Решение № 7385 от 22.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Стоилова, със съдебен адрес в гр. Варна, жив. в гр. Силистра, срещу решение 49/25.01.2022 г. по адм.дело 2335/2021 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД 21 -7701 12/05.10.2021 г. на областен управител на област с административен център - Варна и е оставен без разглеждане предявения от нея иск за присъждане на обезщетение за период от 6 месеца в размер на основната работна заплата към 05.10. 2021 г. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмено становище, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, необосновано, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и осъждане на другата страна да заплати адвокатско възнаграждение на процесуалния представител, оказал безплатна адвокатска помощ. Ответникът по касационна жалба - областен управител на област с административен център - Варна в писмен отговор, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуални представители, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Стоилова на длъжност "главен секретар" в Областната администрация - Варна на основание чл.107, ал.1, т.7 вр. чл.7, ал.1, т.6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл.108 ЗДСл, тъй като както към датата на назначаването й, така и към датата на заповедта не е отговаряла на изискването за заемане на длъжността - 6 години професионален опит. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми. АС е анализирал подробно целия притежаван от Стоилова трудов стаж и е достигнал до извод за материалноправна законосъобразност на заповедта, тъй като Стоилова не е притежавала 6 години "професионален опит" към момента на последното й назначаване на длъжността "главен секретар" в Областната администрация на 02.02.2021 г., нито към момента на прекратяване на служебното правоотнощение с оспорената заповед, когато е притежавала общо пет години един месец два дни служебен стаж, придобит изцяло на ръководни длъжности в Областната администрация - Варна, който има и характер на "професионален стаж" за заемане на длъжността "главен секретар" в областна администрация. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя част от мотивите на АС. Основните доводи в касационната жалба са свързани с неправилното според касаторката непризнаване от АС на трудовия й стаж като управител на "Пейчев консулт" ЕООД за "професионален опит" на ръководна длъжност, изискуем от т.40 на Класификатора на длъжностите в администрацията. Както правилно е установил АС, в трудовата й книжка е вписан като трудов стаж на тази длъжност четири години четири месеца и шест дни. Видно от удостоверението за осигурителен стаж Стоилова е заемала в цитираното дружество длъжността "управител" на 2 часа дневно за периода 01.06.2008 г. - 01.10.2012 г., като осигурителният стаж за периода й е една година един месец и шест часа. Касаторката не оспорва констатацията, че през този период не е била вписана като управител в Търговския регистър и не е представлявала дружеството. В нейна тежест е било да докаже, че при изпълнение на длъжноста управител на посоченото ЕООД е изпълнявала в пълен обем всички задължения и функции, присъщи на длъжността "главен секретар" в областна администрация, което не е направила, а тежестта на доказване и е указана с определение 4293/11.11.2021 г. на съдията - докладчик. Изводите на АС, че Стоилова като управител на посоченото ЕООД не е извършвала дейности, свързани с цялостно административно ръководство на структурата, отговорност за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията са обосновани с приетите по делото доказателства и последиците от разпределението на тежестта на доказване. Нещо повече - основателно е твърдението на ответника по касационна жалба, че е доказал разликата между заеманата от Стоилова длъжност "управител" на ЕООД относно изискването за образователна степен спрямо длъжността "главен секретар" в областна администрация, за която е необходима "магистър" съгласно КДА. При назначаването на касаторката като управител на 01.06.2008 г. Стоилова е била със степен "бакалавър" по публична администрация. Дипломата й за "магистър" по специалност "право" е едва от 21.12.2011 г., като последният държавен изпит е положен на 07.12.2011 г. Предвид изложеното обоснован е изводът, че заеманата от Стоилова, заемайки длъжността "управител" на ЕООД не е придобила професионален опит, необходим за заемането на длъжността "главен секретар" в областна администрация. Цитираното от касаторката решение по друг казус - по адм.дело 11546/2020 на ВАС е неотносимо към настоящето дело, тъй като в него е обсъждан изискуемия професионален опит за най - ниската ръководна длъжност в администрацията (по - ниско длъжностно ниво от главен секретар) и дали той може да се придобие на експертна длъжност в администрацията, какъвто стаж касаторката няма. В периода от 29.03.2017 г. до 11.05.2017 г. Стоилова не е работила по служебно правоотношение в Областната администрация и предходното й прекратяване на служебното правоотношение не е признато за незаконно от съд с влязло в сила решение. Действително заповедта на областния управител, с която сам си отменя заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл.122, ал.1 ЗДСл има за последица съгласно чл.118, ал.1 ЗДСл признаването на този период за служебен стаж , но неговата продължителност събрана с установената от АС, не е достатъчна, за да достигне Стоилова шест години професионален опит към момента на постановяване на оспорената заповед. АС е приел за професионален опит периода, в който Стоилова е съвместявала две ръководни длъжности в областната администрация, но няма правна възможност за удвояването му, поради обстоятелството, че е съвместявала две ръководни длъжности. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски. На Областната администрация следва да се присъдят разноските по делото в размер на 600 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от касаторката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение