На тази база, съдът е направил обоснован извод за нарушение на изискването по чл. 170, ал. 1 АПК и незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като нейния предмет не е безспорно доказан като незаконен строеж. Неоснователен е доводът по касационната жалба, че конкретните части, подлежащи на премахване ще се конкретизират от органите на ДНСК по реда на Наредба № 13/2001 г. за принудително изпълнение на незаконни строежи или части от тях при самото изпълнение на заповедта, тъй като в изпълнителното производство няма разписани такива правомощия. От друга страна, приемане на горното, освен, че възлага правомощия на органа по изпълнението, извън законовите такива, води до правна несигурност и отнема правото на защита на адресата на заповедта. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав констатира, че в нарушение на съдопроизводствените правила като страни по делото са конституирани Малин Хаджиев и Сийка Хаджиева - съсобственици на част от имота, в който се намира процесната сграда. В производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, страни са компетентният административен орган, в случая началникът на РДНСК, Югозападен район и адресатът на административния акт - собственикът или извършителят на строежа. Собствениците /съсобственици/ на терена не са заинтересовани лица, тъй като заповедта за премахване на строежа не създава задължения за тях и не рефлектира негативно в правната им сфера. Това се отнася и до лицата, подали сигнал до органите на РДНСК за наличен незаконен строеж. Решението по отношение на заинтересованите страни Малин Хаджиев и Сийка Хаджиева следва да се обезсили по реда на чл. 221, ал. 3 АПК и производството в тази част - се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,