Решение № 13565 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5432/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Поморие, чрез адв. В. Чолаков като процесуален представител, против решение 1054 от 06.11.2023г., постановено по адм. дело 524/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Релевирано е касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта, с твърдения за доказан незаконен строеж, който подлежи на премахване по реда и на основанията по чл.225а вр. с чл.225, ал.2 ЗУТ. Сочи се, че процесният строеж не е придобил траен градоустройствен статут, тъй като не са изпълнени процедурите по § 17, ал.1 и ал.2 от ПРЗУТ. Прави се искане за отмяна на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Кооперация ПК Фар в несъстоятелност, представлявана от синдика В. Ч., в писмен отговор излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Кооперация ПК Фар в несъстоятелност срещу заповед РД-16-291/28.02.2023 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл.225а вр. с чл.225, ал.1 и чл.223, ал.1, т.8 ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж магазин Хранителни стоки-север, находящ се в УПИ ІІ, кв.122 по плана на гр. Поморие, ПИ с идентификатор 57491.506.525 по КККР на гр. Поморие. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Прието е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че органът не е изследвал всички факти и обстоятелства от значение за спора като не е събрал относимите доказателства във връзка с приложимостта на § 17, ал.2 ПРЗУТ за придобиване на траен градоустройствен статут на процесния строеж, в който случай същият не би подлежал на премахване по реда и на основанията на чл.225а вр. с чл.225, ал.2 ЗУТ. Горният извод е обоснован със заповед РД-16-297/21.04.2003г. на кмета на община Поморие, с която на осн. §17, ал.2 ЗУТ е учредено право на строеж на ПК Фар върху имот пл. 2364 в УПИ ІІ, кв.122 за обект, за която съдът е приел, че се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверения с нея факт за придобит траен устройствен статут на сградата. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Не са събрани относими за спора доказателства, с което е допуснато нарушение на служебното начало по чл. 9, ал.3 АПК и не са изпълнени задълженията по чл. 171, ал. 5 АПК, в резултат на което оспореното решение за отмяна на процесната заповед е необосновано. Формално е налице разпределение на доказателствената тежест между страните, но конкретни указания за необходимостта от представяне на доказателства във връзка градоустройствения статут на строежа липсват, като не е проявена и служебна активност за установяване на съществените за делото обстоятелства. Видно е, че за постройката, която е изградена в имот, частна общинска собственост, са издадени строително разрешение 65/06.06.1978г. и протокол 59/06.06.1978г. за определяне на строителна линия и ниво, с оглед на което правилно е прието, че процесният строеж е допуснат по реда на чл.120, ал.4 ППЗТСУ като временен строеж, което обстоятелство не е спорно по делото. С оглед статута на обекта към момента на изграждането му, собственикът Кооперация ПК Фар поддържа теза за законност на същия, сочейки приложимост на § 17, ал.2 от ПР на ЗУТ, които разпоредби предвиждат възможност постройките по чл.120, ал.4 ППЗТСУ да придобият траен градоустройствен статут. В тази връзка жалбоподателят пред първата инстанция е представил заповед РД-16-297/21.04.2003г. на кмета на община Поморие, с която на осн. §17, ал.2 ЗУТ и решение 353/12.07.2002 г. на Общински съвет Поморие е учредено възмездно право на строеж на ПК Фар върху имот пл. 2364 в УПИ ІІ, кв.122 за обект, придобил траен градоустройствен статут въз основа на действащия ЗРП на града, определена е цената на правото на строеж и е предвидено заплащането й. Мотивирайки се с горната заповед и без да обсъди заключението на вещото лице, както и възраженията на органа, съдът е обосновал незаконосъобразност на процесната заповед за премахване на строежа. Така формираният извод е неправилен. Следва да се посочи, че заповед РД-16-297/21.04.2003г. на кмета на община Поморие е официален диспозитивен документ, който се ползва с формална, но не и с материална доказателствена сила, която е присъща за свидетелстващите документи. От изложеното следва, че като диспозитивен документ, материализиращ изявление на административен орган, заповедта на кмета на община Поморие не доказва, че отразеният в нея факт за придобит траен устройствен статут на сградата отговаря на действителното фактическо положение, а доводите в обратен смисъл в оспореното съдебно решение са незаконосъобразни. От друга страна, съдът не е установил с всички допустими доказателствени средства дали е проведена процедурата по §17, ал.2 ПРЗУТ по отношение на процесния строеж, а именно: предвидено ли е запазване на строежа с влязъл в сила ПУП, налице ли е заплащане на учреденото право на строеж от кооперацията в изпълнение на заповедта от 21.04.2003г. Както се посочи, статута на сградата е обстоятелство, съществено за преценката във връзка с предпоставките за незаконност на строежите по чл.225, ал.2 ЗУТ и същото следва да бъде установено по безспорен начин, което не е извършено от административния съд при постановяване на обжалваното решение, с което е осъществено касационното основание по чл.209, т.3 АПК. Дължимо е връщане на делото за ново разглеждане на осн. чл.222, ал.2 АПК, при което следва да се изиска от община Поморие цялата преписка във връзка с издаването на заповед РД-16-297/21.04.2003г. на кмета на община Поморие. Още повече, че с касационната жалба е приложено цитираното в последната, решение 353/12.07.2002 г. на Общински съвет Поморие, с което е дадено съгласие за установяване на траен устройствен статут и учредяване право на строеж съгласно § 17 от ПР на ЗУТ по молба вх. ОС-166/05.06.2001г. на ПК Фар за обекти с 2 и 5 /[улица]и [жк]/, но органът твърди, че обектите с 2 и 5 са различни по местоположение от процесния обект, находящ се в УПИ ІІ, т.е., че решението на общинския съвет има друг предмет. За установяване на това обстоятелство - идентичността или различието на обектите, съдът следва да изиска визираната молба вх. ОС-166/05.06.2001г. на ПК Фар, а при необходимост да назначи съдебно-техническа експертиза. Освен посочения факт, вещото лице следва да проследи измененията в действащите планове на населеното място в обхвата на процесния УПИ ІІ в периода след 1978г., съотв. каква са предвижданията им в тази част, тъй като в приетото по делото заключение се сочи, че съгласно одобреното през 2011 г. частично изменение на ПУП, УПИ ІІ в кв.122, се преотрежда за КОО и детска площадка, а при изслушването си в съдебно заседание вещото лице заявява, че УПИ ІІ е отреден за два имота, но остава неясно къде попада сградата на кооперацията и какво е предназначението на този имот. След установяване на горните обстоятелства, относими към устройствения статут на сградата, съдът следва да прецени налице ли е в случая незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2 ЗУТ и осъществени ли са предпоставките за неговото премахване по реда на чл.225а ЗУТ, т.е. да извърши проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка, поради което е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. При този резултат, по искането за разноски пред касационната инстанция се дължи произнасяне от първоинстанционния съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,